Решение № 4107 от 15.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7804/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. Х. К. от гр. Цар Калоян, обл. Разград, срещу Решение № 514/17.06.2025 г. по адм. дело № 98/2025 г. на Административен съд – Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т.3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Разград с писмен отговор изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, в срока по чл. 211, ал.1 АПК и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С Решение № 514/17.06.2025 г. по адм. дело № 98/2025 г. Административен съд – Разград е отхвърлил оспорването по жалба на Р. Х. К. срещу Решение № 1054-16-13/1 от 14.03.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Разград и потвърденото с него Разпореждане № 2141– 16 – 3 / 03.02.2025 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Разград. Приел е, че оспорените актове са издадени от компетентни органи, в изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, при правилно прилагане на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Решението е валидно, допустимо и правилно. При прецизно изяснена фактическа обстановка първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и правилни правни изводи досежно материалната законосъобразност на оспорения административен акт, издаден при наличието на законовите предпоставки на чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО. Съгласно разпоредбата на чл. 98, ал. 1 от КСО, пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, като разпореждането, с което пенсията е първоначално отпусната, може да се отмени съгласно чл. 99, ал. 1, т. 2, буква "а" от КСО от органа, който го е издал. Въз основа на събраните по делото доказателства съдът законосъобразно е приел, че на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО ръководителят на „ПО” при ТП на НОИ – Разград правилно е издал Разпореждане № 2141– 16 – 3 / 03.02.2025 г., с което е отменил разпореждане [номер] от 01.07.2005 г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност на касатора, считано от 19.04.2005 г. пожизнено и всички последващи разпореждания, издадени във връзка и по повод отпуснатите пенсии на оспорващия. Позовал се е на установеното с Постановление от 08.01.2025г. по ДП № 330 ЗМ-184/2023г. на ОД на МВР – Разград, прокурорска преписка № 3426/2023г. на РП – Разград, обстоятелство, че касаторът К. е представил пред ТП на НОИ – Разград неистински официален документ по смисъла на чл. 93 т.6 от НК – Експертно решение № 1079/74 от 19.04.2005 г. на ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св. Иван Рилски-Разград” АД, което не е било подписано от лицата, сочени за автори на документа. Обоснован е изводът на съда, че неистинността на експертното решение, въз основа на което са издадени разпореждане [номер] от 01.07.2005 г. и последващите го такива, касаещи отпускането и размера на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване и лична социална пенсия за инвалидност на касатора е установена със заключение на съдебно-почеркова експертиза в ДП, която като неоспорена от касатора правилно е кредитирана от административните органи. При липсата на надлежно оспорване на констатациите за неистинност на документа от страна на касатора и установяване с необходимите доказателствени средства в съдебното производство по жалбата срещу административния акт, изводите на първоинстанционния съд за наличието на материално правните предпоставки по чл. 99, ал. 1, т. 2 б. „а” от КСО за издаването на Разпореждане № 2141– 16 – 3 / 03.02.2025 г., настоящата касационна инстанция намира за законосъобразни. Оплакванията на касатора за наличие на касационните основания по чл. 209, т.3 АПК - допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, са лишени от основание. Съдът е установил релевантните за спора факти и обстоятелства и аргументирано е отговорил на правнозначимите доводи и възражения на страните, като е проверил законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съгласно изискванията на чл. 168 АПК. Първоинстанционният съд правилно е очертал предмета на съдебна проверка, като е отказал да обсъжда възраженията на жалбоподателя относно получените пенсионни плащания, определени с отменените разпореждания, техния размер, дали са добросъвестно получени или не, подлежат ли на възстановяване или не, погасени ли са по давност, като неотносими към предмета на спора. Изложил е аргументи, че оспорените актове на органите на ТП на НОИ не пораждат задължения за адресата за възстановяване на получените от него суми за осигурителни плащания, поради което посочените по-горе въпроси и възражения са предмет на друго, различно от настоящото производство – такова по чл. 114 от КСО, които настоящият съдебен състав напълно споделя. По тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение