Определение № 5567 от 02.12.2025 г. на ВКС по гр. д. № 4123/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 15750 от 27.08.2025 г. на И. О. В. против определение № 3229 от 23.06.2025 г., постановено по гр. д. № 1868 по описа за 2025 г. на Върховния касационен съд на Република България, I г. о., с което е оставена без разглеждане като недопустима частна касационна жалба вх. № 2148/28.01.2025 г. на И. О. В. срещу определение № 80 от 14.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3208 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 13330 от 28.08.2024 г. по в. гр. д. № 1555 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното определение, иска се отмяната му и разглеждане на подадената частна жалба вх. № 2148/28.01.2025 г. против определение № 80 от 14.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3208 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК насрещните страни О. А. Г., А. О. Д., П. П. Д. и О. О. Г. са подали писмен отговор, в който изразяват становище за неоснователност на частната жалба, както и, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно. Ответните страни по жалбата Ю. А. Ч., М. И. Ч., К. И. Т. и А. С. Н. не са подали писмен отговор и не са изразили становище по жалбата. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение предходният състав на ВКС е съобразил дадените задължителни указания, обективирани в диспозитива на Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС и е приел, че частната касационна жалба вх. № 2148/28.01.2025 г. на И. О. В. срещу определение № 80 от 14.01.2025 г. по в. ч. гр. д. № 3208 по описа за 2024 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдено определение № 13330 от 28.08.2024 г. по в. гр. д. № 1555 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд, с което съдът е върнал като просрочена подадената от И. В. частна жалба вх. № 25019420/09.03.2022 г., уточнена с молба вх. № 55979/13.06.2023 г. срещу протоколно определение от 23.06.2020 г., постановено по гр. д. № 21930 по описа за 2018 г. на Софийския районен съд, с което не е приет на основание чл. 341, ал. 2 ГПК за съвместно разглеждане иск за делба на сграда с идентификатор 68134.609.667.3, е процесуално недопустима и на това основание я е оставил без разглеждане. Изводът на предходния тричленен състав на ВКС е законосъобразен. Определението на апелативния съд е постановено в упражнение на компетентността му по чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК (в ред. ДВ бр. 50 от 2015 г.), поради което е окончателно и не подлежи на обжалване. С посоченото тълкувателно решение е разяснено, че определение на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. 2 ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция (какъвто е характера на постановеното определение № 13330 от 28.08.2024 г. по в. гр. д. № 1555 по описа за 2023 г. на Софийския градски съд в частта му, с която частна жалба вх. № 25019420/09.03.2022 г. е върната на подателя), не подлежи на касационно обжалване. Посочено е, че разпоредбата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2 ГПК както преди, така и след изменението с ДВ бр. 50/2015 г., предвижда съдебен контрол от само една инстанция на определенията, постановени за първи път от окръжен или апелативен съд като въззивна инстанция. При старата редакция на разпоредбата определението на Върховния касационен съд, постановено по частна жалба срещу преграждащото определение на окръжния съд в качеството му на въззивна инстанция, е окончателно. Следователно такова следва да е и определението на апелативния съд след изменението на разпоредбата с ДВ бр. 50/2015 г., при спазване на утвърдената в българския граждански процес концепция за двуинстанционно разглеждане на посочените в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове. Разпоредбите на процесуалния закон са императивни и съдът и страните са задължени да се съобразяват с тях. Наведените от жалбоподателя оплаквания в частната жалба за недопустимо – разширително, прилагане от предходния състав на ВКС на приетото в Тълкувателно решение № 2 от 23.06.2022 г. по т. д. № 2/2018 г., ОСГТК на ВКС разрешение на процесуален въпрос към настоящия казус, са несъстоятелни. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение