Определение № 140 от 15.06.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3253/2017 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Постъпила е молба от Д. З. В., Е. З. В., действащи в лично качеството и като законни наследници на Ф. Й. В., чрез адв. С. В. С., с искане за допълване на определение № 206 от 23.04.2018 г. по гр.д. № 3253/2017 г. на ВКС, I г. о., в частта, касаеща присъждането на деловодните разноски по делото пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по молбата, взе предвид следното: Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 206 от 23.04.2018 г. по гр.д. № 3253/2017 г. на ВКС, I г. о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 84 от 18.04.2017 г. по гр.д. № 43/2017 г. на Кюстендилския окръжен съд по подадената против него касационна жалба от И. Д. З. от [населено място] Молителите Д. З. В., Е. З. В. и Ф. Й. В. са подали чрез адв. С. В. С. отговор на касационната жалба, към който е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 10.07.2017 г. единствено между Ф. Й. В. и адв. С., видно от който за изготвяне на отговора молителката Ф. Й. В. е заплатила адвокатски хонорар в размер на 500 /петстотин/ лева, която сума е изплатена изцяло в брой към момента на подписване на договора за правна помощ. В подаденият писмен отговор вх. № 6568 от 31.07.2017 г., изрично е направено искане за присъждане на разноските за касационното производство. С определението си по чл. 288 ГПК съдът се е произнесъл по това искане, като е присъдил в полза на ответницата Ф. Й. В. разноски по делото за възнаграждение за един адвокат за защита пред ВКС в размер на 500 /петстотин/ лева, съобразно направеното за това искане с отговора на касационната жалба и приложения към него Договор за правна помощ от 10.07.2017 г. Към отговора на касационната жалба няма приложени договори за осъществяване на правна защита и съдействие от адвокат пред касационната инстанция, сключени от Д. З. В. и Е. З. В.. По повод подадената молба за допълване на определението по чл. 288 ГПК съдът извърши повторна проверка на книжата, при която не се установи такива да са били приложени, както се твърди от молителите. Съгласно задължителните указания на т. 1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, само, когато е доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата на чл. 78 ГПК. Поради това молбата за допълване на определението в частта за разноските е неоснователна и следва да се остави без уважение. Водим от гореизложеното съдът