Определение № 2006 от 23.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 753/2024 г.

Производството е по чл. 282, ал. 2 ГПК. Образувано е по молба на МБАЛ „Национална кардиологична болница” ЕАД, за спиране по реда на чл. 282, ал. 2 ГПК на изпълнението на невлязло в сила въззивно решение № 132/09.02.2024 г. по в.гр.д. № 1140/2023 г. на Апелативен съд – София в осъдителната му част. Въззивният съд е потвърдил решение № 260135 от 19.01.2023 г. по гр. д. № 10271/2019 г. на Софийски градски съд, с което на основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД ответникът МБАЛ „Национална кардиологична болница“ ЕАД е осъден да заплати на ищеца М. Е. С. сумата от 180 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 16.04.2018 г. и последващи действия и бездействия, както и сумата от 13 971, 33 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от този деликт. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира следното: Молбата за спиране е основателна. Видно от данните по настоящото дело, срещу въззивното решение е подадена касационна жалба вх. № 5141/26.02.2024 г. от МБАЛ „Национална кардиологична болница” ЕАД. Доколкото от болницата не се твърди, че представлява лечебно заведение по смисъла чл. 5, ал.1 от Закона за лечебните заведения, срещу които не се допуска изпълнение на невлязло в сила решение съгласно чл. 243, ал. 2 ГПК, са дадени указания да внесе обезпечение по реда на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК в размер на 207 325, 54 лева по искането за спиране изпълнението на невлязлото в сила решение на Апелативен съд – София. Молителят е внесъл посочената сума, като постъплението на сумата по особената сметка за обезпечения на ВКС е потвърдено от специалист-счетоводител на ВКС на 23.04.2024 г. Съгласно чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК, размерът на обезпечението при поискано спиране на изпълнението на съдебен акт по решения за парични вземания се равнява на присъдената сума, в случая – общо 207 325, 54 лева, след извършено превалутиране на присъденото в евро обезщетение за имуществени вреди. Обезпечението по чл. 282, ал. 2, т.1 ГПК гарантира удовлетворяването на признатото с решението парично притезание и е свързано с охрана на интереса на страната, в чиято полза е налице постановено невлязло в законна сила въззивно решение. С оглед изложеното следва да се приеме, че са налице предпоставките на чл. 282, ал. 2 ГПК за спиране изпълнението на въззивното решение в осъдителната част по исковете с правно основание чл. 45 и чл. 49 ЗЗД /без частта за разноските, в която решението има характер на определение и не се ползва с предварително изпълнение/, поради което молбата следва да бъде уважена. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на II г. о.