Определение № 4082 от 15.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2899/2025 г.

ВКСI гражданско отделение15.09.2025 г.докладчик Гълъбина Генчева

Диспозитив

ОТВЕЖДА на основание чл.22, ал.1, т.5 ГПК съдиите М. С., С. К. и Г. Г. от разглеждане на гр. д. № 2899/2025 г. от разглеждането на гр. д. № 2899/2025 г. на ВКС, I-во г. о. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Мотиви

Производството е по чл.307 ГПК. Образувано е по молба вх. № 260030/10.06.2025 г. на Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. за отмяна на влязлото в сила решение № 291 от 03.07.2023 г. по в. гр. д. № 223/2023 г. на Пернишкия окръжен съд. Молителите твърдят, че са налице две противоречиви решения, като искат от ВКС да отмени неправилното от тях на основание чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Твърдят, че с решение № 6/17.06.2016 г. по гр. д. № 275/2015 г. на РС-Брезник, потвърдено с решение № 369/02.11.2016 г. в. по гр. д. № 500/2016 г. на ОС-Перник, недопуснато до касационно обжалване с определение № 292 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 292/2017 г. на ВКС, е отхвърлен предявеният от С. Й. К., К. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С., С. Д. А., А. К. А. и Н. К. Г. срещу Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. положителен установителен иск за собственост на идеални части от шест земеделски земи, възстановени по ЗСПЗЗ. Същевременно с решение № 260134 от 5.12.2022 г. на РС - Брезник по гр. д. № 101/2021 г., потвърдено с окончателното решение № 291 от 3.07.2023 г. на ОС - Перник по в. гр. д. № 223/2023 г., е уважен предявеният иск по чл.30, ал.3 ЗС, като ответниците Л. П. А., Е. А. А. и Р. А. А. са осъдени да заплатят на С. А. С., М. А. А., А. Р. М., С. Р. Т., С. Й. К., Н. Й. С., Л. Д. А., Р. Д. С., С. Д. А. сумите, както следва: С. А. С. - 268.36 лв., М. А. А. - 268.36 лв., А. Р. М. - 268.36 лв., С. Р. Т. - 268.36 лв., С. Й. К. - 201.27 лв., Н. Й. С. - 201.27 лв., Л. Д. А. - 178.91 лв., Р. Д. С. - 178.91 лв. и С. Д. А. - 178.91 лв., ведно със законната лихва върху уважения размер на исковете от 14.04.2021 г. до окончателното изплащане. Молителите считат, че между двете влезли в сила решения има противоречие, тъй като по спора за собственост е прието, че земите се работят от С. Т. още от 1991 г. и по тази причина ищците не са ги придобили по давност, а по второто дело е присъдена сума по чл.30, ал.3 ЗС на С. Т.. Върховният касационен съд в настоящия си състав констатира, че съдиите М. С. и Г. Г. са били част от съдебния състав, постановил определение № 292 от 16.05.2017 г. по гр. д. № 292/2017 г. на ВКС, с което е сложен край на производството по спора за собственост между същите страни и по този начин е влязло в сила решение № 6/17.06.2016 г. по гр. д. № 275/2015 г. на РС-Брезник, потвърдено с решение № 369/02.11.2016 г. в. по гр. д. № 500/2016 г. на ОС-Перник. Тъй като това е едно от делата, по отношение на което молителите твърдят, че е налице основание за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК, то съдиите М. С. и Г. Г. не могат да участват в състава, който ще разглежда настоящото дело по чл.303, ал.1, т.4 ГПК. Следва да бъде постановен отвод по чл.22, ал.1, т.5 ГПК на целия състав, на който е разпределено за разглеждане настоящото дело. Воден от изложеното, съставът на ВКС

Цитирани разпоредби

4