Определение № 2705 от 19.09.2025 г. на ВКС по т. д. № 350/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК. Образувано е по молба вх. № 14325/31.07.2025г. на „Дженерали застраховане“ АД за изменение на определение № 2170 от 10.07.2025г. по делото в частта на разноските, като присъдените на насрещната страна „Глобал Логистика“ ООД разноски за адвокат от 1 736. 33 лева се намалят като прекомерни. Посочено е, че съдът е задължен да определи размера на адвокатското възнаграждение с оглед вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа и преди всичко действителната фактическа и правна сложност на делото. В случая повдигнатият спор не се отличава с фактическа и правна сложност, а ответникът е подал единствено отговор на касационната жалба. Така адвокатското възнаграждение следва да се определи в размер не по-голям от 150 лева. Възнаграждение в такъв размер е присъдено съгласно определение № 50015 от 16.02.2024г. по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т.о. Страната се позовава и на решение на СЕС по дело С-438/22. С отговор вх. № 15695/26.08.2025г. „Глобал Логистика“ ООД оспорва молбата като неоснователна. Счита, че голословното позоваване от страна на жалбоподателя на решението на СЕС не следва да води до автоматично присъждане на ниски и унизителни по размер възнаграждения на страните. Следва да бъде извършена преценка относно фактическата и правна сложност на делото, усилията, които адвокатът е вложил в защита на интересите на страната, процесуалните действия, които ще извърши до приключване на спора пред съответната инстанция. В случая договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение напълно съответства на извършената адвокатска работа и правилно и законосъобразно е присъдено от съда, като няма основание за неговото намаляване. Молбата за изменение на постановеното по делото определение по чл. 288 от ГПК в частта на разноските е допустима – подадена е в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от лице с интерес от искането. Направеното с молбата възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК също е своевременно. За търсения размер на разноските за адвокат страната е узнала с постановяването на определението по чл. 288 от ГПК, при което е подадена и молбата по чл. 248 от ГПК. По същество молбата на „Дженерали застраховане“ АД е неоснователна. Адвокатско възнаграждение от 1 736. 33 лева съответства на материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност и конкретно извършените от името на „Глобал Логистика“ ООД в касационното производство съдопроизводствени действия. По-конкретно материалният интерес в касационното производство е 32 278. 96 лева. Подадената касационна жалба от застрахователното дружество съдържа множество конкретни доводи за неправилност на въззивното решение, а приложението към жалбата – четири процесуалноправни и материалноправни въпроса, при допълнителни критерии по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК с подборно позоваване на практиката на ВКС. Фактическата и правна сложност на спора по водените искове по чл. 405 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е немалка и е предпоставена от изложените от касатора-ответник множество оспорвания, възражения и правни доводи. Последователно във всяка от инстанциите застрахователното дружество е оспорвало настъпването на пътнотранспортното произшествие от 30.12.2017г., дължимостта и размера на застрахователно обезщетение съгласно приложимите към застрахователния договор общи условия, както и отговорността на лихва за забава и началния й момент. Индикация за характера на делото са събраните множество доказателства (писмени, свидетелски показания, заключения на вещо лице, оглед) и продължителността на производствата пред Софийски градски съд и Апелативен съд – София (делото е образувано на 18.12.2020г.). Същевременно е било поддържано и искане за спиране на производството. Съответен на касационната жалба и изложението е бил и подаденият от насрещната страна отговор. Съобразявайки решенията на Съда на Европейския съюз по съединени дела С-427/16 и 428/16 (ECLI:EU:С:2017:890), както и С-438/22 (ECLI:EU:С:2024:71), настоящият състав не намира да е обвързан с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Както се посочи, обаче, относно размерите на адвокатските възнаграждения в хипотеза на направено възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК са относими конкретните действия на адвоката с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото, както и защитаваният интерес. Определението по чл. 248 от ГПК по т.д. № 1908/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., макар със страна застрахователното дружество, е постановено при различна фактическа обстановка. Материалният интерес по делото е бил 9 000 лева, водените искове - по чл. 432, ал. 1 от КЗ, а относно фактическата и правна сложност на спора от съдебния състав е възприето, че е ниска, каквито не са обстоятелствата в случая. При изложените съображения молбата на „Дженерали застраховане“ АД по чл. 248 от ГПК като неоснователна следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното съдът