Определение № 281 от 26.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2706/2022 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2, във вр. с чл. 248 от ГПК. Образувано е по частна касационна жалба с вх. № 12700/04.03.2022 г., уточнена с молба с вх. № 16871/22.03.2022 г., подадени от ответницата К. В. В. чрез процесуалния ѝ пълномощник по делото адв. С. М. срещу определение № 1347/17.02.2022 г., постановено по частно възз. гр. дело № 731/2022 г. на Софийския градски съд (СГС). Предвид направеното уточнение на частната касационна жалба, с нея въззивното определение е обжалвано само в частта, с която СГС се е произнесъл относно разноските за първоинстанционното производство по делото като е отменил частично определение от 11.10.2021 г., с което по реда на чл. 248 от ГПК е допълнено в частта за разноските прекратително определение от 22.06.2021 г., двете постановени по първоинстанционното гр. дело № 33460/2020 г. на Софийския районен съд (СРС). Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирана за това страна срещу подлежащата на обжалване от нея част от въззивното определение. В жалбата се излагат оплаквания и съображения за неправилност на обжалваната част. Ответникът по частната касационна жалба – ищецът по делото П. Т. М. не е подал отговор на жалбата. Обстоятелствата по делото са следните: С исковата си молба ищецът е предявил срещу ответницата обективно кумулативно съединени установителни искове за прогласяване нищожност на три съдебни акта: определение № 42259/20.02.2017 г. по гр. дело № 6001/2017 г. на СРС, решение № 260163/06.11.2017 г. по същото гр. дело № 6001/2017 г. на СРС – в частта относно местоживеенето, упражняването на родителските права и издръжката на малолетното дете на страните; и решение № 7261/21.11.2018 г. по възз. гр. дело № 2696/2018 г. на СГС – в частта относно режима на лични отношения и издръжката на детето. С определението си от 22.06.2021 г. първоинстанционният СРС е прекратил изцяло производството по делото. С определението си от 11.10.2021 г. СРС е допълнил по реда на чл. 248 от ГПК прекратителното си определение като е уважил частично молбата с вх. № 25110231/29.06.2021 г. на ответницата, осъждайки ищеца да ѝ заплати част от претендираните от нея разноски за първоинстанционното производство. Ищецът е подал частна жалба с вх. № 251175/13.07.2021 г. срещу прекратителното определение от 22.06.2021 г. на СРС. Постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 11.10.2021 г. на СРС е обжалвано и от двете страни по делото – ищецът е подал частна жалба с вх. № 25158937/01.11.2021 г., а ответницата е подала частна жалба с вх. № 25154886/21.10.2021 г. Частната жалба с вх. № 251175/13.07.2021 г. на ищеца срещу прекратителното определение от 22.06.2021 г. на СРС и частната жалба с вх. № 25154886/21.10.2021 г. на ответницата срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 11.10.2021 г. на СРС са надлежно администрирани от първоинстанционния съд и СГС се е произнесъл по тях с въззивното определение № 1347/17.02.2022 г. като е отменил частично прекратителното определение от 22.06.2021 г. на СРС (в частта по исковете за прогласяване частична нищожност на двете съдебни решения) и е върнал делото на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия в тази част; оставил е без уважение в останалата част частната жалба с вх. № 251175/13.07.2021 г. на ищеца, т.е. – потвърдил е в останалата част прекратителното определение от 22.06.2021 г. на СРС (в частта по иска за прогласяване нищожност на определение № 42259/20.02.2017 г.); отменил е частично и постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 11.10.2021 г. на СРС относно разноските за първоинстанционното производство по делото. Въззивното определение № 1347/17.02.2022 г. е влязло в сила в частта, с която частично е отменено прекратителното определение от 22.06.2021 г. на СРС (в тази част то е необжалваемо) и в частта, с която това прекратително първоинстанционно определение е частично потвърдено (подадената от ищеца срещу тази част, частна касационна жалба с вх. № 16545/21.03.2022 г. е върната с разпореждане № 9111/09.06.2022 г. на СГС, което не е обжалвано и е влязло в сила на 23.06.2022 г.). Както вече беше посочено, въззивното определение № 1347/17.02.2022 г. е обжалвано пред настоящия съдебен състав с частната касационна жалба на ответницата – в частта, с която СГС се е произнесъл относно разноските за първоинстанционното производство по делото като е отменил частично постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 11.10.2021 г. на СРС. Подадената от ищеца частна жалба с вх. № 25158937/01.11.2021 г. срещу това постановено по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционно определение от 11.10.2021 г. на СРС обаче не е надлежно администрирана от първоинстанционния съд (по нея единствено е постановено разпореждане от 08.12.2021 г. на СРС, с което на ищеца са дадени указания да внесе дължимата държавна такса и да представи доказателства за плащането ѝ), като тази частна жалба на ищеца не е изпратена за произнасяне на въззивния СГС. Последният е открил този пропуск на първата инстанция едва след постановяването на въззивното определение № 1347/17.02.2022 г., като с разпореждане № 4687/29.03.2022 г. е постановил, след връщането на делото от ВКС (т.е. след приключване на настоящото касационно производство) първоинстанционният съд да администрира частната жалба с вх. № 25158937/01.11.2021 г. на ищеца. При така установените обстоятелства, настоящата инстанция намира, че следва служебно да допусне касационното обжалване на въззивното определение № 1347/17.02.2022 г. – в частта му, постановена относно разноските за първоинстанционното производство по делото, на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2, във вр. с чл. 274, ал. 3 от ГПК – с оглед извършването на служебната проверка относно процесуалната допустимост на обжалваната част от определението. При извършването на тази касационна проверка, съдът намира, че в обжалваната му част въззивното определение № 1347/17.02.2022 г. е процесуално недопустимо, като съображенията за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 80 от ГПК, съдът (съответната съдебна инстанция) се произнася по исканията на страните за присъждане на разноски с всеки акт, с който приключва разглеждането на делото – с решението си по съществото на материалноправния спор, респ. – с определението си за прекратяване на производството, като в последния случай разноски се присъждат в полза на ответника, ако той е направил и претендирал такива – чл. 78, ал. 4 от ГПК. Когато първоинстанционният съд е прекратил производството по делото, но е пропуснал да се произнесе по искането на ответника за разноски, при своевременно направено искане на последния съдът допълва прекратителното си определение по реда на чл. 248 от ГПК. Постановеното по реда на чл. 248 от ГПК първоинстанционно определение относно разноските, може да бъде обжалвано както от ответника – по съображения, че претенцията му за разноски неправилно не е уважена изцяло или частично, така и от ищеца – по съображения, че допълването по реда на чл. 248 от ГПК е процесуално недопустимо или че претенцията на ответника за разноски неправилно е уважена изцяло или частично, включително и че срещу нея е било направено своевременно възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Наред с това, ищецът може да обжалва и самото прекратително определение на първата инстанция. В такива случаи произнасянето на въззивния съд относно разноските за първоинстанционното производство е обусловено както от произнасянето му по частната жалба на ищеца срещу прекратителното определение на първата инстанция, така и от едновременното му произнасяне по частните жалби срещу самото определение по чл. 248 от ГПК, подадени от двете насрещни страни по делото, които спорят относно наличието на предпоставките за присъждане на разноските в полза на ответника. Това поражда необходимост по тези частни жалби въззивната инстанция да се произнесе поначало в едно и също частно производство и с едно определение. Допустимо е въззивният съд да се произнесе най-напред по частната жалба на ищеца срещу прекратителното първоинстанционно определение, и след това – в отделно частно производство – по частните жалби на двете насрещни страни срещу първоинстанционното определение по чл. 248 от ГПК, но е процесуално недопустимо тези частни жалби на насрещните страни да бъдат разглеждани от въззивната инстанция в различни производства, тъй като в тези случаи спорът между страните относно наличието на предпоставките за присъждане на разноските в полза на ответника при прекратяване на първоинстанционното производство – в хипотезата по чл. 78, ал. 4, във вр. с чл. 248 (а и при евентуално приложение на чл. 78, ал. 5) от ГПК следва да бъде разрешен с един и същи съдебен акт. В настоящия случай въззивният СГС се е произнесъл относно разноските за първоинстанционното производство по делото, разглеждайки само частната жалба с вх. № 25154886/21.10.2021 г. на ответницата срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 11.10.2021 г. на СРС, но не и подадената от ищеца срещу това определение, частна жалба с вх. № 25158937/01.11.2021 г., която е в процес на администриране от първиоинстанционния съд. При това положение и по изложените по-горе съображения, въззивното определение № 1347/17.02.2022 г. – в обжалваната му част относно разноските за първоинстанционното производство по делото, следва да бъде обезсилено, а делото следва да бъде върнато на първоинстанционния съд за извършване на по-нататъшни съдопроизводствени действия по администрирането на частната жалба с вх. № 25158937/01.11.2021 г. Едва след нейното надлежно администриране, първоинстанционният съд следва да изпрати отново делото на СГС за произнасяне от друг негов въззивен състав – в едно частно производство и с едно определение по тази частна жалба с вх. № 25158937/01.11.2021 г. на ищеца и по частната жалба с вх. № 25154886/21.10.2021 г. на ответницата срещу постановеното по реда на чл. 248 от ГПК определение от 11.10.2021 г. на СРС, като се съобрази и влязлата в сила част на въззивното определение № 1347/17.02.2022 г. При евентуално неотстраняване на нередовността и връщане на частната жалба с вх. № 25158937/01.11.2021 г. на ищеца, първоинстанционният съд следва да изпрати отново делото на СГС за ново произнасяне от друг негов въззивен състав по частната жалба с вх. № 25154886/21.10.2021 г. на ответницата. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение