Определение № 8809 от 24.09.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9164/2025 г.

Производството е по чл.229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на ЕТ "Н. Д." със седалище в [населено място], обл.Ямбол. Жалбата е срещу определение №1128 от 23.07.2025г. по адм. д. №235/2025г. на Административен съд - Ямбол. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 във вр. с чл.236 АПК. Претендира се отмяната на обжалваното определение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът по частната жалба – министърът на земеделието и храните, с представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на частната жалба. Моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по-нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл.230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение №1128 от 23.07.2025г. по адм. д. №235/2025г. Административен съд – Ямбол е оставил без разглеждане и е прекратил производството по жалбата на ЕТ "Н. Д." срещу мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните за предоставяне на информация по писмо с вх. №70-4403/25.02.2025г. За да постанови този резултат съдът се е основал на чл.159, т.1 от АПК и е намерил жалбата за недопустима поради липса на мълчалив отказ. В тази насока съдът е приел, че с писмо изх. №70-4403/20.03.2025г. на директора на дирекция „Поземлени отношения и комасация“ в Министерство на земеделието и храните административният орган не е бездействал и не е формирал мълчалив отказ по направеното пред него искане, а е предприел съответни действия по удовлетворяването му, съобразно разписаните в закона правила. Освен това първоинстанционният съд е приел, че по направеното искане до министъра на земеделието и храните да бъдат предоставени индивидуалните административни актове, с които на ЕТ „Н. Д.” е отказано да бъде признат за ползвател на 12 описани с идентификатори имоти министърът не дължи произнасяне, тъй като кореспонденцията между молителя и общинската служба по земеделие сочела, че такива актове не са издавани. Обжалваното определение е правилно като краен резултат, макар и не по изложените в него мотиви, предвид следното: С жалбата си до административния съд ЕТ "Н. Д." е обжалвал мълчаливия отказ на министъра на земеделието и храните за предоставяне на информация по писмо с вх. №70-4403/25.02.2025г., а именно – до му предостави индивидуалните административни актове, с които на ЕТ „Н. Д.” е отказано да бъде признат за ползвател на имоти с идентификатори 63272.27.29, 63272.25.13, 63272.25.15, 63272.28.19, 63272.10.64, 63272.27.21, 63272.23.18, 63272.23.4, 63272.12.11, 63272.33.26, 63272.27.104, 63272.31.80 в землището на [населено място], община Болярово. С това писмо с вх. №70-4403/25.02.2025г. ЕТ "Н. Д." е поискал от министъра на земеделието и храните да извърши проверка по случая и да го уведоми за резултатите от нея, както и да изиска от началника на Общинска служба „Земеделие“ – гр.Болярово и да му предостави индивидуалните административни актове, с които на ЕТ „Н. Д.” е отказано да бъде признат за ползвател на имоти с идентификатори 63272.27.29, 63272.25.13, 63272.25.15, 63272.28.19, 63272.10.64, 63272.27.21, 63272.23.18, 63272.23.4, 63272.12.11, 63272.33.26, 63272.27.104, 63272.31.80 в землището на [населено място], община Болярово. При така описаното искане на ЕТ "Н. Д." до министъра на земеделието и храните и заявения предмет на спора, жалбата на ЕТ „Н. Д.” е недопустима, тъй като не е формиран мълчалив отказ, както правилно е приел административния съд като краен резултат. Според чл.58, ал.1 от АПК непроизнасянето в срок се смята за мълчалив отказ да се издаде актът. Презумпцията по чл.58, ал.1 от АПК е приложима само спрямо индивидуалните административни актове по смисъла на чл.21 от АПК, което изрично е посочено в края на нормата на чл.58, ал.1 от АПК. Мълчалив отказ е налице единствено когато компетентен административен орган е сезиран да издаде индивидуален административен акт и той не издаде искания акт или не се произнесе с изричен отказ в предвидените от закона срокове. Това означава, че не всяко бездействие на административен орган представлява мълчалив отказ, а само непроизнасянето му по надлежно подадено искане за издаване на индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 от АПК. В случая министърът на земеделието и храните не е бил сезиран с искане за издаване на индивидуален административен акт, а с искане да предостави на ЕТ „Н. Д.” индивидуалните административни актове на Общинска служба „Земеделие“ – гр.Болярово, с които на ЕТ „Н. Д.” е отказано да бъде признат за ползвател на 12 описани с идентификатори имоти. По това искане министърът на земеделието и храните не е бил сезиран с искане за издаване на индивидуален административен, не дължи издаване на индивидуален административен акт, поради което и не може да се формира мълчалив негов отказ, който да подлежи на оспорване по реда на чл.58, ал.1 от АПК. Така е, защото по искането на ЕТ „Н. Д.” няма предвидено задължение на министъра на земеделието и храните да издаде индивидуален административен акт. Не може да се приеме, че искането на ЕТ „Н. Д.” е за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т.2 б.“а“ от Допълнителната разпоредба (ДР) на АПК, която по силата на §8 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) на АПК вр. чл.21, ал.3 от АПК е приравнена на индивидуален административен акт. Така е, защото исканите индивидуалните административни актове не са на министъра на земеделието и храните, а на Общинска служба „Земеделие“ – гр.Болярово. В този смисъл министърът на земеделието и храните няма задължение да издава преписи от актове на друг административен орган, поради което и той не формира мълчалив отказ по смисъла на чл.58, ал.1 от АПК. Отделно от това, в случая се установява, че исканите от ЕТ „Н. Д.” актове и не съществуват, поради което за министъра на земеделието и храните и не стои задължение за издаде поисканите несъществуващи актове. С оглед на изложеното правилен е крайният извод на административния съд за липса на мълчалив отказ, но не защото по искането на ЕТ "Н. Д." е отговорено с писмо изх. №70-4403/20.03.2025г., а защото по искането не стои задължение на министъра на земеделието и храните за издаване на индивидуален административен акт. Доводите в частната жалба за регистрация в общинската служба по земеделие договорите за наем, аренда или съвместна обработка на земята по реда на чл.37б от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗДСПЗЗ) нямат отношение към правния срок. Така е, защото частният жалбоподател не е обжалвал мълчалив отказ на общинската служба по земеделие по подадено от него искане за регистрация за негови договори. А е обжалвал отказ на друг административен орган, по друго искане и с други съдържание – посочено по-горе. Доводите за разликата между процедурите по чл.37б от ЗДСПЗЗ и чл.37в от ЗДСПЗЗ също са ирелевантни за спора, предвид посочения по-горе негов предмет. С оглед на изложеното налице са били условията по чл.159, т.1 от АПК като краен резултат, поради което обжалваното определение е правилно. Затова то следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК е основателно предявеното от ответника искане за присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство. Затова ЕТ „Н. Д.” следва да бъде осъден да заплати на Министерство на земеделието и храните сумата от 100лв., представляваща размер на възнаграждението за юрисконсулт, определено според чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащането на правната помощ, към която препраща чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, пр.1 във връзка с чл.236 от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение