Определение № 1299 от 16.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 641/2026 г.

Производството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от М. В. И. срещу определение № 5579 от 02.12.2025 г., постановено от Върховния касационен съд по гр.д. № 4310/2025 г., с което е оставена без разглеждане негова молба за отмяна вх. № 52476/12.06.2025 г. Жалбоподателят по същество не излага възражения срещу изводите в обжалваното определение - че молбата за отмяна е нередовна, че не е поправена в дадения от съда срок, че са изложени основания за неправилност, както и срещу крайното заключение, че тази молба подлежи на връщане, като недопустима. В „частната жалба“ се навеждат твърдения извън предмета на молбата за отмяна и извън проверката за правилност на обжалваното определение, постановено от състав на ВКС. Настоящият състав намира, че не следва да оставя частната жалба без движение, защото, видно от досегашното процесуално поведение на страната, М. И. не се съобразява с даваните указания, подава нови молби, които нямат никаква връзка с предходните и съответната съдебна процедура – така само би се удължило времето на съдебното производство и би се стигнало до каскадното подаване на нередовни жалби, което сочи и на злоупотреба по чл. 3 ГПК. Насрещната страна Министерство на правосъдието не отговаря в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК. Отговор не е постъпил от К. С. П., третото лице – помагач на МП. Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Гражданско дело № 4310/2025 г. по описа на ВКС, четвърто гражданско отделение, е образувано по молба за отмяна, подадена от М. В. И. против влязло в сила решение № 253/11.03.2025 г. по гр.д. № 1834/2024 г. на Варненския окръжен съд (поправено с решение № 970/02.10.2025 г. по същото дело) и потвърденото с него решение № 2433/27.06.2024 г. по гр.д. № 4804/2024 г. (поправено с решение № 2851/08.07.2025 г. на същия съд). Молбата е оставена без разглеждане по съображения, че същата е нередовна, а въпреки дадения от съда срок за отстраняване на нередовноститеa молителят не ги е отстранил. В молбата за изпълнение на дадените указания молителят не е изложил никакви обстоятелства, които да съставляват основание за отмяна на влязлото в сила решение. Посочено е още, че когато молбата за отмяна не съдържа конкретни и надлежни твърдения за наличие на някое от основанията по чл. 303, ал. 1 ГПК, същата следва да се остави без разглеждане като процесуално недопустима, както е и сторено. Определението е правилно. С молбата си за отмяна, а и с последващата си молба в изпълнение на дадените от ВКС указания, молителят посочва обстоятелства, свързани със спора по същество, като “законосъобразно ли е въведеното в първоинстанционното решение присъединяване на взискател при доказано спряно изпълнително производство“. Съдът сам квалифицира молбите, с които е сезиран - твърденията, които по съществото си за неточно приложение на закона, необоснованост във фактическите изводи, необсъждане на всички релевантни обстоятелства, са за неправилност на постановеното решение, независимо от квалификацията, дадена от страните - терминологично или с посочване на правна норма. Недопустимо е страната да заобиколи закона, като определя оплакванията си за неправилност като нови основания по чл. 303 ГПК. Съгласно чл. 297-299 ГПК влязлото в сила съдебно решение е задължително за насрещните страни и техните правоприемници, които са длъжни да преустановят спора; недопустимо е разрешеният със сила на присъдено нещо спор да бъде пререшаван. Изключенията са строго и изрично определени. В заключение, обжалваното определение е правилно. То следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от горното, съдът