Решение № 6507 от 15.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1020/2026 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане, подадено от „Ин – 80“ ЕООД, ЕИК 121219226, представлявано от Р. Б., чрез адв. К. Раймундов, за отмяна на влязло в сила решение № 12645/09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8765/2025 г., по описа на ВАС, Четвърто отделение, с правно основание чл. 239, т. 5 АПК. Иска решението да бъде отменено, а делото да се върне за разглеждане в ново съдебно заседание. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответната страна - кметът на район „Триадица“, Столична община, чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт П. Петров, с писмено становище и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на искането за отмяна. Моли съда да не го уважи и съответно искането за отмяна да бъде оставено без уважение. След проведеното на 05.03.2026 г. открито съдебно заседание по делото, „Ин – 80“ ЕООД, чрез адвокат К. Раймундов, е подало искане за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, алтернативно за представяне на документи от страна на ответника. Посочено е, че пред АССГ се разглежда адм. дело № 2413/2026 г., като решението по посоченото дело е преюдициално по отношение на настоящия спор. Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав, приема, че искането за отмяна е процесуално допустимо като подадено от надлежна страна съгласно чл. 238, ал.1 АПК и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК. Разгледано по същество, искането за отмяна е неоснователно поради следните съображения: С решение № 12645/09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8765/2025 г., по описа на ВАС, Четвърто отделение, е оставено в сила решение № 21627/24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 10863/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата на „Ин – 80“ ЕООД против заповед № РТР24-РД56-340/09.10.2024 г. на кмета на район „Триадица“, Столична община. Настоящият петчленен съдебен състав на Върховния административен съд приема доводите на искателя за неоснователни. От доказателствата по делото се установява, че по касационна жалба на „Ин – 80“ ЕООД, подадена от адв. К. Раймундов, против решение № 21627/24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 10863/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, е било образувано адм. дело № 8765/2025 г. по описа на ВАС, Четвърто отделение. Касационната жалба е подадена на 16.07.2025 г. чрез АССГ от „Ин – 80“ ЕООД, ЕИК 121219226, чрез пълномощник адвокат К. Раймундов. След дадени от страна на АССГ указания, на 25.07.2025 г. адвокат К. Раймундов е представил надлежно пълномощно по отношение на него от страна на Р. А. Б., в качеството · на управител на „Ин – 80“ ЕООД, ЕИК 121219226, в което е посочено, че адвокат К. Раймундов е упълномощен да представлява дружеството пред ВАС във връзка с подадената касационна жалба. В проведеното на 17.11.2025 г. открито съдебно заседание дружеството се е представлявало от адвокат К. Раймундов. Като основание за търсената отмяна на влязлото в сила съдебно решение е посочено, че дружеството е било лишено от участие по производството чрез игнориране на предмета на спора и на ключови доказателства. В съответствие с чл. 239, т. 5 АПК влязъл в сила съдебен акт може да бъде отменен, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Първата хипотеза на чл. 239, т. 5 АПК изисква да е допуснато процесуално нарушение от съда при разглеждане на делото, което да е довело до лишаване на страната от участие в делото. В случая не е била налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 АПК. Втората хипотеза също не може да се приеме, че е налице, тъй като е била ангажирана защита от адвокат К. Раймундов, който към момента на подаване на касационната жалба е бил надлежно упълномощен от управителя на дружеството. Само по себе си подаването на касационната жалба е напълно достатъчно действие за защита интересите на дружеството, още повече, че нито към нея, нито след това са представяни пред съда някакви доказателства. Отделно от това следва да се посочи, че явяването в съдебно заседание по делото не е било задължително, поради и което дори и адвокат К. Раймундов да не се е бил явил, то това нямаше да има значение по отношение на решаването на спора. В заключение следва да се посочи, че така изложеното в искането за отмяна основание – игнориране на предмета на спора и на ключови доказателства, не може да се приеме за основание за отмяна на влязло в сила решение, още повече, че горното е лишило страната от участие в производството. Въз основа на изложеното настоящият състав приема, че жалбоподателят не е бил възпрепятстван да се яви по делото, респ. да упражни правото си на защита. При тези данни тричленният състав на Върховния административен съд при даване ход на делото не е допуснал процесуално нарушение, което да обуславя наличие на основание по чл. 239, т. 5 от АПК за отмяна на постановеното решение. Изложените фактически обстоятелства и правни констатации обуславят извода на петчленния съдебен състав за неоснователност на претендираното отменително основание по чл. 239,т. 5 АПК. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че искането за отмяна на решение № 12645/09.12.2025 г., постановено по адм. дело № 8765/2025 г., по описа на ВАС, Четвърто отделение, с което е оставено в сила решение № 21627/24.06.2025 г., постановено по адм. дело № 10863/2024 г. по описа на Административен съд – София-град, на посоченото основание по чл. 239, т. 5 АПК е неоснователно и следва да се отхвърли. Неоснователно е искането за спиране на производството по делото на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, алтернативно за представяне на документи от страна на ответника. Молителят е посочил, че разглежданото пред АССГ адм. дело № 2413/2026 г. е с материя ЗДОИ, като също така се установява, че делото е образувано по жалба на дружеството против мълчалив отказ на кмета на район „Триадица“, Столична община, за представяне на документи, представляващи доказателства за статута на имот по заявление № РТР26-ОИ94-91 от 27.01.2026г. С оглед на предмета на адм. дело № 2413/2026 г. на АССГ, както и на предмета на делото, по което е постановено решението, чиято отмяна се иска, настоящият състав намира, че решението по адм. дело № 2413/2026 г. на АССГ не се явява преюдициално по отношение на настоящия спор, поради и което искането за спиране на производството по настоящото дело следва да се остави без уважение. Без уважение следва да се остави и алтернативно направеното искане за представяне на документи от страна на ответника – Решение на СОС за обратен апорт и Решение на СОС за промяна на статута на имота от „частна общинска“ в „публична общинска“ собственост. Процесното производство е образувано във връзка с твърдения за лишаване на страната от възможност за участие в съдебния процес по адм. дело № 8765/2025 г. по описа на ВАС. Съответно разглежда се само наличието или липсата на посоченото по чл. 239, т. 5 АПК основание за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Поради това, в процесното производство не следва да се събират, съответно изискват, доказателства от ответната страна, които са могли да бъдат изискани не само в производството по адм. дело № 10863/2024 г. по описа на АССГ, но и касационното производство по адм. дело № 8765/2025 г. по описа на ВАС. С оглед изхода от спора не следва да се уважава искането на молителя за присъждане на разноски. Водим от гореизложеното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, Първа колегия, петчленен състав