Решение № 13250 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16439/2013 г.

Решение № 13250 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16439/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Наско Митев Димитров от гр. Кърджали против решение № 2039/26.09.2013 г. по адм. д. № 1085/13 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 091203740 от 12.12.2012 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение № 259 15.03.2013 г. на Заместник директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив за установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4715,59 лв., ведно с 2 520,34 лихви. С решението е осъден жалбоподателя да заплати на Д"ОДОП"-Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер на 539 лв. Изложени са доводи за неправилност на решението, иска се отмяната му. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - Пловдив при ЦУ на НАП, оспорва касационната жалба и желае решението като правилно да бъде оставено в сила, по съображения изложени в писмена защита. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, издаден на Наско Митев Димитров по реда на чл. 122 ДОПК и установени задължения за пряк данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. Ревизията е обхванала периода от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. по задълженията за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, като е било установено, че Наско Митев Димитров е местно физическо лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗДДФЛ. Съгласно чл. 6 от същия закон местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина. За ревизирания период е установено, че жалбоподателят е реализирал и е декларирал с годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2007 г., получени доходи за управление и контрол в "Темпо-Транспорт" ООД в размер на 30000 лв. Констатирано е, че Наско Митев Димитров е извършвал разходи за придобиване на недвижими имоти за ревизирания период в размер на 63277,73 лв. Жалбоподателят е внасял и парични средства по банковите си сметки, пътувал е в чужбина. Установено е, че Наско Митев Димитров е женен с едно дете. Тези факти са взети предвид от органите по приходите при извършване на ревизията, като са съобразени с текстовете на СК. С оглед изследването на приходите и ресурсите за покупка на недвижимо имущество, при получените посочени като декларирани по-горе доходи се извършва съпоставка на извършените разходи и доказаните приходи за 2007 г., за установяване на наличието на съответствие между тях, с цел евентуално последващо прилагане на разпоредбата на чл. 123 от ДОПК. От органите по приходите са събрани доказателства за приходите и разходите на лицето за 2007 г. за целите на съпоставката им. В хода на ревизионните действия, по реда на ДОПК са връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения със справки на ревизираното лице, както и на трети лица - службите по вписванията, отдел "Местни данъци и такси", банките, Обл. дирекция "Полиция". От информацията по събраните доказателства и присъединените такива са установени приходите и разходите на Наско Митев Димитров и семейството му за периода на ревизията. При тези обстоятелства, в ревизионния доклад, респективно в ревизионния акт, е посочено, че за този данъчен период са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 7 (декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период) от ДОПК за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от същия кодекс. На ревизираното лице, на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК е връчено уведомление и са връчени за попълване декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. Наско Митев Димитров не е представил попълнени декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК в законоустановения срок. Същите са подадени в хода на съставяне на РА и са част от съдържанието на констатациите и доказателствата към него. Едновременно с направените разходи за придобиване на недвижими имоти, жалбоподателят е извършвал разходи за издръжка и живот, внасял е суми в банковите си сметки. Според доказателствата и анализа, който са направили органите по приходите жалбоподателят не е разполагал с декларирани и обложени доходи, които да покриват като размер извършените от него разходи. Установено е, че наличните парични средства, с които лицето е можело да разполага на 01.01.2007 г. са 13748,31 лв. Тази сума е установена след извършен анализ от органа по приходите на представените документи и обяснения от ревизираното лице. Съпоставяните доходи са основно получени суми от управление и контрол в "Темпо-Транспорт" ООД, изтеглени суми от банковата сметка на лицето и съпругата му, както и доходи от земеделско производство на Мариана Димитрова. Разходите са от покупка на гараж по НА № 45/2007 г., покупка на недвижим имот с НА № 103/2007 г., внесени суми за погасяване на кредити, внесени суми по банкови сметки, разходи за издръжка на домакинството и разходи за пътувания. Представените документи от жалбоподателя, преди издаването на РА, са анализирани и органът по приходите се е съобразил с тях, като подробно е изложил своите аргументи . Годишната данъчна основа за облагане доходите на задълженото лице от всички източници е определена по реда на чл. 122 от ДОПК представлява сборът от данъчните основи, определени поотделно за всеки източник на доход. Установено е, че лицето е внасяло вноски за ДОО и ЗОВ на максималния месечен осигурителен доход за периода - 1 400 лв., поради което не следва да се определят допълнително авансови вноски по реда на чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО в качеството му на самоосигуряващо се лице, както и вноски по реда на чл. 4, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Поддържаните възражения в хода на оспорване на РА са за получена сума в размер на 18000 лв. дарение от майка му Бойка Атанасова Събева и за сума, в размер на 46000 лв., за покупка на жилище на сина му Виктор Димитров с НА № 22/2007 г., предоставена от родителите на съпругата му и от неговите родители. Твърди и доход в размер на 14000 лв., който бил получен по предварителен договор за продажба на недвижим имот с НА № 6546/2006 г. Представените като нови доказателства след връчване на РД - предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за дарение, не са официални документи и няма доказателства, че тези документите са съществували на посочените дати. Решаващият орган е приел, че същите не са нотариално заверени, че са частни документи, без достоверна дата - чл. 181, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс, във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби на ДОПК, които не притежават материална доказателствена сила по отношение на НАП, която е трето лице спрямо облигационните отношения. След извършена справка в ИС на НАП за майката на ревизираното лице органите по приходите са установили, че същата е вдовица от 1981 г. и пенсионер. С ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ за периода 2001 г. - 2006 г. са декларирани от лицето и доходи от наеми и продажба на имущество общо 13 336 лв., за които са платени ДДФЛ 1037,60 лв., или нетни доходи 12298,40 лв. През тези години лицето има и закупени недвижими имоти. Така установените факти са обсъдени в смисъл, че майката на ревизираното лице не е имала възможност да даде сумата 18 000 лв. на сина си. Освен това, е е установено с надлежни доказателства предаването на сумата. Твърденията за получените суми по предварителния договор за прехвърляне на недвижим имот, съдът са приети за недоказани. Ревизиращите органи, от една страна, въз основа на справка от имотния регистър са установили данни за свързани лица по смисъла на § 1, т. 3 от ДОПК - едно от вписаните лица в него, като купувач е Йоана Николова Търпова, дъщеря на сестрата на съпругата на Наско Димитров - Мариана Димитрова, а от друга страна, са констатирали, че по предварителния договор за покупко-продажба на недвижим имот, няма сключен окончателен договор под формата на нотариален акт, въпреки големия период време от датата на предварителния договор до датите на извършените проверки в хода на ревизията. Така установените данни, налагат извод, че извършените разходи от ревизираното лице не са покрити с парични средства, за които се твърди, че са придобити от лицето по силата на предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот. В съдебното производство, относно предварителния договор за покупко-продажбата на недвижимия имот и договора за дарение, съдът е отчел факта, че същите са представени едва след връчване на РД на ревизираното лице. Отделно, предварителният договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за дарение, не са официални документи и няма доказателства, че тези документите са съществували на посочените дати. Няма доказателства за получаване на сумите, като правилно е определена доказателствената тежест за жалбоподателя да установи твърдяните в негова полза факти и обстоятелства. В хода на съдебното производство е прието заключение на вещо лице по допусната от съда съдебно-счетоводна експертиза, което е ценено от съда, наред с всички събрани по делото доказателства. В констативно - съобразителната част в заключението си експерта не сочи доказателствата, въз основа на които прави своите изводи, поради което заключението правилно не е кредитирано в крайния извод за установените от експерта задължения в по-нисък размер от установения с РА. По изложените съображения, решението, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата срещу оспорения РА е правилно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответната Дирекция се дължи юрисконсултско възнаграждение, но тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и съобразно разпоредбата на чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК то е за цялото производство в еднократен размер, второ не следва да се присъжда за касационната инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,