Определение № 52 от 06.01.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10976/2022 г.
ВАСТрето отделение06.01.2025 г.докладчик Искра Александрова
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 72/05.01.24г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д.№ 10976/22г. в частта за разноските, като ОСЪЖДА Д. К. Д. [ЕГН], гр. Ловеч, [адрес] да заплати на Българска народна банка разноски за касационното производство в размер на 30/тридесет/ лева, представляващи заплатена държавна такса за частната жалба на Българска народна банка, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата по чл.248 ГПК, подадена от БНБ в останалата й част, а имено - за допълване на същото решение в частта за разноските, чрез присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационното производство.. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Българска народна банка с вх.№ 1052/19.01.24г. във Върховния административен съд, в частта й за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 72/05.01.24г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д.№ 10976/22 година. Определението не подлежи на обжалване. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИСКРА АЛЕКСАНДРОВА секретар: Членове: /п/ ПЛАМЕН ПЕТРУНОВ /п/ АЛБЕНА РАДОСЛАВОВА
Мотиви
Производството е образувано по молба от Българска народна банка с вх.№ 1052/19.01.24г. във Върховния административен съд. Молбата включва две искания на БНБ - поправка на очевидна фактическа грешка /ОФГ/в решение № 72/05.01.24г. на Върховния административен съд, постановено по адм. д.№ 10976/22г. и допълване на същото решение в частта за разноските, чрез присъждане на направените от БНБ разноски за касационното производство. Ответникът по тази молба – Д. К. Д. чрез своя процесуален представител – адв. Тодорова изразява становище за нейната неоснователност. Счита, че не е налице основание за допълване на решението по реда на чл.248, ал.1 ГПК. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява исканията - за поправка на ОФГ и за допълване на решението в частта за разноските за допустими. Искането за поправка на ОФГ не е обвързано със срок и е направено от страна по делото. Искането за допълване на решението в частта за разноските е направено в рамките на едномесечния законоустановен срок от страна по делото. По основателността на двете искания, Върховният административен съд приема следното: По искането за поправка на очевидна фактическа грешка: Молителят твърди, че касационният състав е допуснал фактическа грешка в решението си, като не е присъдил в пълен размер претендираните от БНБ разноски за адвокатско възнаграждение, направени в първоинстанционното производство. Възраженията на молителя се свеждат до следното: неправилната преценка на касационната инстанция, че процесуалните действия, извършени по силата на договор за правна помощ, сключен между БНБ и Адвокатско дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън/“ са единствено извършените пред Софийски градски съд; договорената защита и процесуално представителство по този договор са осъществявани до окончателното приключване на спора, като се осъществяват и чрез настоящата молба; Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“ е заменило Адвокатско дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън“ като страна по договора с БНБ. Върховният административен съд преценява молбата като неоснователна по следните съображения: Не е налице хипотезата на очевидна фактическа грешка. Върховният административен съд е изложил мотиви, защо не присъжда в цялост претендираното адвокатско възнаграждение, които съответстват на диспозитива на решението в частта за разноските, дължими на БНБ за първоинстанционното производство. Правилността на изводите на съда относно дължимите на ответника разноски за първоинстанционното производство, не може да се проверява, респективно коригира / ако е налице основание за това/ по реда за поправка на очевидна фактическа грешка. Само за изчерпателност следва да се посочи, че по същество възраженията на БНБ са неоснователни. В първоинстанционното производството БНБ последователно /не едновременно/ е представлявана от адвокат, упражняващ дейност в Адвокатско дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън /докато производството е висящо пред Софийски градски съд /, а след това е представлявана /след изпращане на делото за разглеждане в АС-Ловеч/ от адвокат /макар и същият/, упражняващ дейност в Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“. В производството пред АС адвокатът, представляващ БНБ, установява своята представителна власт с пълномощно, с което управителят на БНБ упълномощава Адвокатско съдружие "Си Ем Ес София", адв. А. Георгиев и адв. Я. Антонова, упражняващи дейност в Адвокатско съдружие "Си Ем Ес София", а не с пълномощното, дадено от БНБ в качеството му на упражняващ дейност в "Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП - клон България/Дънкан Уестън". Не може да се приеме твърдяното от молителя, че Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“ е заменило Адвокатско дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън“ като страна по договора с БНБ. Това твърдение е недоказано пред административния съд, тъй като по делото пред административния съд не е представен договор, с който се прехвърлят права и задължения и се достига до замяна на Адвокатско дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън/ с Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София“ по договора с БНБ № БНБ 93771/26.087.2019г. Представеният едва в касационното производство Анекс №1 към договори за правна защита и съдействие с № БНБ-12166/27.01.21г. между БНБ, Адвокатско дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън/“ и Адвокатско съдружие „Си Ем Ес София / лист 63-70 от дело № 10976/22г. по описа на ВАС/ не е подписан от изпълнителя по договора с БНБ, а именно - Адвокатско дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън /. Макар Адвокатско дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън да е посочено като страна по анекса, не може да се приеме, че той е подписан от това адвокатско дружество. В анекса Адвокатското дружество „Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън / е назован „ИЗПЪЛНИТЕЛ“. В анекса подписът „За ИЗПЪЛНИТЕЛЯ“ е на К. С. управляващ съдружник и върху него не е положен печат на Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън /, а на Адвокатско съдружие Си Ем Ес София. Не са представени доказателства, че К. С. е съдружник в Си Ем Ес Камерън Маккена Набаро Олсуанг ЛЛП- клон България/Дънкан Уестън / към 27.01.21 година и може да задължава клона с действията си. Съдът не е длъжен да дава възможност на страната, в случая БНБ, да представя доказателства за посоченото обстоятелство, тъй като подобен подход би бил в противоречие с принципа за равенство на страните и би злепоставил интереса на другата страна. В този смисъл е Определение № 1375/07.02.2024г. на ВАС по адм.д.№ 10996/23 година. Следва да се посочи, че на лист 71 от касационното дело е представена страница 4 от документ, който не е представен в цялост по делото и за съда не е ясно, какъв е този документ. По тези съображения, Върховният административен съд в настоящия съдебен състав не може да приеме, че е налице твърдяната замяна на изпълнителя по договора с БНБ. По тези съображения, искането за поправка на очевидна фактическа грешка следва да се остави без уважение. Следва да се остави без уважение искането на БНБ за допълване на касационното решение в частта за разноските, чрез присъждане на претендираното адвокатско възнаграждение. Като разноски за адвокатско възнаграждение се претендира от БНБ сумата по фактура № 1000002561/26.10.22г., издадена от Адвокатско съдружие Си Ем Ес София. Не е представен обаче договор за права помощ и съдействие между БНБ и адвокатското съдружие, издател на фактурата. Както се посочи по-горе, съдът не възприема като такъв представеният Анекс №1 към договори за правна защита и съдействие с № БНБ-12166/27.01.21г. Съгласно чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата размерът на адвокатското възнаграждение се определя в договор между адвоката и клиента. Законът за адвокатурата не урежда данъчните фактури като алтернатива на договора по чл.36, ал.2, а представянето им не може да се счита за изпълнение на задължението на адвоката и неговия клиент. В този смисъл е Определение № 1375/07.02.2024г. на ВАС по адм.д.№ 10996/23 година. Искането за допълване следва да се уважи единствено за платената държавна такса от БНБ за подадената частна жалба. Воден от горните съображения и на осн. чл.175 АПК и чл.248 ГПК вр. с чл.144 АПК, Върховният административен съд
Цитирани разпоредби
5- чл. 36, ал. 2
- чл. 144 АПК
- чл. 175 АПК
- чл. 248, ал. 1 ГПК
- чл. 248 ГПК