Определение № 44 от 15.03.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1183/2020 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на В. К. С., подадена по пощата на 18.01.2021 г., за присъждане на сторените от молителката разноски за производството по настоящото дело. Ответникът Е. К. У. счита молбата за неоснователна. Решението на ВКС по чл.290 ГПК съдържа части за обезсилване на въззивното решение, но това е станало поради служебната проверка на съда, а не в отговор на оплаквания в касационната жалба на В. С.. Същото се отнася и за отменителната част на решението на ВКС. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, счита молбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законния едномесечен срок. Разгледана по същество, молбата е неоснователна. Съображенията са следните: Производството по настоящото дело е образувано по две касационни жалби на В. К. С. срещу решение № 458 от 30.12.2019 г. по в. гр. д. № 489/2019 г. на Софийски окръжен съд. С решение № 156 от 21.12.2020 г. по настоящото дело съставът на ВКС е постановил следния резултат: - обезсилил е въззивното решение в частта, с която е допусната делба на гараж № 1 с площ от 14,50 кв. м. и мазета № 1 и № 2 с обща застроена площ от 15,02 кв. м. и е върнал делото за ново разглеждане в обезсилената част след отстраняване нередовността на исковата молба; - отменил е въззивното решение в частта, с която е бил отхвърлен искът за делба на дворното място и е върнал делото за ново разглеждане в отменената част с указание да се определят идеалните части от дворното място, които се припадат към всеки един от обектите, допуснати до делба; - оставил е в сила въззивното решение в частта, с която е била допусната делба на апартамент № 1 на първи етаж от жилищна сграда в [населено място], [улица] два броя подземни мазета № 1 и № 2, неописани в документа за собственост. Съгласно чл.294, ал.2 ГПК, при повторното разглеждане на делото от въззивната инстанция съдът се произнася по разноските на делото във ВКС. При това положение вторият въззивен състав, който ще се произнесе по делото в изпълнение на решението на ВКС, ще се произнесе и по съответната част от разноските на касаторката, направени в касационното производство. Съгласно чл.355 ГПК страните заплащат разноски съобразно стойността на дяловете им, а по присъединените искове разноските се определят по правилото на чл.78 ГПК. Когато разноските са направени по повдигнати спорни въпроси, те се определят съобразно с общите правила на чл. 64 и чл.65 ГПК /отм./ - ППВС № 7/1973 г. В практиката на ВКС се приема, че когато споровете по дело за делба се пренасят в по-горни инстанции, разноските се определят по общите правила на чл. 78 ГПК - определение № 4/6.01.2011 г. по ч. гр. д. № 542/2010 г. на ВКС, II ГО, определение № 255/9.10.2013 г. по гр. д. № 563/2012 г. на ВКС, I ГО; определение № 47 от 29.01.2015 г. по ч. гр. д. № 6919/2014 г. на ВКС, I ГО; определение № 19 от 31.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1499/2016 г., I г. о. и др. Доколкото съставът на ВКС не е уважил касационната жалба на В. К. С. в частта, с която е била допусната делба на апартамент № 1 и подземни мазета № 1 и № 2, то по правилото на чл.78, ал.1 ГПК жалбоподателката няма право на разноски за касационното производство в тази част. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,