Решение № 10023 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2018 г.

Решение № 10023 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12818/2018 г., VI о., докладчик председателят Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Медиа Гайд България" ЕООД, ЕИК 131567875, седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Александър Пушкин" № 84, вх. Б, ет. 3, ап. 3, представлявано от управителя С. Балабанова, подадена чрез пълномощника адвокат Т. Шиварова против решение № 969 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 191/2018 г. на Административен съд- Бургас, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу задължителни предписания по т. № 1, 3, 7 и 8, дадени с протокол № 2134/31.10.2017 г. от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас, потвърдени с решение изх. № 17266492/29.11.2017 г. на заместник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда"-София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложените съображения се отмяна на съдебното решение, отмяна на административния акт по отношение на посочените предписания. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба- Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас не излага становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност и на двете касационни жалби. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество е неоснователна. С обжалваното решение № 969 от 17.05.2018 г. по адм. дело № 191/2018 г. на Административен съд- Бургас е отхвърлил жалбата на "Медиа Гайд България" ЕООД срещу задължителни предписания по т. № 1, 3, 7 и 8, дадени с протокол № 2134/31.10.2017 г. от инспектори на Дирекция "Инспекция по труда"-Бургас, потвърдени с решение изх. № 17266492/29.11.2017 г. на заместник на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция на труда"-София. За да постанови този резултат съдът в изпълнение на задължението си по чл. 168, ал. 1 от АПК и въз основа на събраните по делото доказателства е извършил проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, обсъдил е исканията и възраженията на страните в мотивите на решението в съответствие с изискването на чл. 172а, ал. 2 от АПК и е приел, че оспореният пред него акт в обжалваната му част отговаря на всички изисквания за валидност и законосъобразност. Приел е, че от събраните по делото доказателства се налага извод за допуснати от страна на дружеството на описаните нарушения на трудовото законодателство, което е обосновало налагането на принудителна административна мярка по смисъла на приложената правна норма. Посочил е, че предписанията са издадени за предотвратяване и отстраняване на нарушенията, т. е. оспореният акт съдържа изложени мотиви, които са ясни, непротиворечиви и кореспондират с направеното административно разпореждане. Решението е правилно. Установено е от фактическа страна, че на 14.10.2017 г. на място в обекта и на 26 и 31.10.2017 г. по документи инспектори ДИТ-Бургас са извършили проверка по спазване на КТ и Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) на "Медиа Гайд България" ЕООД, в качеството му на подизпълнител на строителен обект – саниране на бл. 17, ж. к. Изгрев, гр. Бургас, външна шпакловка, подготовка за изграждане на скеле, съгласно договор от 4.05.2017 г. с "Национален център за саниране на сгради" ЕООД, в качеството му на възложител във връзка с договор № 93-ОП-30/361/21.11.2016 г. Констатирани са няколко нарушения, във връзка с които са издадени задължителни предписания. По представената на 26.10.2017 г. от работодателя "Медиа Гайд България" ЕООД заповед № 10/13.10.2017 г. за полагане на извънреден труд е установено, че в деня на проверката на място – на 14.10.2017 г. /събота/, в периода от 09. 00 до 18. 00 часа, работниците и служителите на дружеството полагали извънреден труд, без в обекта на този ден да се е намирала цитираната заповед № 10/13.10.2017 г., което съставлява нарушение на разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ. Установено е също, че лицето А. Л. - непълнолетен, с навършени [възраст], изпълнява дейности на обекта като общ работник, без разрешение на инспекцията по труда- нарушение на чл. 302, ал. 2 от КТ. Установено било и че дружеството-жалбоподател не е представило на работниците и служителите си необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове- нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ. Констатирано е също, че дружеството не е осигурило длъжностна характеристика на Т. Ганев, работещ на длъжност общ работник- нарушение на чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ. Тези и други нарушенията са описани в съставения за проверката протокол № 2134/31.10.2017 г. По отношение на конкретно описаните по-горе нарушения по т. 1, 3, 7 и 8 на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ са дадени задължителни предписания, според които работодателят следва: по т. 1 – да предостави в обекта заповед за полагане на извънреден труд от работниците и служителите и/или документи свързани с разпределението на работното време и организацията на работа, с оглед изискванията на чл. 403а, ал. 1 от КТ, със срок на изпълнение до 1.11.2017 г.; по т. 3 – да не приема на работа работници и служители ненавършили 16 години, без разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай, съгласно изискванията на чл. 302, ал. 2 от КТ, със срок на изпълнение до 31.10.2017 г.; по т. 7 – да предостави на работниците и служителите необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването и контролирането на тези рискове, съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ, със срок на изпълнение до 3.11.201 г.; по т. 8 – да осигури длъжностна характеристика на Т. М. Г. да длъжност общ работник, съгласно изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ. "Медиа Гайд България" ЕООД оспорило по административен ред дадените задължителни предписания пред изпълнителния директор на ИАГИТ-София, който в свое решение изх. № 17266492/29.11.2017 г. е отхвърлил жалбата по отношение предписанията по т. 1, 3, 7 и 8. Въ връзка с оплакванията по т. 1- разпоредбата на чл. 403а, ал. 1 от КТ предвижда, че в предприятието, в неговите поделения, обекти и работни площадки, както и на други места, на които се полага наемен труд, работодателят е длъжен да държи на разположение на контролните органи екземпляр от правилника за вътрешния трудов ред и документи, свързани с разпределението на работното време и организацията на работа: заповеди за полагане на извънреден труд, за дежурство, за времето на разположение, за установяване на непълно работно време и поименни графици за работа за периода, за който е установено сумирано изчисляване на работното време. Налице е допуснато нарушение, тъй такива документи на хартиен носител не са представени на проверяващите инспектори. От друга страна дружеството не е ангажирало доказателства в подкрепа на твърдението си, че ги е предоставил в електронен вид. Във връзка с оплакванията по т. 3- разпоредбата на чл. 302, ал. 2 от КТ постановява, че приемане на работа на лица, ненавършили 16 години се извършва след разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай. При проверката на място в обекта, контролните органи лично установили непълнолетното лице да полага труд като общ работник- да подава парапети за изграждане на скеле, да пренася парапети, да помага за демонтиране на метални листи. Лицето е собственоръчно е попълнило справка по чл. 402, ал. 1, т. 3 от КТ че работи като общ работник от 14.10.2017 г., с работно време от 08. 00 до 17. 00 часа, с трудово възнаграждение 30 лв. на ден. Дружеството нито твърди, нито доказва да е искал разрешение на инспекцията по труда преди да приеме непълнолетното лице на работа. Във връзка с оплакванията по т. 7 от предписанията- в разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ЗЗБУТ е предвидено задължение за работодателя да предоставя на работещите необходимата информация за рисковете за здравето и безопасността им, както и за мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове. В случая е установено, че работодателят в хода на проверката до 31.10.2017 г., не е представил декларации от работниците, че са получили тази информация. Такива е представил едва след приключването й, при подаването на жалбата си до горестоящия административен орган. Посочените декларации са с недостоверна дата и представянето им едва в хода на административното оспорване не изпълва съответните изисквания на закона. Във връзка с оплакванията по т. 8 от предписанията- съгласно чл. 127, ал. 1, т. 4 от КТ работодателят е длъжен да осигури на работника длъжностна характеристика, екземпляр от която му се връчва при сключване на трудовия договор срещу подпис и се отбелязва датата на връчването. По отношение на работника Т. Ганев трудовият договор е бил сключен на 20.10.2017 г., на която дата той е бил регистриран и в ТД на НАП-Бургас. На същата дата – 20.10.2017 г. е следвало да му е била връчена длъжностна характеристика, но това не е сторено. Представил е същата едва при обжалването по административен ред, което налага извода, че тази декларация също е с недостоверна дата. С оглед изложеното правилно първоинстанционният съд е приел, че на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ в случая са налице предпоставките за прилагане на принудителните административни мерки по т. 1, т. 3, т. 7 и т. 8 – даване на задължителни предписания на работодателя за предотвратяване и преустановяване на нарушения на трудовото законодателство. Посочените предписания отговарят на изискванията за форма и съдържание. Несъобразяването на правните субекти с императивни норми на КТ винаги се явява основание за приложение на ПАМ от вида на процесните, с цел преустановяване и предотвратяване нарушения на трудовото законодателство. С оглед изложеното по-горе настоящата касационна инстанция намира, че атакуваният съдебен акт е правилен и не страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По делото са събрани доказателства за правилното разрешаване на спора. Оспореният акт за прилагане на принудителна административна мярка на основание чл. 404, ал. 1, т. 1 от КТ е издаден при спазване на административнопроизводствените правила, и като е отхвърлил жалбата като неоснователна първоинстанционният е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, неоснователно се явява искането за присъждане на разноски, направено от дружеството – касатор. Същите остават за страната така, както са направени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,