Определение № 5297 от 18.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1510/2026 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на „Диби Бау“ ООД, чрез адв. Георгиева, за изменение на Решение № 2481/09.03.2026г., постановено по дело № 1510/2026г. по описа на Върховен административен съд, в частта му за разноските. Молителят навежда доводи за прекомерност на размера на разноските, присъдени за юрисконсултско възнаграждение, като несъответстващ на материалния интерес по делото, на правната и фактическата сложност на спора и извършените процесуални действия. Иска редуциране на присъдените разноски. Ответният по молбата директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – Варна, е взел становище за нейната неоснователност. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като съобрази данните по делото и закона, намира за установено следното: Молбата е подадена в срок, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е неоснователна. С Решение № 2481/09.03.2026г. по настоящото дело, постановено по описа на ВАС, е оставено в сила Решение № 11357/21.10.2025 г., постановено по адм. дело № 305/2025 г. по описа на Административен съд - Варна. Съобразно изхода на спора съдът е присъдил в полза на НАП сумата от 2 044, 72 евро, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение, като е взел предвид обема на процесуалните действия и осъществената от юрисконсулта защита, включително при съобразяване критериите за справедливост, зададени с Решение по дело С-438/22 на СЕС. Обратно на изложените твърдения в процесната молба за изменение на горепосоченото решение, в частта му за разноските, „Диби Бау“ ООД е пропуснало да отправи възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна възнаграждение. Такова искане е сторено за първи път с молбата от 08.04.2026г. (л. 80), подадена по реда на чл. 248 ГПК, след като делото е приключило. Дружеството е разполагало с правната възможност до приключване на устните състезания в касационната инстанция да отправи своето искане за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение, което не е сторено и влече като последица и на това основание, необоснованост на искането за изменение на съдебния акт, в частта му за разноските. Водим от горното и на основание чл. 248, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,