Определение № 9063 от 24.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8413/2026 г.

Производството е по чл.176а, ал.3 АПК вр. чл.229-236 АПК. Образувано е по частна жалба на кмета на община Антон, чрез процесуален представител, против определение №20475 от 26.05.2026г. по адм. дело №3385/2026г. на Административен съд София-град /АССГ/, с което в производство по чл.176а АПК е отхвърлено искането на кмета на община Антон, за изменение на Определение №14059/14.04.2026г., постановено по а.д. №3385/2026г. на АССГ, в частта за разноските. Частният жалбоподател смята за необоснован и формален извода на съда, че АО е дал повод за образуване на делото и следва да понесе направените от Д. разноски, съответно че съдът не е съобразил фактическата и правна сложност на делото, а при присъждане на разноски същите следва да се определят под минималния размер съобразно практиката на СЕС, вкл. по дело С-438/22. Иска отмяна на определението като неправилно в частта, в която община Антон е осъдена да заплати на Х. Х. Д. сумата от 505.11 евро, представляваща направените разноски по делото или алтернативно размерът на същите да бъде намален. Не претендира разноски. Ответникът по частната жалба – Х. Х. Д., чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна и моли за оставянето й без уважение. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, в настоящия тричленен състав, намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл.230 вр. чл.176а, ал.3 АПК. Разгледана по същество е основателна, но при съображения различни от изложените в частната жалба. В процесния случай с определение №14059/14.04.2026г. по а.д.№3385/2026г., АССГ на осн. чл.159, т.4 АПК, е оставил без разглеждане жалбата на Д. срещу мълчалив отказ на кмета на община Антон да предостави достъп до обществена информация по заявление с вх.№ЗДОИ-004/20.01.2026г. /В-45/ 20.01.2026г., и е прекратил производството по делото, поради предоставен пълен достъп до исканата информация от кмета на община Антон с решение №004/30.01.2026г. За да постанови обжалваното определение№20475, АССГ е приел, че Х. Д. е уведомена за решение №004/30.01.2026г. след подаване на жалбата до съда и след образуване на съдебното производство пред АССГ, а бездействието на ответника по делото да уведоми Д. за решението, с което искането по процесното заявление за достъп е удовлетворено е станало причина оспорващото лице да остане с впечатление за формиран мълчалив отказ, т.е. с поведението си АО е станал причина за образуване на делото и направените във вр. него разноски. АССГ е приел за неоснователно оплакването на ответника, че произнасянето на съда е в противоречие с Решение на СЕС по дело №С-438/22 от 25.01.2024г. Определението е валидно и допустимо, но неправилно поради необоснованост и противоречие със закона, защото при прекратяване на производството поради липса на правен интерес на осн. чл.159 т.4 АПК не е налице хипотеза по АПК или ГПК, в която ответника да дължи разноски на подателя на жалбата. По делото няма данни определение №14059/14.04.2026г. по а.д.№3385/2026г. на АССГ да е оспорено извън инициираното производство по реда на чл.176а АПК, при което дали производството е следвало да бъде прекратено на осн. чл.159 т.4 АПК е въпрос, който не подлежи на разглеждане от настоящата инстанция. С оглед горното обжалваното определение трябва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго по същество, с което искането за изменение на определение №14059/14.04.2026г. по а.д.№3385/2026г. на АССГ се уважи, и това определение се отмени в частта, в която община Антон е осъдена да заплати на Х. Х. Д. сумата от 505.11 евро, представляваща направените по делото разноски. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение