Определение № 3742 от 09.04.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2841/2025 г.

Производството е по чл. 229 и следващите АПК. Образувано е по частна жалба на "Комплекс Хоризонт" АД-гр. Варна чрез неговия пълномощник срещу определение №13869/27.12.2024 г. по входящ номер № 16227 от 05.11.2024 г. по адм. д. №1752/2023 г. по описа на Административен съд Варна. Счита обжалваното определение за правно нищожен и правно недопустим съдебен акт, като претендира от съда обжалваното определение да бъде прогласено за нищожно или да бъде обезсилено като правно недопустимо ии поне да бъде отменено като неправомерно. В частната жалба се съдържа и особено искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз /СЕС/ относно тълкуването на чл. 47 от Хартата на основните права в Европейския съюз и по специално дали представлява нарушение на тази норма обстоятелството, че с цел да се манипулира съдебното производство в интерес на заинтересованите мафиотски структури и "задкулисието" и да лиши жалбоподателя от правосъдие, съдебният състав недопустимо отказва да проведе до край и да постанови съдебен акт по чл. 66 ГПК в рамките на процедурата по чл. 64-66 ГПК. Особеното искане е формулирано в 6 /шест/ точки. В срока по чл. 232 АПК другата страна -директорът на Дирекция УСКОР при община Варна чрез своя процесуален представител намира частната жалба за неоснователна. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на частната жалба, настоящата инстанция взе предвид: С определение № 10091/08.10.2024 г. по адм. д. № 1752/2023 г. на Административен съд Варна е оставена без разглеждане касационната жалба на частния жалбоподател срещу решение № 8288/14.08.2024 г. като просрочена. Със заявление на основание чл. 161, ал. 1 АПК във връзка с чл. 64 ГПК пълномощникът на дружеството е поискал възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу първоинстанционното определение. С обжалваното определение съдът е оставил без разглеждане заявлението за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба срещу решение № 8288/14.08.2024 г., постановено по адм. д. № 1752/2023 г. по описа на Административен съд Варна с мотива, че това заявление е лишено от предмет, тъй като първоинстанционното решение е окончателно. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. В случая предмет на оспорване пред пъровинстанционния съд е заповед за премахване на два преместаеми обекта, собственост на "Комплекс Хоризонт" АД, издадена на основание чл. 57а, ал. 1, т. 1 ЗУТ във връзка с чл. 56, ал. 1 ЗУТ. Според разпоредбата на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ окончателни са решенията на първоинстанционния съд по жалби или протести срещу индивидуални административни актове за премахване на обекти по чл. 56, ал. 1 и чл. 57 ал. 1 ЗУТ. В случая безспорно обжалваната заповед е такава за премаване на преместваеми обекти по чл. 56, ал. 1 ЗУТ и първоинстанционното решение е окончателно. Без значение в конкретния казус е обстоятелството, че съдът погрешно е посочил в решението си, че същото подлежи на обжалване. Съобразно цитираната разпоредба на чл. 215, ал. 7, т. 4 ЗУТ касационен контрол спрямо първоинстанционното решение е недопустим, поради което е недопустима и подадената касационната жалба. Решения с характер като процесното не подлежат на контролно -отменителна проверка. Ето защо искането за възстановяване на срока за подаване на касационна жалба е лишено от предмет поради недопустимостта на касационната жалба, в какъвто смисъл е обжалваното определение. Същото е материално и процесуално законосъобразно, валидно и допустимо и следва да се остави в сила. По искането за сезиране на СЕС с преюдициално запитване настоящата инстанция намира същото за неоснователно при следните съображения: Според чл. 267 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) Съдът в Люксембург е компетентен да се произнася преюдициално относно тълкуването на договора и валидността, и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. Производството по отправяне на преюдициално запитване се основава на служебното начало, поради което националният съд не е обвързан с исканията на страните, а единствено негова е преценката относно необходимостта от оправяне на запитване до СЕС. Принципно условие по чл. 628 ГПК е отправянето на преюдициалното запитване да бъде от значение за правилното решаване на делото. В случая искането на жалбоподателя за отправяне на преюдициално запитване до СЕС е неоснователно, тъй като не е необходимо на съдебния състав, за да разреши поставения пред него правен спор, а именно валидността, допустимостта и правилността на обжалваното определение. Жалбоподателят не твърди противоречие на норма от приложимото национално право с правото на ЕС, а по същество оспорва приетия от първоинстанционния съд правен резултат за недопустимост на искането за възстановяване на срока на обжалване на първоинстанционното решение. Този приет правен резултат от първоинстанционния съд подлежи на проверка по реда на контролно-отменителното касационно производство, каквото е настоящето и за резултата от което производство на настоящата инстанция не е необподимо отправяне на преюдициално запитване. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,