Определение № 568 от 22.11.2013 г. на ВКС по гр. д. № 6770/2013 г.

Образувано е по частна жалба на А. Т. К. срещу определение № 240 от 20.09.2013 г. по гр.д. № 1194 /2012 г. по описа на Върховния касационен съд, ІV г.о., с което е освободена внесената като обезпечение по банковата сметка на ВКС с вносна бележка от 29.08.2012 г. на [фирма] сума в размер на 142 893.47 лева и е разпоредено сумата да бъде преведена по посочената фирмена сметка на лицето, което е представило обезпечението. Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно, т.к. съгласно нормата на чл.282,ал.5 ГПК когато е обезпечено изпълнението на присъдено вземане и с решение на ВКС осъдителното решение е оставено в сила, не са налице законовите предпоставки за връщане на обезпечението и определението за връщане на гаранцията е незаконосъобразно. Насрещната страна [фирма] твърди в отговор, че частната жалба е неоснователна. Настоящият състав установи следното: Гр.д. № 1194 /2012 г. на ВКС, ІV г.о. е образувано по касационна жалба срещу осъдително въззивно решение от 20.07.2012 г. по гр.д. № 1119 /2012 г. на Пловдивски ОС, с което са уважени искове по чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. С определение № 566 /31.08.2012 г. по ч.гр.д. № 537 /2012 на ВКС, ІІІ г.о. на основание чл.282,ал.2 ГПК и след внасяне на обезпечение в размер на 142 893.47 лева е допуснато спиране на изпълнението на въззивното решение. Гр.д. № 1194 /2012 г. на ВКС, ІV г.о. е приключило с решение № 235 /01.07.2013 г., постановено на основание чл.290 ГПК, с което е оставено в сила въззивно решение от 20.07.2012 г. по гр.д. № 1119 /2012 г. на Пловдивски ОС, с което са уважени искове на А. Т. К. срещу [фирма] с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.296,т.1 ГПК това решение е влязло в сила при постановяването му, т.к. не подлежи на обжалване. По делото е постановено определение № 193 /18.07.2013 г. (л.68), с което е отменено допуснатото с определение № 566 /31.08.2012 г. по ч.гр.д. № 537 /2012 на ВКС, ІІІ г.о. обезпечение чрез спиране на изпълнението на въззивното решение. Това определение не е обжалвано. След него е постановено обжалваното определение. Настоящият състав намира, че частната жалба е недопустима: На обжалване подлежат определенията на ВКС, които съгласно чл.274,ал.1,т.1 ГПК преграждат по-нататъшното развитие на делото и тези, за които изрично е предвидено, че подлежат на обжалване. В случая не е осъществена нито една от двете хипотези: С влязлото в сила решение по чл.290 ГПК и определението за отмяна на допуснатото обезпечение производството по делото е приключило. Със самото обжалвано определение съставът на ВКС се е произнесъл по искането, а не го е оставил без разглеждане, поради което не може да се приеме, че то е преграждащо. Това определение е оттегляемо и може да бъде отменено от състава, който го е постановил. Това определение не е пречка частният жалбоподател да подаде нова молба със същото искане при промяна на обстоятелствата, които имат значение за уважаване на искането и. Възможна е и обсъжданата в молбите хипотеза на запорно съобщение от ЧСИ. В ГПК не е предвидено, че определенията на ВКС по чл.282 ГПК подлежат на обжалване пред друг състав на ВКС. Поради което частната жалба следва да бъде оставена без разглеждане. Страните не претендират разноски и такива не следва да се присъждат. Воден от изложеното настоящият състав