Определение № 93 от 13.02.2012 г. на ВКС по т. д. № 917/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от процесуалния пълномощник на Весна Иванова Т.-К. от [населено място] срещу определение №10 257 от 13.07.2010 г. постановено по гр.д №7377/10 г. по описа на СГС Б-1, с което е потвърдено определение от 08.06.2009 г. по гр.д. №14132/ 2009 г. на СРС за отказ от спиране на изпълнението на основание чл. 250 от ГПК/отм./ по издаден изп. лист за сумата от 2 621,75 лева—цена на незаплатена топлинна енергия, и 536,68 лева-съд. разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като провери данните по делото, констатира, че подадената частна касационна жалба е недопустима. Молбата за спиране на изпълнението на основание чл.250 от ГПК/отм./ е по изпълнителен лист, издаден на 21.08.2000 г. от СРС по гр.д. № 06635/00, молбата за издаване на който явно предхожда датата на влизане в сила на ГПК от 2007 г. -01.03.2008 г.. При това положение е налице изпълнена хипотезата на пар.2 ал.9 от ПЗР на ГПК от 2007 г.и производството се движи по отмения ГПК. Съгласно т.6 на ТР №1/17.07.2001 г. определенията постановени по реда на чл.250 от ГПК/ отм./ не подлежат на касационно обжалване, поради което и производството по настоящата частна касационна жалба се явява недопустимо. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение