Решение № 7981 от 14.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 479/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Н. А. от гр. Опака срещу Решение № 1619/13.11.2025г. по адм. дело № 81/2025г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 2153-25-53/19.09.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Търговище, с което е потвърдено разпореждане [номер]/09.08.2023 г. на ръководител „ПО“ началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Търговище, с което на А. е определен нов размер на личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и чл. 100, ал. 3 и ал. 5 от КСО. Твърди се в жалбата неправилност и необоснованост на обжалвания съдебен акт като постановен при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон - касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е следвало да назначи поисканата съдебно – икономическа експертиза, за да изясни фактите по спора в пълнота, респективно да установи действителния му стаж и като не е сторил това е постановил неправилен съдебен акт, прилагайки неточно материалния закон. Претендира се отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на спора по същество. Ответникът - директорът на ТП на НОИ Търговище в писмен отговор, чрез гл. юрисконсулт Г. С. – Тодорова, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационното оспорване и законосъобразност на първоинстанционния съдебен акт. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол за законосъобразност съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебно оспорване в производството пред Административен съд Шумен е Решение № 2153-25-53/19.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Търговище, с което е отхвърлена жалбата на А. против разпореждане [номер]/09.08.2023 г. на ръководител „ПО“ началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Търговище, с което е преизчислен размерът на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 01.05.2023 г. и е определен размер на пенсията в по-високия от двата размера, а именно – 414,49 лева. Съгласно чл. 100 от КСО, считано от 01.07.2023 г. е определена лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 464,23 лева ( 414,49 * 1.12 ). От фактическа страна по делото е установено, че считано от 21.06.2020 г. на А. Н. А. е отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване съгласно ЕР № 1843/26.06.2020 г. на ТЕЛК с оценка на работоспособността – 80% трайно намалена работоспособност /ТНР/ и срок до 01.06.2021 г., продължен по силата на закона до 31.12.2022 г. Считано от 15.02.2023 г. пенсията е изменена, въз основа на ЕР на ТЕЛК № 101/15.02.2023 г. с определена 50% ТНР и срок до 01.02.2024 г., в размер на 403,26 лева. Поради придобит осигурителен стаж след датата на инвалидизиране, от 01.04.2023 г. е определена пенсия в размер на 408,85 лева, като от 01.07.2023 г. пенсията е индексирана и е определен размер от 455, 68 лева. Във връзка с подадено на 30.04.2023 г. от жалбоподателя заявление за ежегодно преизчисляване на личната пенсия с придобития осигурителен стаж след датата на инвалидизиране, считано от 01.05.2023 г. е определен размер на пенсията – 414,49 лева. Същият е индексиран с коефициент 1.12 и считано от 01.07.2023 г. е определен размер на пенсията 464,23 лева. Последният размер е определен с разпореждане [номер]/09.08.2023 г. на ръководител „ПО“ началник на отдел „Пенсии“ при ТП на НОИ Търговище, потвърдено с Решение № 2153-25-53/19.09.2023 г. на директора на ТП на НОИ Търговище, което е предмет на съдебен контрол пред първоинстанционния съд. С обжалваното пред ВАС решение Административен съд Шумен е отхвърлил жалбата на А. срещу визираното решение на директора на ТП на НОИ Търговище като я е приел за неоснователна. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е проверил законосъобразността на акта по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК и на основанията по чл. 146 от АПК. Приел е, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. След анализ на относимите норми на чл.75, ал. 2 от КСО, § 7з от ПЗР на КСО и чл.102, ал. 3 от КСО съдът е достигнал до извод, че разпореждането е издадено въз основа на правилната преценка на всички факти и обстоятелства, релевантни за законосъобразното определяне на размера на личната пенсия на оспорващия и при стриктно спазване на законовите разпоредби. Преценил е, че процентът осигурителен стаж е изчислен в съответствие с правилата на чл. 75, ал. 1 и ал. 2 от КСО, съгласно представеното от А. ЕР на ТЕЛК, с което на същия е определена 50 % трайно намалена работоспособност. Съдът е съобразил представените с административната преписка доказателства и предвид липсата на ангажирани от жалбоподателя доказателства в подкрепа на твърденията му, е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При прецизно изяснена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е извел обосновани и законосъобразни правни изводи, които касационният състав споделя изцяло и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд. Неоснователни са оплакванията на касатора за нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Административният съд правилно е разпределил доказателствената тежест между страните за установяване на значимите за спора факти, като им е дал възможност да ангажират доказателства в подкрепа на твърденията и възраженията си. Решението е постановено след събиране на относимите доказателства и тяхната щателна преценка и анализ, при обсъждане на всички заявени в жалбата и в хода на съдебното производство доводи на страните, като са изложени изчерпателни аргументи, мотивиращи изводите на съдебния състав относно приложимия закон. Не се споделя възражението на касатора, че съдът е следвало да назначи поисканата съдебно – икономическа експертиза, за да изясни фактите по спора в пълнота, респективно да установи действителния му стаж и като не е сторил това е постановил неправилен съдебен акт. Предвид правилното установяване на релевантните за спора фактически обстоятелства и с оглед правния характер на поставените от А. въпроси, за отговора на които не са необходими специални знания, а правилно тълкуване и прилагане на относимите материалноправни норми, оплакването на касатора за опорочаване на съдопроизводствените правила, респективно за нарушаване правото му на защита от първоинстанционния съд, е неоснователно. Обратно на възраженията на касатора, обжалваният съдебен акт е постановен и при точното прилагане на материалния закон. Потвърденото с оспорения административен акт разпореждане [номер]/09.08.2023 г. по Протокол № 01188/20.07.2023 г. е издадено на основание чл. 102, ал. 1, т. 2 и чл. 102, ал. 3 - ал. 5 от КСО като преизчисляването е извършено при спазване на всички относими нормативни разпоредби. Издадено е в отговор на подаденото от А. заявление в ТП на НОИ - Търговище вх.№ 21115-25-202/02.05.2023 г. за ежегодно преизчисляване на личната му пенсия за инвалидност поради общо заболяване с допълнително придобития от него осигурителен стаж и осигурителен доход в периода след отпускането й, респективно след последното й преизчисляване. Правилно са приложени разпоредбите на чл. 75 от КСО и чл. 30, ал. 4 от НПОС, според които пенсията се възстановява и отпуска в нов размер, който се намалява от датата на освидетелстването. При преосвидетелстването, извършено по вина на оспорващия след изтичане на срока, за който е отпусната пенсията (31.12.2022г.), е определен по-нисък процент на трайно намалена работоспособност (от 80 % на 50 %), което от своя страна е довело до определяне на по-нисък размер на пенсията, съобразно разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от КСО. По тези съображения, доводите на касатора за запазване на коефициента от 0,7 при изчисление на пенсията са лишени от основание. Изчислена с коефициент 0,7, съгласно представеното Експертно решение № 1843/96/26.06.2020 г. на ТЕЛК при отпускането й, при последното преизчисляване личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на А. е правилно изчислена с коефициент 0,5, на базата на определения по-нисък процент на ТНР с Експертно решение № 101/23/15.02.2023 г. на ТЕЛК. Обоснована и правилна е преценката на АС Шумен, че като е възобновило и намалило пенсията на касатора до визирания по-горе размер, длъжностното лице е приложило правилно материалноправните норми на КСО, до какъвто извод е достигнал и административният орган с оспорения пред съда административен акт. По изложените съображения, решението на АС Шумен не страда от визираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, на ответника следва да се присъди своевременно претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 евро. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Шесто отделение