Решение № 4346 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2017 г.

Решение № 4346 от 3.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1002/2017 г., VI о., докладчик председателят Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Р. Д. Д. срещу решение № 1146/8.12.2016 г. на Административен съд С. област по адм. дело № 493/2016 г. С него се отхвърля жалбата му срещу разпореждане № 4506-40-11 от 26.04.2016 г. на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" при Националния осигурителен институт. Поддържа доводи за неправилност на решението, вследствие нарушение на материалния закон и необоснованост-отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираното разпореждане на директора на фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите" към НОИ. С него се отказва изплащане на гарантирано вземане на основание чл. 26, ал. 3 във връзка с чл. 3, т. 1 от Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Отказа е мотивиран с мотиви, че няма доказателства за начислени и неизплатени трудови възнаграждения през периода 1.01.2015 г. до 21.02.2016 г., който период попада в приложното поле на чл. 22 и чл. 23 от ЗГВРСНР, като е установено, че трудови възнаграждения са начислявани до 31.12.2014 г. При изискванията на чл. 3 от ЗГВРСНР да са налице начислени и неизплатени трудови възнаграждения няма основание за изплащане на гарантирано вземане, поради което е постановен отказ по заявлението от Р. Д. Д. от 6.04.2016 г. Съдът е разгледал по същество жалбата която приел за неоснователна. От доказателствата по делото е установено, че жалбоподателят е бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 1.12.2013 г. до 24.03.2016 г. когато е прекратено от работодателя поради несъстоятелност на търговеца. Със заявление от 6.04.2016 г. жалбоподателят е поискал му бъде отпуснато гарантирано вземане по ЗГВРСНР като е приложил справка за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения дължими по КТ. При проверка в работодателя е констатирано, че има три лица с непрекратени трудови правоотношения, но за никое от тях не възниква правото на гарантирано вземане, тъй като осигурителят не представя документи - счетоводни, аналитични и хронологични справки, счетоводни записи, отчети, декларации и др. от които да е видно, че на работниците са начислявани трудови възнаграждения и в какъв размер за периода от 1.01.2015 г. до 24.02.2016 г. В съдебната фаза са изискани и представени от осигурителя счетоводни документи за периода от 1.01.2014 г. до 31.12.2014 г. и протоколи във връзка с подадени декларации обр. 1 и обр. 6 за периода от 15.06.2016 г. - 6.07.2016 г. както и декларация обра. 1 относно начисления и удръжки. От НАП са изискани документи за осигуряване по БУЛСТАТ за периода 1.01.2015 г. до 29.02.2016 г., копия от задължителни предписания на контролен орган на ТП на НОИ към осигурителя да подаде данни по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО. При анализ на представените доказателства съдът е приел че не са налице предпоставките за признаване на правото на гарантирано вземане по чл. 4, ал. 1 ЗГВРСНР. Гарантирани вземания по смисъла на чл. 3, т. 1 ЗГВРСНР са трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори. При спор дали са начислени трудови възнаграждения през последните шест месеца, но не са били изплатени съдът е приел, че такива доказателства не са налице съгласно разпоредбата ан чл. 128, т. 1 КТ за съставяне на ведомости за това действие, като приложените доказателства установяват начисляване на трудови възнаграждения до 31.12.2014 г. като за перода след това липсват доказателства. При обсъждане на представените писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност при липса на ведомости за заплати съдът е извел правен извод за неоснователност на жалбата и като такава я е отхвърлил. Решението е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 1 от ЗГВРСНР гарантирани вземания на работниците и служителите по този закон са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължими по индивидуални и колективни трудови договори. Правото на такова вземане и предпоставките следва от чл. 4 ЗГВРСНР. Редът за упражняване е уреден в чл. 25 и сл. от ЗГВРСНР и предвижда подаване на заявление-декларация по образец в поделение на НОИ. Изплащането се на гарантираното вземане се извършва с разпореждане на директора на фонда със съдържание за изплащане или отказ при проверка на наличието на предпоставките в ЗГВРСНР. Това разпореждане може да се обжалва пред административен съд по реда на АПК, като производството пред съда е безплатно. Проверката за законосъобразност на разпореждането следва общите правила на АПК и се изразява в проверката за наличието на материалните предпоставки в ЗГВРСНР. В случая е спорен въпросът налице ли са начислени и неизплатени трудови възнаграждения на жалоподателя. Съдът е основал решаващите си изводи, че начисляването на трудовото възнаграждение следва да намери израз във ведомости за заплати за изплатени и или неизплатени трудови възнаграждения съгласно разпоредбата на чл. 128 КТ. Тя предвижда начисляване във ведомости за заплати на трудовите възнаграждения на работниците и служителите за положения от тях труд и издаване на извлечение от тези ведомости за заплати при поискване. В случая такива доказателства по делото не са налице и съдът правилно е приел, че представените справки и удостоверения, които не са издадени на база на ведомости за заплати не доказват начисляване на трудово възнаграждение и изплащането, съответно неизплащането му. При тези изводи решението като правилно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо АПК Върховен административен съд шесто отделение