Определение № 4308 от 01.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4255/2022 г.

Производството е по чл.307,ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. Г. Г. с вх.№ 4648 /27.05.2022 г. (на ВКС) за отмяна на влезли в сила решение № 444694 от 05.07.2018 г. по гр.д. № 73351 /2017 г. на Софийски районен съд и решение № 5110 от 24.08.2020 г. по възз. гр.д. № 13423 /2018 г. на Софийски градски съд, с които съдът се е произнесъл по упражняване на родителски права по отношение на детето Й. Г.. Молителят се позовава на постановеното по негова предходна молба за отмяна определение № 138 /01.04.2022 г. по гр.д. № 1079 /2022 г. на ВКС, III г.о. и твърди, че са възникнали нови обстоятелства – експертно заключение по друго гражданско дело, което получил на 25.05.2022 г., с което се приема наличието на синдром на родителско отчуждение у детето през периода 2018-19 г. и обстоятелството, че ответницата продължава да препятства контактите му с детето. Ответникът по молбата за отмяна Е. В. И. твърди в отговор, че молбата е недопустима съгласно т.4 от ТР № 7 /2014 на ОСГТК на ВКС, тъй като се иска отмяна на съдебни актове, постановени в производство по спорна съдебна администрация. И тя се позовава на определение № 138 /01.04.2022 г. по гр.д. № 1079 /2022 г. на ВКС, III г.о., с която предходна молба за отмяна на същите съдебни решения е оставена без разглеждане. Настоящият състав на съда, като обсъди по реда на чл.307,ал.1 ГПК наличието на предпоставките за допустимост, намира, че подадената молба за отмяна е недопустима и трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено, поради следното: Със съдебните решения, чиято отмяна се иска, две съдебни инстанции по същество са се произнесли по искане за предоставяне на упражняване на родителски права и определяне на режим на лични отношения по отношение на дете. Въззивното решение е влязло в сила с постановяване на определение № 213 /19.03.2021 г. по гр.д. д. № 3762 /2020 г. на ВКС, III г.о., с което не е допуснато касационното му обжалване. Съгласно приетото с т.4 от ТР № 7 /31.07.2017 г. по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС влезлите в сила съдебни решения, постановени в производството по спорна съдебна администрация, не подлежат на отмяна по реда на Глава 24 ГПК. В мотивите към т.4 е разяснено, че такива са съдебните решения, които имат за предмет промяна на граждански правоотношения на страните /напр. промяна на упражняването на родителските права по отношение на малолетните и непълнолетни деца, на тяхното местоживеене, както и на режима на личните отношения между родители и деца/, каквито са съдебните решения, чиято отмяна се иска от ВКС в настоящото производство по реда на Глава 24 ГПК. Към това може да се добави, че с определение № 138 /01.04.2022 г. по гр.д. № 1079 /2022 г. на ВКС, III г.о., на което се позовават и двете страни, съдът е оставил без разглеждане молба на Г. Г. Г. за отмяна на тези влезли в сила съдебни решения, на които се иска отмяна и в настоящото производство. В мотивите си съставът на ВКС, като се е позовал на указанията на т.4 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълкувателно дело № 7/2014 г., ОСГТК, е разяснил недопустимостта на молбата на Г. Г. Г. за отмяна на влезлите в сила решения, определящи упражняването на родителските права относно детето Й. Г. Г. и режима на лични отношения с другия родител. Към изложеното, че два отделни състава на ВКС намират молбата на Г. Г. Г. за отмяна на влезлите в сила решения на СРС и СГС на основание приетото с тълкувателно решение (по т.д. № 7 /2014 г. на ОСГТК на ВКС) следва отново да се обърне внимание на молителя, че има право да иска от районния съд изменение на определените с влязло в сила съдебно решение мерки относно упражняване на родителски права и режим на лични отношения с дете по реда на чл.59, ал.9 СК при предвидените в тази разпоредба предпоставки, а не да иска от ВКС отмяна на влезлите в сила решения на основание на същите предпоставки. Воден от изложеното съдът