Определение № 119 от 12.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 83/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.2 изр.2 ГПК. Г. А. Ч. е обжалвал определението на Върховния касационен съд, второ гражданско отделение № 466 от 12.12.2011г. по гр.д. № 1050/2011г. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Ответниците Д. Н. Д. и Й. Н. И. са подали отговор, в който изразяват становище, че частната жалба е неоснователна. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, първо гражданско отделение намира следното: С обжалваното определение, Върховният касационен съд, ІІ г.о. е оставил е оставил без разглеждане подадената от Г. А. Ч. молба вх. № 30133/27.05.2011 г. за отмяна на влязлото в сила решение на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение № 468 от 24.07.2008 г., по гр.д. № 206 / 2007 г. и решение от 14.07.2006 г. по гр.д. № 836/2005 г. на Русенския окръжен съд като процесуално недопустима. Съдът е приел, че молбата е просрочена, тъй като представеното с нея ново писмено доказателство - протокол за съдебна спогодба – делба от 19.02.1952 г. по гр.д.№601/1952г. е станало известно на молителя на 28.04.2010г., когато същият протокол е бил представен по друго дело между страните и от този момент е започнал да тече тримесечният срок по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК. Към датата на подаване на молбата – 27.05.2011г. са изтекли повече от три месеца и тя се явява просрочена. Определението е постановено при спазване на процесуалните правила. Производството за отмяна е правна възможност на заинтересованите страни да поискат отмяна на влезли в сила решения на конкретно посочените в чл.303 ГПК основания, но с оглед правната сигурност, в чл.305 ГПК се предвидени преклузивни срокове, в които следва да бъде подадена молбата за отмяна, с изтичането на които правото се погасява. В разглеждания случай тричленният състав на ВКС правилно е преценил, че към момента на сезирането на съда с искане за отмяна по чл.303 ал.1 т.1 ГПК, преклузивният срок по чл.305 ал.1 т.5 ГПК е изтекъл и молбата като процесуално недопустима е оставена без разглеждане. Неоснователен е доводът на молителя, че не е могъл да се запознае със съдържанието на делбения протокол, защото не му е бил връчен препис в заседанието, в което е бил представен. Тъй като се касае за доказателство, което се съхранява в съдебния архив, не е съществувала пречка от момента на узнаване на новото доказателство той да се снабди с препис от него не само по делото, по което е бил представен, но и от архива, след като е имал данни за номера на делото и съда, постановил определението. Ето защо не са налице основания за отмяна на обжалваното определение и то следва да бъде потвърдено. При този изход на делото на ответника Д. Н. Д. следва да се присъдят 200 лв. разноски, представляващи платено възнаграждение по договор за правна защита и съдействие. Воден от горното Върховният касационен съд, І г.о.