Определение № 2622 от 19.05.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2608/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК. Образувано е по съдържащото се в касационна жалба на „Юропласт“ ЕООД, [населено място] срещу решение № 1202/21.10.2024г. по гр.д.№ 1023/24г. по описа на Окръжен съд Пловдив искане за отмяна на същото в имащата характера на определение негова част, с която е потвърдено първоинстанционно определение по чл. 248 ГПК - № 1814/13.02.2024г. по гр.д.№ 4409/23г. на Пловдивски РС, с което се оставя без уважение искането на „Юропласт“ ЕООД за изменение на първоинстанционното решение в частта по присъденото на адвокатския пълномощник на ищците възнаграждение по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Като основание за допускане на касационно обжалване касаторът поставя въпроса дали материалната затрудненост на представляваното от адвокат по реда на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА лице следва да се докаже или съдът и насрещната страна трябва да я приемат безусловно. Насрещните страни по жалбата – ищците В. Ц. К. и В. К. Я., чрез адв. З. В., възразяват срещу наличието на основания за допускане на касационно обжалване. По искането за допускане на касационен контрол на въззивното определение настоящият състав съобрази следното: За да потвърди първоинстанционното определение по чл. 248 ГПК, с което е оставено без уважение искането на ответника за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските чрез намаляване на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищците по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА, въззивният съд е възприел мотивите на районния съд, според които липсва възражение от насрещната страна /в случая ответника/ относно основанието за предоставената правна помощ, отразено в договора за защита и съдействие – материална затрудненост, както и своевременно такова по чл. 78, ал. 5 ГПК, а от данните по делото се установява, че двете ищци са материално затруднени. Допускането на касационно обжалване на въззивното определение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Поставеният от касатора въпрос не може да обоснове допускане на касационно обжалване в случая, тъй като въззивният съд, чрез препращането към мотивите на първоинстанционния, е обследвал основанието за предоставяне на безплатната правна помощ и по същество е приел, че материалната затрудненост на ищците е установена от данните по делото. Така въпросът за разпределението на доказателствената тежест относно основанието за предоставяне на безплатна правна помощ /какъвто всъщност е зададеният от касатора/ е останал без значение за крайния извод за дължимостта на възнаграждението по чл. 38, ал.1, т.2 ЗА. Така мотивиран, настоящият състав