Определение № 217 от 09.07.2013 г. на ВКС по т. д. № 1115/2012 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на ответниците по касационната жалба А. Г. и Д. Д. от 31.05.2013г., в която се посочва, че с Определение № 472 от 28.05.2013г., с което съставът на ВКС не е допуснал касационно обжалване по касационната жалба на насрещната страна, не са присъдени поисканите от тях разноски, доказателства за които са били представени по делото. За да се произнесе, съставът на ВКС констатира следното: Подадената молба по чл.248 ГПК е допустима- депозирана е в срока по ал.1 на същия текст. Становище по молбата не е постъпило от [фирма], кв.Б. Искането за допълване на определението е основателно. На л.60 от касационното производство е приложен договор за правна защита и съдействие от 12.12.2012г., в който е договорено адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по подадената касационна жалба в размер на 2 500лв. В договора е отразено и заплащането на платимото в брой възнаграждение. В отговора на касационната жалба е поискано заплащане на разноските. С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК, в което по касационната жалба на насрещната страна не е допуснато касационно обжалване, касаторът следва да заплати на ответниците направените разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид на горното, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о.