Определение № 2632 от 19.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3147/2023 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 от ГПК Образувано е по молба на Р. Д. Д. за отмяна на определение № 4342 от 8.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1227 по описа за 2022 г. на Четвърто ГО на ВКС. Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, по допустимостта на молбата приема следното: С определение № 761 от 28.05.2019 г. по ч. гр. д. № 37 по описа за 2019 г. на Плевенския окръжен съд е оставена без уважение частната жалба на Р. Д. Д. против разпореждане №13252 на Плевенския районен съд от 28.11.2018 г. по гр. д. № 3564 по описа за 2018 г., с което е върната частната и жалба срещу разпореждане за без движение като неподлежащ на обжалване съдебен акт. Частната касационна жалба на Р. Д. Д. срещу това определение е върната от Плевенския окръжен съд с определение № 1227 от 3.09.2019 г. по същото дело. Определението е потвърдено от Великотърновския апелативен съд с определение № 180 от 27.08.2020 г. по в. ч. гр. д. № 216/2020 г., а подадената срещу този акт частна жалба е върната с разпореждане № 36 от 30.10.2020 г. по същото дело. Разпореждането е оставено в сила от Върховния касационен съд с определение № 327 от 25.07.2022 г. по ч. гр. д. № 4048/2020 г. Частната жалба срещу определението е върната с определение № 50359 от 4.11.2022 г. по същото дело, което е било потвърдено с определение № 4342 от 8.12.2022 г. по ч. гр. д. № 1227 по описа за 2022 г. на Четвърто ГО на ВКС, чиято отмяна се иска в настоящото производство. Следователно не се касае за съдебно решение, а за прекратително определение, което не се включва в предмета на влезлите в сила съдебни актове, които подлежат на отмяна по реда на Глава 24 от ГПК. Аргументите за това са, че прекратителните определения, с изключение на тези по чл. 233 ГПК, имат процесуалноправен резултат, който ги отличава от решенията като вид съдебни постановления. С влизането им в сила не се погасява правото на ищеца да получи търсената с иска защита. Той отново може да заяви с иск същото спорното право, което поражда ново процесуално правоотношение, налагащо служебен контрол за липсата на положителни или наличието на отрицателни процесуални предпоставки за допустимост на производството. Изводът произтича и от граматическото тълкуване на правната уредба, а именно от обстоятелството, че прекратителните определения не са посочени изрично като съдебни актове, подлежащи на отмяна. Затова не подлежат на отмяна по чл. 307 ГПК определенията, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, с изключение на определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. В този смисъл е т.6 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. на ВКС по тълк. д. № 7/2014 г., ОСГТК. Ето защо молбата за отмяна на прекратителното определение на ВКС е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното производство трябва да бъде прекратено. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение