Решение № 6440 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2015 г.

Решение № 6440 от 2.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2716/2015 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 2961 от 29.12.2014 г., постановено по адм. д. № 2760/14 г. Административен съд - Варна, първо адм. отд., 14-ти състав, е отхвърлил жалбата на Веселин Петров Петров от гр. Силистра, против ревизионен акт № 251102678/14.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 906 от 18.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2005 - 2009 г. общо в размер на 4 245,92 лв. и лихви за забава в размер на 1 714,53 лв. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-гр. Варна разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 628 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Веселин Петров Петров от гр. Силистра чрез пълномощника му адв. Валери Великов. В същата се прави оплакване, че решението на Варненския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Варненския административен съд. Претендира присъждане на разноски. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-гр. Варна не е взел становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Варненският административен съд е отхвърлил жалбата на Веселин Петров Петров от гр. Силистра, против ревизионен акт № 251102678/14.10.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Варна, потвърден с решение № 906 от 18.01.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна, с който на жалбоподателя са определени допълнително задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ и чл. 48 от ЗДДФЛ за данъчни периоди 2005 - 2009 г. общо в размер на 4 245,92 лв. и лихви за забава в размер на 1 714,53 лв. Съдът е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число събраните доказателства, основанията за провеждането й по реда на чл. 122 и сл. от ДОПК, констатациите на органа по приходите за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, начина на определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 от същия кодекс и размера на установените задължения за данък общ доход съответно по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 48 от ЗДДФЛ за процесните периоди 2005 - 2009 г. Описани са подробно и събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. След това съдът е пристъпил към изграждане на своите правни изводи. По отношение на първото твърдение на жалбоподателя, че са допуснати технически грешки при изчисленията, които са довели до завишаване на установените задължения, съдът е приел, че то е неоснователно, тъй като не е конкретизирано и не са ангажирани никакви доказателства в подкрепа на твърдението. Съдът е счел за неоснователни и възраженията на страната относно неправилна преценка от органа по приходите на изплатените търговски отстъпки при закупуване на козметика от "Орифлейм България"-ЕООД и "ЛР Хелт енд бюти систъмс" ЕООД. Изложени са аргументи, че жалбоподателят не е представил договорите, установяващи отношенията му с двете дружества, за да бъдат проверени твърденията им, а освен това не е ангажирал и доказателства в подкрепа на възраженията си. По отношение на основното възражение, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, тъй като ревизираното лице е разполагало към началото на ревизирания период със сумата от 62 000 лв., получена от родителите му, решаващият съд е изложил подробни мотиви защо не възприема показанията на свидетелите Димитър Петров и Боряна Петрова, съответно брат и съпруга на жалбоподателя. На база на това не е кредитирано и заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Като неоснователни са квалифицирани и възраженията на Веселин Петров, че разходите за ел. енергия и вода за апартамента в гр. Варна, ул. "Беласица" № 18 за периода 2005 - 2006 г. не са правени от семейството, а от друго лице, което през този период е живяло в жилището. При преценката за наличието на условието по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК съдът е съобразил и декларациите на ревизираното лице по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, като е отбелязал, че нито една от декларациите не съдържа конкретни данни за изискваните в образеца обстоятелства, а посочването в отделни рубрики, че лицето е представило доказателства, без изричното им отбелязване, е равнозначно на липса на такива. На база на гореизложеното е направен краен извод, че органът по приходите законосъобразно и обосновано е приел, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК и тези констатации не са оборени от задълженото лице, поради което жалбата срещу оспорения ревизионен акт следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Решението на Административен съд - гр. Варна е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на Веселин Петров се правят оплаквания за наличие на всички отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Правят се възражения, че административният съд неправилно не е кредитирал показанията на разпитаните свидетели, а от там и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно счетоводна експертиза. По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция намира за установено следното: Производството пред Административен съд - гр. Варна се е развило по реда на чл. 226 от АПК след отмяна с решение № 10622 от 07.08.2014 г. на Върховния административен съд, първо отделение, по адм. д. № 10666/2013 г. на първоначално постановеното решение на същия съд № 1554 от 14.06.2013 г. по адм. д. № 1325/2012 г., с което процесния ревизионен акт е прогласен за нищожен, и връщане на делото за ново разглеждане. Писмените и гласните доказателства, както и съдебно-счетоводната експертиза са били събрани при първоначалното разглеждане на делото, а при новото разглеждане жалбоподателят не е направил искане за събиране на нови доказателства/вж. протокола от съдебното заседание от 17.11.2014 г. При отделяне на спорното от безспорното първоинстанционният съд правилно е приел, че основаният спорен въпрос е относно това дали е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК, което да обоснове провеждането на ревизията по особения ред, като отговорът на този въпрос се предопределя от това дали е доказано твърдението на жалбоподателя, че е притежавал към 01.01.2005 г. сумата от 62 000 лв., предоставена от неговите родители. Административният съд е дал отрицателен отговор на въпроса за наличието на сочената сума, както доводите в тази насока се споделят от настоящата съдебна инстанция. При преценката на свидетелските показания съдът е съобразил разпоредбата на чл. 172 от ГПК, приложима в настоящето производство по силата на § 2 от ДР на ДОПК и чл. 144 от АПК, която задължава съда при преценка на показанията на определена категория лица, като роднини, каквито са въпросните свидетели, те да бъдат преценени с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид тяхната възможна заинтересованост. Изложеното в жалбата, че няма начин двама съпрузи на средна възраст да имат нулево салдо към началото на ревизирания период, по същество е вярно, но е вярно и това, че наличието на парични средства следва да бъде доказано чрез надлежни доказателства, каквито първоинстаницонният съд е преценил, че не са представени по делото. Последният правилно е посочил в мотивите си, че ако въпросната сума от 62 000 лв. действително е била налична към 01.01.2005 г., то ревизираното лице е следвало да посочи същата в декларацията по чл. 124, ал. 3 от ДОПК като такава. Посочването й едва с възражението срещу ревизионния доклад /което по принцип не е забранено/, в който са оформени констатациите на органа по приходите и е определена данъчната основа, вече поражда основателно съмнение, че такава сума действително е била налична и чрез нея се цели да се обслужи защитната теза на ревизираното лице, че не е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК. Доколкото съдебно-счетоводната експертиза е била изградена на показанията на разпитаните свидетели, административният съд правилно не е възприел същата, като в случая е спазена и разпоредбата на чл. 202 от ГПК. Поради липса на конкретика, освен поради заинтерисованост, решаващият съд правилно не е кредитирал показанията на съпругата Боряна Петрова че е имала през 2004 г. сумата от 34 000 лв., която е предоставила в заем на свои приятели и познати, които са връщали тези суми към периода 2007 - 2008 г. Направените оплаквания в касационната жалба относно консумативите за ток и вода апартамента в гр. Варна също не могат да бъдат споделени. Освен изложеното от съда следва да се посочи, че установените суми за ел. енергия за 2005 г. и 2006 г. в размер съответно на 184,70 и 187,30 лв. според съдебно-счетоводната експертиза са твърде малки, за да се приеме, че през тези години това жилище е било постоянно обитавано от други лице. Освен това, предвид размера на тези консумативи, същите не биха дали съществено отражение на паричните потоци, а от там и върху размера на установените данъчни задължения. Като е приел, че констатациите на оспорения ревизионен акт за наличие на хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 7 от ДОПК не са оборени и е отхвърлил жалбата като неоснователна, Административен съд - гр. Варна е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,