Определение № 8726 от 26.08.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8080/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Г. А. Д., подадена чрез адв. П. Йорданова, срещу определение № 29744 от 24.07.2026 г. постановено по адм. дело № 9057/2026 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е оставено без уважение искането му за спиране на предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № 26-4332-003114 от 23.06.2026 г., издадена от полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“, вр. чл. 175, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 15 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на Г. А. Д. до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца. Частния жалбоподател твърди, че определението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон, както и необосновано – отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита за неправилен изводът на първоинстанционният съд, че не са налице значителни и трудно поправими вреди, които да обосноват искането за спиране на предварителното изпълнение на акта. Излага съображения, че в случая ще настъпят значителни и трудно поправими вреди както лично за него, поради влошеното му здравословно състояние – намалената работоспособност и невъзможността да полага труд като шофьор, а и ще го лиши от доходи, като едновременно с това, ще ограничи възможността му да полага необходимите грижи за близките му родственици с влошено здравословно състояние, изискващо осигуряване на съответна медикаментозна терапия, рехабилитационни процедури, лабораторни изследвания и медицински прегледи от специалист. Прилага удостоверение за раждане на Г. Д., за да се докаже родствената връзка между него и майка му - Р. Д.. Според частния жалбоподател, първоинстанционният съд неправилно е приложил принципа на съразмерност и не е извършил конкретна преценка на всички представени доказателства. Счита, че продължаващото действие на ПАМ по отнемане на СУМПС не служи на превенцията спрямо това нарушение, а се превръща в необоснована рецесия, която засяга възможността на жалбоподателя да управлява всяко друго законосъобразно регистрирано МПС. Твърди, че общественият интерес е напълно обезпечен чрез изземването на табелите, а продължаващото предварително изпълнение на отнемането на СУМПС причинява единствено и само описаните по-горе значителни и трудно поправими вреди. Иска определението да бъде отменено. Ответникът, не изразява становище по по частната жалба. Върховният административен съд, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че същата е допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, срещу акт, чието обжалване е изрично предвидено в закон. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред първостепенният съд е образувано по жалба на Г. А. Д., срещу процесната ЗППАМ, като в жалбата е заявено искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта на основание чл. 166 АПК. За да постанови обжалваното определение първоинстанционният съд е счел, че жалбоподателят не сочи конкретни вреди, които биха настъпили от предварителното изпълнение. В искането не са релевирани и наведени нови обстоятелства по смисъла на чл. 166, ал. 2, изр. второ АПК, като липсват и нови доказателства за твърдените в искането обстоятелства, които да са релевантни към твърдените неблагоприятни последици за водача, по отношение на когото мярката е предприета. Обоснован е извод, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 АПК и искането за спиране на предварителното изпълнение на заповедта е отхвърлено, като неоснователно. Определението е правилно. Не са допуснати сочените в частната жалба нарушения. Всички наведени оплаквания пред настоящата инстанция са били направени и пред първоинстанционния съд, като същият е обсъдил подробно всички относими доказателства и възражения на страните и е изложил обосновани мотиви, които се споделят и от настоящият състав. Оспорената Заповед № 26-4332-003114 от 23.06.2026 г., издадена от полицейски инспектор към отдел „Пътна полиция“ при Столична дирекция на вътрешните работи, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“, вр. чл. 175, ал. 3, вр. чл. 143, ал. 15 ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП и в настоящото производство се проверяват наличието на предпоставките за сприрането му. Действително предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4, във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. По делото липсва спор и от представените по делото доказателства се установява, че жалбоподателят е имал сключен трудов договор на длъжност „шофьор“, но по делото не са представени доказателства, че трудовото му правоотношение е валидно и към настоящият момент. В случая не са доказани и твърденията, че получаваният доход от работата му като шофьор е единствен доход за семейството му. От представеното удостоверение за раждане на Г. Д., се установява родствената връзка между него и майка му - Р. Д., но от представеното Експертно решение на ТЕЛК № 1204 от 25.04.2013 г., издадено от Комисия на СБАЛО ЕАД е видно, че срока на определения % трайно намалена работоспособност и степен на увреждане е до 01.04.2014 г. От експертното решение е видно, че не й е бил определен срок на чужда помощ. По делото не са представени никакви доказателства, че отнемането на СУМПС, ще ограничи възможността на Д. да полага необходимите грижи за близките му родственици, с влошено здравословно състояние, изискващо осигуряване на съответна медикаментозна терапия, рехабилитационни процедури, лабораторни изследвания и медицински прегледи от специалист. В тази насока не са представени никакви конкретни доказателства. В случая, както Г. Д., така и Р. Д. живеят на територията на град София и липсата на собствен автомобил, не ограничава правото на използване на градски транспорт и използване на лабораторни и здравни услуги на територията на град София. Правилно е прието от административния съд, че по делото не са представени доказателства, че частният жалбоподател е единственият член на семейството, разполагащ с правоспособност да управлява МПС, който е ангажиран с осигуряване на транспортирането на близките му до здравни заведения, медицински лаборатории, рехабилитационни процедури и др. От представеното заверено копие на Експертно решение на ІІ състав на ТЕЛК към Университетска Първа МБАЛ – София се установява, че на жалбоподателя е признат процент на трайно намалена работоспособност – 64 % за срок от 3 години, считано от 11.12.2023 г., но в същото е посочено, че е работоспособен, като от Д. не са представени конкретни доказателства за настъпване на значителни или труднопоправими вреди за неговото здраве, произтичащи от отнетото му СУМПС. Всички изложени от него доводи са хипотетични и не са подкрепени от наличните по делото доказателства. Жалбоподателят не е доказал, че във връзка с наложеното предварително изпълнение на ЗППАМ, за него би настъпила значителна или трудно поправима вреда по смисъла вложен от законодателя. Настоящият състав съобразява константната практика на ВАС, съгласно която като значителна или трудно поправима вреда следва да се определи само такава увреда, която не може да бъде репарирана по обезщетителен ред, каквато в процесния случай не е установена. Дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя ще бъде накърнен, поради невъзможността му да управлява моторно превозно средство, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл.166, ал.2, изр. последно АПК, за да се спре изпълнението на акта. Целта на прилагането на ПАМ е осигуряване на безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения. Правилно е посочено от първоинстанционният съд, че по делото са налични данни за извършени от жалбоподателя нарушения на правилата за движение по пътищата - влезли в сила 12 на брой Електронни фиша в периода 23.07.2024 г. – 20.06.2026 г. за нарушения на чл. 21 ал. 1 и ал. 2 ЗДвП и последно влязло в сила НП № 25-4332-023494 от 17.09.2025 г., с което са му отнети и 10 контролни точки. Незабавното изпълнение на оспорената заповед е в обществен интерес, на който не е противопоставен застрашен или накърнен личен интерес на частния жалбоподател, със същата степен на значимост. Предвид изложеното, оспореното в настоящото производство определение не страда от пороците релевирани в частната жалба и следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така, Върховен административен съд,