Определение № 446 от 18.06.2012 г. на ВКС по гр. д. № 400/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 07.11.2011г. по гр.д.№1000/2010г. на ГС София, с което е оставена без уважение молба на Д. П. за удължаване срок за отстраняване нередовности на въззивна жалба и е върната въззивната й жалба срещу решение от 12.05.2009г. по гр.д.№10525/2004г. на РС София. Жалбоподателката – Д. П. Д. моли да се отмени обжалваното определението като неправилно, като бъде даден ход на въззивната й жалба за разглеждане по същество. Ответникът [фирма], чрез представителя си, в писмено становище поддържа, че жалбата е неоснователна и моли определението да бъде потвърдено. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Частната жалба е неоснователна. С решение от 12.05.2009г. по гр.д.№10525/2004г. на РС София е уважен иск по чл.221, ал.2 КТ за сумата 1062,11 лева. Същото е обжалвано от Д. П. с възивна жалба на 13.07.2008г. С разпореждане от 06.07.2008г. жалбата е оставена без движение, като на жалбоподателката е дадена възможност в седмичен срок от съобщаването й за това да посочи в какво се състои порочността на решението, какво е искането на жалбоподателката, дали и какви доказателства ще иска да бъдат събрани във възивното производство. С оглед подавани молби от жалбоподателката от 25.07.2011г. и 31.08.2011г. срокът за отстраняване нередовностите е продължен до 29.10.2011г. С молба от 28.10.2011г. жалбоподателката отново е поискала удължаване на срока и с обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение тази молба на Д. П. и на основание чл.262, ал.2, т.2 ГПК е върнал въззивната й жалба срещу решение от 12.05.2009г. по гр.д.№10525/2004г. на РС София. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, намира, че обжалваното определение е правилно. Съобразно разпоредбата на чл.286, ал.1, т.2 ГПК въззивната жалба се връща, когато не бъдат отстранени в срок нередовностите й каквито са и тези, свързани с изискванията на чл.260, ал.1, т.3, 4 и 6 ГПК. В случая жалбоподателката в дадения й от съда срок, който съдът на два пъти е продължавал, не е отстранила нередовностите на жалбата си, поради което съдът, след като правилно е отказал да продължи за пореден път срока за извършване на това процесуално действие, е върнал жалбата й. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът