Определение № 6503 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 6275/2023 г.

Производството е по реда на чл. 176а от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по молба на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София при ЦУ на НАП, чрез гл. юрисконсулт Михайлова с искане за изменение на решение № 1149 от 03.02.2026 г. по адм. д. № 6275/2023 г. на Върховен административен съд, първо отделение, в частта за разноските. В молбата се твърди, че съдът неправилно е присъдил разноски в полза на ответника за производството пред СЕС по дело С-785/2023 г., образувано по отправено преюдициално запитване по настоящото дело. Изложени са съображения, че в производство пред СЕС, разноски не се дължат предвид липсата на национална уредба, предвиждаща конкретен ред за разпределение и възстановяване на разноските в преюдициалното производство. В подкрепа на довода за недължимост на разноските пред СЕС е изложено, че СЕС не разрешава правни спорове между две страни. Искателят счита, че присъдения размер на разноските в полза на „Български пощи“ ЕАД е несправедлив и иска неговото редуциране. Ответникът по молбата – „Български пощи“ ЕАД, чрез адв. Костолов и адв. Пенева от САК, изразява становище за недопустимост и неоснователност на искането. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 176а от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледано по същество, искането е неоснователно. В искането за изменение на решението, в частта за разноските се правят оплаквания единствено за определения размер на разноските по отношение на присъдените такива за производството пред СЕС в размер на 42 948,52 евро. С решение № 1149 от 03.02.2026 г. по адм. д. № 6275/2023 г. на Върховен административен съд, първо отделение, чието изменение в частта за разноските е поискано е оставено в сила решение № 2381 от 07.04.2023 г. по адм. д. № 8612/22 г. на Административен съд – София-град. Със съдебния акт НАП е осъдена да заплати в полза на "Български пощи" ЕАД, разноски за касационната инстанция в размер на 34 212,93 евро, както и разноски за производството пред Съда на Европейския съюз в размер на 42 948,52 евро. За да присъди разноските в посочения размер за производството пред СЕС, настоящият състав е изложил мотиви за основателност на претенцията за присъждане на направените разноски в производството пред СЕС с оглед изхода от спора и предвид разпоредбата на чл. 104, § 6 от Процедурния правилник на СЕС за компетентността на националната юрисдикция да се произнесе по този въпрос. Съгласно чл. 102 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз, запитващата юрисдикция следва да се произнесе по съдебните разноски в преюдициалното производство. Посочената норма определя компетентността по въпроса за разноските в производството по преюдициалното запитване. Доколкото в националното законодателство не е предвиден специален ред уреждащ отговорността за разноските осъществени във връзка с процесуално представителство на страните пред СЕС, то националните съдилища прилагат общия законов ред за разпределение на отговорността за разноски. При съобразяване на очертания характер на разноските, като част от реализираното право на защита на страната пред СЕС и с оглед изхода от повдигнатия спор пред националния съд, претенцията на „Български пощи“ ЕАД за сторените разноски за процесуално представителство пред СЕС е уважена в пълен размер. Видно от данните по делото присъдената сума в размер на в размер на 42 948,52 евро, включват разноски за адвокатско възнаграждение по дело С-785/23 образувано по преюдициално запитване пред СЕС отправено по настоящото дело, за представяне на писмено становище и процесуално представителство пред СЕС за един адвокат по представен договор за предоставяне на правни услуги № 55/08.03.2024 г. и фактура за реалното им заплащане № 0000004932/08.03.2024 г. Несподелима е тезата на искателя, че разноски за процесуално представителство пред СЕС не се дължат, тъй като производствата пред СЕС са безплатни. Действително за образуване на производства пред СЕС не се заплаща държавна такса, но това обстоятелство не изключва възмездяването на разноските извършени от страните във връзка с осъществената процесуална защита и представителство пред СЕС. Както се посочи и по – горе липсата на специална уредба в националното законодателство по отношение на разноските за производства пред СЕС не изключва прилагането на общите правила предвидени в националния закон, съответно разпределяне на отговорността за разноските между страните при съобразяване на изхода от главното производство. Различен извод не следва и с оглед разпоредбата на чл. 102 от Процедурния правилник на Съда на Европейския съюз, уреждаща компетентността на запитващата юрисдикция да се произнесе по въпроса за разноските. Принципно вярна е застъпената теза в молбата за изменение на решението, в частта за разноските, че в производствата пред СЕС не се разрешават правни спорове между две страни. Преюдициалното запитване се отправя, когато се налага тълкуване на разпоредба от правото на ЕС с оглед правилното решаване на спора по делото. Именно поради това за страните е от съществено значение организирането и реализирането на процесуалното представителство пред СЕС в пълен обем чрез представянето на аргументирани и издържани писмени становища по преюдициалните въпроси, както и защитата им в открито съдебно заседание. Осъществяването на процесуално представителство пред СЕС несъмнено е свързано и с извършването на разходи за ангажиране на компетентен процесуален представител, които притежава широки познания в областта на приложимото към правния спор право на ЕС, както и относимите материалноправни разпоредби от националното законодателство. Сторените разходи следва да се присъдят на страната в чиято полза е разрешен спора по главното производство. Неоснователен е доводът на искателя, че присъдения размер на разноските за процесуално представителство пред СЕС е несправедлив. При определяне на разноските, касационният състав е съобразил процесуалната активност на страните, както и сложността и вида на правния спор. В процесния случай е съобразено, че делото е със завишена фактическа и правна сложност свързана с познаването на приложимото към спора данъчно законодателство, Закона за пощенските услуги, както и законодателството на ЕС в областта засягаща процесния спор. Ответникът по настоящото дело - „Български пощи“ ЕАД се е представлявало в открито съдебно заседание пред СЕС от надлежно упълномощен процесуален представител, който е защитил тезите си във връзка с поставените преюдициални въпроси пред СЕС, като е представено и подробно писмено становище. Разноските подлежат на преценка от съда с оглед вида на правния спор и съществуващия материален или нематериален интерес, вида и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото. Както вече се посочи делото е със завишена фактическа и правна сложност, което е наложило отправяне на преюдициално запитване до СЕС за правилното му разрешаване, като следва да се съобрази и наличието на висок икономически интерес по спора. Неотносимо към разпределението на разноските и при преценката за прекомерност е твърдението на искателя, че формулираните въпроси по преюдициалното запитване по дело С-785/23 са по предложение на директора на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – София. По изложените съображения, настоящият съдебен състав не установява правно основание за изменение на решение № 1149 от 03.02.2026 г., постановено по адм. дело № 6275/2023 г., Върховният административен съд, първо отделение, в частта за разноските, което обуславя оставяне на искането без уважение. Мотивиран от горното и на основание чл. 176а, ал. 3 АПК във връзка с § 2 ДР на ДОПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение