Определение № 2900 от 11.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 1762/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на КОНПИ против определение № 47/10.01.2024 г., постановено по гр.д. № 542/2023 г. от САС, 4 състав. С обжалваното определение, съдът след като е прекратил въззивното производство поради оттегляне на въззивната жалба от КОНПИ, е осъдил КОНПИ да заплати на адв. Д.Т.- особен представител на ответника, възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3000 лв., а по сметката на САС държавна такса в размер на 3112,28 лв. В частната жалба се твърди, че КОНПИ не дължи държавна такса, тъй като процесното вземане е от публичноправен характер и че присъдени в полза на особения представител разноски са прекомерни, поради което следва да бъдат намалени. По частната жалба срещу определение № 47/10.01.2024 г., постановено по гр.д. № 542/2023 г. от САС, 4 състав, в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Д.Т.- особен представител на ответника, възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3000 лв.: Настоящият съдебен състав счита, че изложените в частната жалба твърдения относно присъденото на особения представител адв. Т. адв. възнаграждение за въззивната инстанция, представляват искане за изменение на постановеното определение в частта на присъдените на адв. Т. разноски, компетентен да се произнесе по което искането е съдът, постановил определението- в случая САС. Едва след неговото произнасяне с постановяване на определение по чл.248 ГПК, то ще подлежи на обжалване пред с частна жалба пред ВКС. Предвид изложеното, производството пред ВКС следва да се прекрати в частта, с която се иска отмяна на определение № 47/10.01.2024 г., постановено по гр.д. № 542/2023 г. от САС, 4 състав, в частта, с която КОНПИ е осъдена да заплати на адв. Д.Т. възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 3000 лв., и делото се върне на САС, за произнасяне по искането за изменение на постановеното определение, по реда на чл.248 ГПК. По частната жалба срещу определение № 47/10.01.2024 г., постановено по гр.д. № 542/2023 г. от САС, 4 състав, в частта, с която КОНПИ е осъдена на осн. чл.157, ал.2 ЗОНПИ /погрешно посочено ГПК/ да заплати по сметката на САС държавна такса в размер на 3112,28лв. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на въззивен съд, което подлежи на обжалване. С обжалваното определение съставът на САС, 4 състав, е приел, че по аргумент от чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, КОНПИ следва да заплати дължимата държавна такса за въззивното производство, която се дължи и при десезиране на съда по реда на чл. 232 ГПК. Определението е правилно. Цитираната от частният жалбоподател практика е относима към производството по ЗОПДИППД /отм./. В следващия Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобито имущество /Загл. изм.- ДВ., бр. 84/2023г., в сила от 06.10.2023г./ вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора- чл. 78, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) и чл.157, ал.2 от ЗОНПИ. При действието на тези разпоредби е формирана практика, която настоящият съдебен състав споделя, според която комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено- определение № 2366 от 3.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г. на IV ГО, определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г. на IV ГО, решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г. на IV ГО, определение № 4121/15.12.2023 г. по гр.д.№ 4643/2023 г. на ІІІ гр.отд. на ВКС, определение № 50293/27.07.2023г. по гр.д.№ 1278/2022г. на ІV г.о. и др. Прието е и че Комисията не е освободена от заплащане на такса на основание чл.84, т.1 ГПК, тъй като вземанията, предмет на делото са частноправни. От нормата на чл.154 ал.3 ЗОНПИ следва, че при завеждане на иска държавната такса не се внася, а не че такава такса не се дължи от ищеца, нито че съдът е освободен от задължението да я събере в полза на бюджета на съдебната власт в случай, че искът е неоснователен или производството е прекратено. Касае се за изключение от общото правило, че държавната такса се внася предварително. Ето защо, като е постановил своето определение, с което е приел, че се дължи държавна такса за въззивното производство /молбата за отнемане на имущество е подадена в съда на 05.10.2020 г./, въззивният съд е постановил правилно определение, съобразено с цитираната по- горе съдебна практика, което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІV гр. отд.,