Определение № 10516 от 29.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10462/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 166, ал. 3, във вр. с чл. 180, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на адв. Р. Рашков в качеството си на процесуален представител на СНЦ „Гласът на бащите“ против определение № 28435 от 28.08.2025г. по адм. д. № 9026 по описа за 2025 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлено като неоснователно искането за спиране изпълнението на Заповед №ФС-45/13.08.2025г.на Директора на Дирекция „Добро управление“-Министерски съвет. Сочат неправилно приложение на материалния закон при определя характера на акта предмет на оспорване пред съда, както и необоснованост на съдебния акт. Ответникът – Министерски съвет на Република България в писмен отговор оспорва частната жалба. Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е образувано по жалба на СНЦ „Гласът на бащите“, представлявано от С. А. срещу Заповед №ФС-45/13.08.2025г.на Директора на Дирекция „Добро управление“-Министерски съвет, с която се обявява конкурс за финансиране на проекти по чл.6е, ал.6 от Закона за защита от домашното насилие по Процедура №1 „Социално, психологически и правно консултиране и специализирани програми за възстановяване и/или защита на лица или деца, жертви на домашно насилие или свидетели, в консултативен център“ за 2025г. С жалбата е отправено особено искане на основание чл. 180 във вр. с чл. 166, ал. 2 и 3 от АПК за спиране изпълнението на оспорения общ административен акт. С постановеното определение Административен съд София - град е отхвърлил искането като неоснователно, след като се е позовал на обстоятелството, че жалбоподателят не е представил доказателства за понасяне на значителна или трудно поправима вреда от изпълнението на акта. В искането са визирани общи доводи като това го прави немотивирано, за да бъдат изведени доводи за спиране на предварителното изпълнение, доколкото са изложени само твърдения по незаконосъобразност на акта. Съдът е приел акта с характер на общ административен акт, чието действие е еднократно и по отношение на неограничен кръг правни субекти, поради което приел приложение на чл.180, ал.1 ат АПК. Така постановеното определение е правилно. На основание чл. 166, ал. 2 във вр. с чл. 180, ал. 1 от АПК съдът може да спре изпълнението на общия административен акт, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. В тежест на подателя на искането за спиране е да изложи обстоятелствата и при необходимост да представи доказателства, от преценката на които може да се направи извод за реална възможност за понасяне на неимуществена или имуществена вреда, която по своите параметри е значителна или трудно поправима. Частният жалбоподател не твърди подобни обстоятелства. Липсват данни за настъпване на евентуална вреда, която да е значителна по отношение на материално или финансово състояние на с оглед цялостното финансово състояние на сдружението. Поради това не може да се изведе обосновано предположение за наличие на предпоставките по чл. 166, ал. 2 от АПК, а именно вероятност от настъпване на значителна или трудно поправима вреда. Като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 166, ал. 2 във вр. с чл. 180, ал. 1 от АПК и е отхвърлил като неоснователно искането за спиране на изпълнението на оспорения акт, Административен съд София - град е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 във вр. с чл. 236 от АПК Върховният административен съд - шесто отделение,