Решение № 1067 от 30.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8356/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. А. А., гражданин на Сирия, чрез процесуален представител адв. Т. Лютфиева, срещу решение № 19520 от 06.06.2025 г., постановено по административно дело № 11605/2024 г. от Административен съд -София - град, с което е отхвърлена жалбата му, против решение № 11382/30.10.2024 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет. По наведени доводи за неправилност на решението на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяната му със законните от това последици. В касационната жалба са направени твърдения, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Сочи се, че неразгледани по същество са останали причините довели до напускане на местоживеенето, поради основателен страх от преследване именно там. Посочва се, че не се изследва обстоятелството относно местоживеенето му и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат и по-конкретно – областта, в която е живеел – гр. Дейр Алзор. Счита, че в Сирия, провинция Дейр Алзор безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било, единствено поради своето присъствие на нейната територия, изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха, посочена чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. В жалбата са цитирани данни от бюлетин на ВКБООН от 16 декември 2024 г. Намира, че съобразно актуалната информация за страната на произход на кандидата е дължим извод, че спрямо него е налице основание по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Сочи, че ситуацията в Сирия отговаря на тълкуването, дадено в Решение на СЕС от 30.01.2014 г. по дело С-285/12 г. Ответникът по касационната жалба – Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представители юриск. Хичовски в открито съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното решение. Представя два броя писмени справки за Сирийска арабска република с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г. и вх- № МД-02-398 от 21.07.2025 г. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: С обжалваното съдебно решение № 19520 от 06.06.2025 г., постановено по адм. д. № 11605/2024 г. по описа на АС – София - град е отхвърлена жалбата на Ф. А. А., гражданин на Сирия срещу решение № 11382/30.10.2024 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) на чужденеца е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Административният съд е обсъдил всички събрани в административното производство доказателства, включително и допълнително събраните в съдебната фаза писмени доказателства, относно актуалната обществено - политическа обстановка в Сирия. Въз основа на тези неоспорени доказателства решаващият съд е установил фактическата обстановка по спора като я е представил подробно в мотивите на атакуваното съдебно решение, а именно, че административното производство е образувано по молба на жалбоподателя вх. № В-13-907 от 31.07.2024 г., рег. № УП 6863 от 31.07.2024 г. по описа на РПЦ – София при ДАБ – МС за предоставяне на международна закрила в Република България. На 20.08.2024 г. проведено интервю. Като причина за напускане на държавата си по произход жалбоподателят е посочил, че е няма сигурност поради продължаващата гражданска война. Уточнил е, че е напуснал Сирия още през 2013 г. когато са започнали при бомбандировките, както и че не желае да участва във военни действия на ничия страна, нито във въоръжени групировки, нито в официалната армия. Заявил е, че по принцип районът, в който е живял Дейр Алзор е разделен на две части от река Ефрат между кюрди и араби, като нерядко в противоборствата се включва и редовната официална армия. Сочи, че България е сигурна страна и той желае да получи статут тук. След депортирането му от Ливан в Сирия на 03.07.2024 г. е напуснал страната в посока Турция, откъдето е влязъл през зелена граница в България на 17.07.2024 г. Твърди, че е за първи път е в България и е тук заедно с брат си. Декларирал е, че е [етническа принадлежност], по вероизповедание – [заличен текст], завършил е осми клас и по професия е строител, женен е и има две деца – на 2, 5 г. и на 6 месеца. Уточнил е, че съпругата му и децата им, към момента живеят в Ливан. Отрекъл е лично спрямо него да са отправяни заплахи и да е имал проблем с армията и полицията на територията на държавата си по произход, както и да е бил задържан, съден или осъждан, включително и при депортирането си от Ливан. Изразил е опасение, че ако се върне в Сирия ще го изпратят в армията. Към административната преписка е приложена справка, изготвена от Дирекция "Международна дейност" при ДАБ – МС относно актуалната политическа и икономическа обстановка в района на Дейр Алзор с вх. № ЦУ-1624 от 12.07.2024 г. и на територията на цялата страна към 25.08.2024 г. с вх. № ЦУ-1841. При тези данни, преценявайки разказаната от чужденеца бежанска история, в производство по общия ред, образувано по чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗУБ председателят на ДАБ издава атакуваното пред първата инстанция решение № 11382 от 30.10.2025 г., с което отказва да предостави на чуждия гражданин статут на бежанец и хуманитарен статут. В акта са изложени мотиви за отсъствието на основанията за предоставяне на международна закрила, предвидени в чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, в това число в хипотезата на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е в предвидената от закона форма, от компетентния съд, след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Първоинстанционният съд, след извършената проверка за законосъобразност приема, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила и при правилно приложение на материалния закон. Решението е законосъобразно. Не са налице сочените в касационната жалба пороци на оспорения съдебен акт, съставляващи отменителни основания от кръга на предвидените в чл. 209, т. 3 АПК, налагащи отмяната му като неправилен. При вярно установени по делото факти включително, в това число относно личната бежанска история на чужденеца и ситуацията в държавата му на произход, кореспондиращи и с данните от представените справки вх. № ЦУ-1624 от 12.07.2024 г. и на територията на цялата страна към 25.08.2024 г. с вх. № ЦУ-1841., от представените в съдебното производство справки вх. № МД-02-3 от 15.10.2024 г. и вх. № МД-02-109 от 29.11.2024 г. изготвени от дирекция „Международна дейност“ при ДАБ при МС, бюлетин на Върховния комисариат за бежанците на ООН (ВКБООН), относно Сирия, административният съд е обосновал законосъобразни изводи за липса на основанията по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, обуславящи предоставянето на търсената от сирийския гражданин международна закрила. Касационният съдебен състав споделя изцяло изводите на първоинстанционния съд, а преди него - и на административния орган, че личното положение на молителя, разказаната от него бежанска история и обстановката в държавата му на произход не обосновават и налагат предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут. Противно на изтъкнатите в касационната жалба възражения, обосновани и законосъобразни са изводите на първата инстанция за липсата на основание да се приеме, че спрямо чужденеца в държавата му на произход е осъществено преследване по смисъла на чл. 8, ал. 1 ЗУБ, обуславящо предоставянето на статут на бежанец. Правилни са и изводите на административния съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне в случая на хуманитарен статут, включително предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, в това число при изследване на критериите, застъпени в решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 17 февруари 2009 г. по дело C-465/07, относимо към тълкуването и прилагането на чл. 15, буква в/ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г., както и към Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Независимо от несъмнено несигурната и усложнена обстановка в Сирия, съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в тази държава, действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че "колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила" /тоест хуманитарен статут/. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че анализът на изложената в решението обстановка в Сирия е формален и не кореспондира с личната бежанска история на молителя. Данните за общественото, политическото и икономическо положение в Сирия се установяват не само от цитираните в първоинстанционното съдебно решение справки вх. № ЦУ-1624 от 12.07.2024 г. към 25.08.2024 г., с вх. № ЦУ-1841., от представените в съдебното производство справки вх. № МД-02-3 от 15.10.2024 г. и вх. № МД-02-109 от 29.11.2024 г., но те се потвърждават и осъвременяват и от приложените в настоящето производство нови, допълнителни и актуални справки с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г. и вх. № МД-02-398 от 21.07.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците, справка с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г. на Дирекция „Международна дейност“ при Държавна агенция за бежанците. Както те са официални свидетелстващи документи и обвързват съда да приеме за доказани фактите, удостоверени с тях. При постановяване на административния си акт, решаващият орган е изяснил, установил, разгледал и изследвани конкретните обстоятелства и факти касаещи личното положение на молителя неговата индивидуална бежанска история, както и актуалната и реална обстановка в страната му на произход. Като установената и описана от административния орган фактическа обстановка се потвърждава както от проведеното интервю и разказаната от молителя история, но и от другите събрани и приобщени в производството доказателства. Като изложените в тях данни и направените от органа изводи си кореспондират и са непротиворечиви, но те не са и опровергани и оборени с други доказателства. Неоснователни са и възраженията на касатора, че съдът не се изследва обстоятелството относно местоживеенето му и региона на страната, в който евентуално ще бъде върнат и по-конкретно – областта, в която е живеел – гр. Дейр Алзор. Противно на твърдяното е видно и се установява, че в оспорвания съдебен акт, съдът изрично и конкретно е цитирал мотиви на административният орган и справка отнасящи се точно до населеното място Дейр Алзор. В предоставената в настоящето касационно производство справка с вх. № МД-02-528 от 30.09.2025 г. е посочено, че се създава Сирийски фонд за развитие, като фондът е предназначен за възстановяването и подкрепата на и създаването на работни места. Фондът надхвърля над 60 милиона щатски долара, министърът на извънредните ситуации е заявил, че той ще се съсредоточи върху регионите най – засегнати от конфликта и по специално Идлиб, Алепа, Дейр Алзор. От което може да се направи обоснован извод за промяна и подобрение в обществено -икономическото положение в Сирия и по- конкретно в региона Дей Алзор. Неоснователен е доводът, че неразгледани по същество са останали причините довели до напускане на местоживеенето, поради основателен страх от преследване именно там. Този въпрос е разгледан и от административният орган и от съдът и остава недоказано и необосновано наличието на основателен страх от преследване. Твърдението е общо и бланкетоно не е подкрепено от конкретни доказателства и ясни и точни данни. В този смисъл недоказано се явява и изложението, че в Сирия, провинция Дейр Алзор безогледното насилие достига толкова високо ниво, че има сериозни основания да се смята, че цивилно лице, върнато в провинцията, би било, единствено поради своето присъствие на нейната територия, изправено пред реален риск да бъде изложено на сериозна заплаха, посочена чл. 15, б. "в" от Директива 2011/95/ЕС. Приложените писмени доказателства и по- конкретно горецитираните справки обосновават противния извод. Относно цитираните в жалбата данни от бюлетин на ВКБООН от 16 декември 2024 г. следва да се посочи, че и административният орган и съдът по съществото при постановяване на решенията си са се съобразили и обосновали с данни предоставени от ВКБООН макар и не конкретно от изложените. Във връзка с така цитираното становище на ВКБООН. съдът съобразява актуалната съдебна практика на ВАС, според която, представените в съдебното производство справки за актуалната обществено-политическа обстановка в Сирия са по-актуални от становището на ВКБООН от декември 2024 г., публикувано непосредствено след промяната на режима в Сирия. Съгласно приложената пред съда справка след падането на режима на Башар Асад цялостната обстановка в Сирия се нормализирала, като е посочена статистика относно завърнали се в Сирия сирийци, а също и на вътрешно разселени лица, които са се завърнали по домовете си. Има данни за широка мрежа от услуги, обществени центрове, които предоставят помощ и съдействие на завръщащите се лица. При извършената проверка за постановяване на акта в съответствие с предвидените съдопроизводствени правила настоящият състав намира, че в случая същите са спазени, като липсват и конкретни твърдения за допуснати конкретни нарушения. Решението е обосновано. Съдът след установяване на релевантните за спора факти, които са подробно изложени в решението е изложил формираните от него правни изводи подробно и аргументирано. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение