Решение № 3381 от 25.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1106/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на главния архитект на район „Изгрев“ – Столична община против решение № 36226 от 04.11.2025 г., постановено по адм.д. № 12472/2024 г. по описа на Административен съд София - град. Касаторът навежда доводи за недопустимост на съдебното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон – отменителни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – А. Т. Х., чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – „Артекс Инженеринг“ АД не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София – град отменя заповед № РИВ24-РА50-6/26.09.2024 г. на главния архитект на район „Изгрев“ – Столична община, с която, на основание чл. 135, ал. 3 вр. чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ е разрешено да се изработи проект за изменение на ПУП – ПРЗ в обхвата на УПИ XIV-1514 и УПИ VIII – за ОО, кв. 58, м. „Изток- изток – 2 част“, район „Изгрев“ – Столична община. Обжалваното решение е допустимо. Същото е постановено по подадена в срок жалба, от страна с правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване на административен акт. Доводите на касатора за просрочие на жалбата, са неоснователни. Съгласно правилото на чл. 135, ал. 7 вр. чл. 124б, ал. 2 ЗУТ административният акт се разгласява с обявление, което се поставя на определените за това места в сградата на общината, района или кметството, както и на други подходящи места в съответната територия - предмет на плана, и се публикуват на интернет страницата на общината. В случая видно от приложените по делото доказателства е, че оспорената заповед е разгласена като е поставено съобщение на информационното табло на район „Изгрев“ – Столична община, на електронната страница на района и на подходящи места в съответната територия, предмет на плана. От приложените по делото доказателства не е установено на кои подходящи места и къде е поставено обявлението за издаване на заповедта, поради което не е спазено изискването на чл. 124б, ал. 2 ЗУТ за съобщаване на заповедта. Ето защо изводът на съда, че жалбата е подадена в срок, е законосъобразен. Цитираната в касационната жалба съдебна практика е неотносима към настоящия случай, тъй като в посочените съдебни актове е установено, че обявлението е поставено на имота, предмет на плана. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. Правилен е изводът на съда за материална незаконосъобразност на оспорената заповед. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че заявителят в административното производство е собственик на ПИ с [идентификатор], за който е отреден УПИ ХІV-1514, кв. 58, а жалбоподателката А. Т. Х. има вещни права в ПИ с [идентификатор], за който е отреден УПИ VІІІ - общ.обсл., кв. 58. Със заявление от 09.09.2024 г. „Артекс Инженеринг“АД иска да бъде разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - ПРЗ за УПИ ХІV-1514 и УПИ VІІІ, кв. 58, като се предвижда създаването от УПИ ХІV-1514 и УПИ VІІІ на общ УПИ VІІІ-1514, 157 и построяването в него на 5-тажна сграда с височина до 15м. В случая искането за изменение на ПУП – ПРЗ не се отнася само за имота на възложителя, а има за предмет УПИ, върху който дружеството не притежава вещни права и няма качеството на заинтересовано лице по смисъла на чл. 131 ЗУТ, поради което не може да упражнява права за изменение на действащ ПУП върху чужд имот без съгласие на собственика на последния. Следователно изводът на съда за незаконосъобразност на оспорената заповед е правилен. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е допустимо и правилно. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски, приложените доказателства, че същите са заплатени и на основание чл. 143, ал. 1 АПК следва да се осъди Столична община да заплати на А. Т. Х. сумата 640 евро, представляваща уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение за касационното производство. Направеното възражение за прекомерност на разноските е неоснователно, тъй като същото не е мотивирано съгласно изискването на чл. 78, ал. 5 ГПК вр. чл. 144 АПК. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,