Определение № 24 от 17.01.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4654/2017 г.
ВКСIII гражданско отделение17.01.2018 г.
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпореждане от 05.12.2017 г., с което е оставено без движение производството по частна жалба вх. № 13064/05.12.2017 г., подадена от М. С. по ч.гр.д. № 4654/2017 г., III г.о. ВРЪЩА частна жалба вх. № 13064/05.12.2017 г. против определение № 378/29.11.2017 г. на III г.о. на ВКС по ч.гр.д. № 4654/2017 г. ОТХВЪРЛЯ молба на М. К. С. за предоставяне на правна помощ. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението. СЪДИЯ ВКС:
Мотиви
Производството по делото е образувано по молба, подадена от М. К. С. за определяне на срок при бавност, допусната от Бургаския апелативен съд за произнасяне по молби вх. №№ 10490/09.11.2017 г., 10409/09.11.2017 г., 10111/27.10.2017 г. по ч. гр.д. № 165/2017 г. Те всички са с искане да й бъде предоставена правна помощ в „поискания от нея вид“ - за приподписване на подадена от нея частна касационна жалба и за изготвяне на изложение на основанията за допускане на касационно обжалване на същата частна касационна жалба. Жалбата за бавност е образувана във ВКС, в трето г.о. Тя е върната на Бургаския апелативен съд с указания за администрирането й с определение, постановено от тричленен състав, № 378/29.11.2017 г. Производството по делото пред ВКС е “прекратено“, но по съществото си определението не е преграждащо, а по движение на делото. След изпълнение на указанията, делото е отново върнато във ВКС. С определение № 394/08.12.2017 г. съдията-докладчик и още двама съдии са се отвели от разглеждане на делото. С определение № 398/12.12.2017 г. новият докладчик се е произнесъл окончателно по молбата с правно осн. чл. 257 ГПК. М. К. С. е подала частна жалба вх. № 13064/05.12.2017 г. против определение № 378/29.11.2017 г. на III г.о. на ВКС по ч.гр.д. № 4654/2017 г. Тя е недопустима – подадена е срещу акт, който не подлежи на обжалване – както стана ясно определението е по движение на делото, а не е преграждащо. Ето защо, разпореждането по администрирането й от 05.12.2017 г. следва да бъде отменено, а частната жалба – върната. М. С. е подала на 20.12.2017 г. молба по чл. 95 ГПК във връзка с необходимостта да изготви „редовна частна жалба“ против определение № 378/29.11.2017 г. на III г.о. на ВКС по ч.гр.д. № 4654/2017 г. Моли да й бъде определен вече назначеният й служебен адвокат Г. Н.. Молбата е неоснователна. Както съдът указа на страната още в определение № 398/12.12.2017 г., молбата й по чл. 95 ГПК е вече удовлетворена и тя има назначен от съда служебен адвокат, към който трябва да се обръща за консултации относно всички процедури по настоящото дело, във всички инстанции. Отделно, видно от горните съображения, определение № 378/29.11.2017 г. на III г.о. на ВКС по ч.гр.д. № 4654/2017 г. не подлежи на обжалване, а и към настоящия момент липсва какъвто и да е правен интерес за страната да иска делото да не бъде връщано на БАС за изпълнение на процедурата по чл. 256 ГПК. Независимо дали тя е приложима в случая, БАС е вече изпълнил указанията на ВКС, делото е върнато и по него има окончателен акт от съдия от ВКС. Формално настоящият съдебен акт и в двете му части – разпореждането за връщане на частната жалба и определението по чл. 95 ГПК, подлежи на обжалване пред тричленен състав на ВКС, но на страната следва да бъде указано, че липсва правен интерес от това и в неин интерес е делото да бъде върнато на долустоящата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия. Именно страната, с действията си, води до забавяне на производството по делото. Отново указва на страната, че може да се консултира с вече назначения й служебен адвокат, който се явява такъв до окончателното приключване на делото във всички инстанции. Мотивиран от горното, съдът