Решение № 7330 от 30.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 857/2026 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД – град София срещу Решение № 39593/ 27.11.2025 г., постановено по административно дело № 3151/ 2025 г. на Административен съд- София– град, с което е отхвърлена жалбата на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, срещу Решение № ПАМ -1/ 26.02.2025г. на КЕВР, в частта му по т.3, т.4 и т.5, с които на дружеството е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) съдържаща три задължителни писмени разпореждания за предприемане на действия за финансова компенсация на битови абонати.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост– касационни основания по чл.209, т.3 АПК.

Смята, че в законодателството липсва презумпция, че всяко спиране на електрозахранването е по причина поведението на дружеството, респективно представлява нарушение на условията за извършване на лицензионна дейност.

Твърди, че съдебното решение е неправилно, доколкото административната принуда по т.3 от решението на КЕВР има за предмет недопустима намеса в гражданскоправни отношения.

Оспорва изводите на първоинстанционния съд за нарушаване на Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (ОУ) от страна на жалбоподателя, предвид това, че изплащането на неустойки по чл.64 от ОУ изисква уведомление, проверка на клиенти и т.н., а не автоматично изплащане на сумите, защото това е в противоречие със съдържанието на ОУ на дружеството.

Счита, че обжалваното решение е издадено в противоречие с материалния закон и предвид извода на съда, че разпоредените предварителни мерки по т.3 и т .4 от акта на КЕВР са съответни по съдържание на чл.201, ал.2 от ЗЕ.

Смята, че първоинстанционното решение е постановено в нарушение на материалния закон и доколкото същото приема мерки, които са постановени само по отношение на битови потребители (клиенти) на дружеството.

Твърди, че несъответни на материалния закон са изводите на съда, относно липсата на противоречие на оспорените ПАМ със Закона за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия (ЗПФПБККЕЕ). Смята, че двете задължения на дружеството– това произтичащо от специалния закон, както и произтичащото от чл.58 ОУ следва да се разгледат общо.

Иска отмяна в цялост на обжалваното решение и да се уважи жалбата на ЕРМ Запад ЕАД. В съдебно заседание претендира присъждане на разноски, за което представя доказателства и списък.

Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране, в открито съдебно заседание чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петрова оспорва касационната жалба. Счита, че атакуваното решение на АССГ не страда от релевираните от жалбоподателя пороци. Намира същото за обосновано и правилно, поради което моли за неговото оставяне в сила. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендирането разноски от страна на касатора.

Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага аргументи, че оспореното съдебно решение е правилно и следва да се остави в сила.

Върховният административен съд, състав на трето отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество, е основателна.

Производството пред АССГ е образувано по жалба "Електроразпределителни мрежи Запад" ЕАД срещу Решение № ПАМ-1 от 26.02.2025 г., на КЕВР, в частта, с която в т. 3, т. 4 и т. 5, на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД са дадени следните задължителни писмени разпореждания:

• в седемдневен срок от получаване на решението, в съответствие с разпоредбата на чл. 58 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителната мрежа на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД (ОУ) да определи размера на дължимата неустойка на всеки свой битов клиент, останал без електрозахранване повече от 24 часа в периода от 21.12.2024 г. до 31.12.2024 г., с изключение на тези с нулева консумация за последните 13 месеца и такива с прекъснато електрозахранване, поради неплатени задължения или неправомерно използване на електрическа енергия;

• в седемдневен срок след изпълнение на горното разпореждане „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да издаде съответните данъчни документи и да извърши плащания към „Електрохолд Продажби“ ЕАД, което да приспадне неустойката от общата стойност на фактурата/ите за всички клиенти, с изключение на получилите такава чрез банков превод или изплатени на каса преди датата на решението. Разпореждането не отменя правото на клиента да поиска заплащане на неустойката чрез банков превод и

• в седемдневен срок от изпълнение на горните разпореждания „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да представи в КЕВР доказателства за изпълнението им.

Административното производство е започнало служебно със Заповед № 3-Е-385 от 30.12.2024г. на председателя на КЕВР, с което е определена работна група със задача да извърши извънредна проверка по документи и на място за изпълнение на условията на Лицензия № Л-135-07/ 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, издадена на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, във връзка с информация от медиите за продължително прекъсване на електрозахранването в множество населени места на лицензионната територия. / лист 920 от делото на АССГ/.

В тази връзка с Писмо изх. № Е-13-62-130/31.12.2024 г. от дружеството са изискани писмени документи и информация, относно населените места на лицензионната територия, които са били с нарушено електрозахранване в периода: 22.12.2024 г. - 30.12.2024г. С писма от 14.01.2025 г. и 17.01.2025г. до КЕВР са изпратени част от поисканите документи.

С писма от 28.01.2025 г. и 31.01.2025 г. от дружеството са поискани допълнително информация и писмени документи във връзка с клиентите които са засегнати от спирането на електрозахранването, както и данни за размера на извършените от дружеството разходи за ремонти през 2023 г. и 2024 г./ л.716-717 от делото/. С писма от 10.01.2025 г. от 22.01.2025 г. 27.01.2025 г., 03.02.2025 г. и 04.02.2025 г. дружеството е предоставило исканите документи.

След извършване на проверка на документите и след извършена проверка на място на енергийни обекти, които са аварирали е издаден Констативен протокол № Е-1/ 04.02.2025г., за който дружеството ЕРМ Запад е уведомено с писмо от 05.02.2025г.

С писмо от 17.02.2025 г. ЕРМ Запад е изразило становище по връчения му протокол от 04.02.2025 г.

Изготвен е Доклад с вх. № Е-ДК-284/ 21.02.2025г. от дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ до председателя на КЕВР, съдържащ анализ на документите от извънредната проверка като са констатирани извършени от дружеството действия, с които се нарушават условията за извършване на лицензионната дейност, като не е спазило чл.58 от ОУ, и е посочено, че на основание чл.201, ал.2, т.1, б. “а“ от ЗЕ следва да бъде наложена– ПАМ – писмено разпореждане за предприемане на задължителни действия в определен срок/ л.495- 516 от делото на АССГ/.

Видно от извлечение от Протокол № 61/ 26.02.2025 г., на проведено закрито заседание на КЕВР на 26.02.20205 г., е разгледан доклада, приет е същият, като е прието и решение за налагане на ПАМ на дружеството.

С оглед на горното съдът приема, че оспореното решение е издадено от компетентен орган в рамките на неговата компетентност при спазване на изискванията на чл. 59 от АПК, същото е издадено в законоустановената писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити, включително фактическите и правните основания, послужили за издаването му, с оглед на което същото не страда от пороци, водещи до неговата нищожност.

С оглед на така установеното от фактическа страна съдът от правна страна намира, че в административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Спазени са изискванията на чл. 202, ал. 1 от ЗЕ, който регламентира, че принудителните административни мерки по чл. 201 ЗЕ се прилагат въз основа на констативен протокол, съставен от лицата, имащи право да упражняват контрол по този закон, с писмено мотивирано решение на комисията.

Решаващият съд след анализ на приложимите правни норми обосновава извода, че изпълнението на клаузи от ОУ, като неразделна част от лицензия № Л-135-07 от 13.08.2004 г. за дейността „разпределение на електрическа енергия“, подлежи на контрол от КЕВР, която при установяване на неизпълнение има право да указва начина на прилагане на клаузите на ОУ, а също така има и материална компетентност да ангажира отговорността на електроразпределително дружество, вкл. и чрез налагане на принудителна административна мярка.

Изложени са мотиви, че от събраните по делото доказателства във връзка с посочените лицензионни задължения на ЕРМ Запад, предоставени от самото дружество, по повод на извършената проверка от КЕВР за причините довели до липсата на електрозахранване за повече от 24 часа, съответно за неотстраняването на авариите в този срок, безспорно се установява, че дружеството не е спазило лицензионните задължения, съгласно предоставената му лицензия. Видно от доказателствата и констатациите на контролните органи извършили проверки и на място, по- високата аварийност на проверените на място електропроводи е предпоставена от факта, че състоянието им не е в пълно съответствие с изискванията на наредбите по чл. 64, ал. 9 и чл. 83, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЕ. Така, авариите са предизвикани от паднали върху проводниците клони и висока растителност, счупени, корозирали и амортизирани стълбове и непочистени сервитутни зони. При проверката на място длъжностните лица от КЕВР са установили, че неизправностите, посочени по- горе и в технологичните карти, са неотстранени.

Посочил, че при постановяване на процесното решение КЕВР е спазила принципа на съразмерност по чл.6 от АПК с оглед на времетраенето на липсата на електрозахранване, обхватът на авариите и броят на засегнати клиенти на дружеството. Решението било съобразено с принципите по чл.2 от ЗЕ, вкл. за качествено и сигурно задоволяване потребностите на обществото от електрическа енергия, за развитие на инфраструктура за разпределение на електрическа енергия и за енергийна сигурност на страната. Решението също така било съобразено и с принципите по чл. 23, т. 4 от ЗЕ.

Поради тези доводи адм. съд намерил, че оспореното решение на КЕВР по т.3, 4 и 5 е законосъобразно, като постановено при спазване на процесуалните правила и в съответствие с материалния закон и с целта на закона. Същото било оставено в сила, а жалбата срещу него отхвърлена като неоснователна.

Решението на адм. съд е валидно, допустимо, но НЕПРАВИЛНО. Относимите по спора факти са надлежно установени, но въз основа на тях са формирани необосновани и неправилни правни изводи.

Принудителните административни мерки по Закона за енергетиката са уредени в чл. 201- чл. 204 ЗЕ. Комисията за енергийно и водно регулиране или министърът на енергетиката могат да налагат принудителните административни мерки по чл. 201, ал. 2 ЗЕ когато установят, че контролираните по този закон лица, техните служители, лица, които по договор изпълняват ръководни функции в тях или сключват сделки за тяхна сметка, са извършили или извършват действия, с които нарушават разпоредби на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му, на актове на комисията и на министъра на енергетиката; застрашават или увреждат сигурността на енергийната система, интересите на обществото или на клиентите на електрическа и топлинна енергия и природен газ или на други енергийни предприятия; нарушават условията за извършване на лицензионната дейност; възпрепятстват упражняването на контролна дейност от комисията или от министъра на енергетиката в противоречие с установения правен ред. Производството по налагане на принудителни административни мерки се развива между съответния административен орган и лицето, за което е констатирано правонарушение. Принудителните административни мерки имат за цел да въздействат възпиращо върху поведението на контролираните лица с цел предотвратяване или преустановяване на нарушенията, както и отстраняване на вредните последици. КЕВР е държавен регулаторен орган и упражнява предвидените в закона правомощия на посочените в него основания.

Според чл.64 от Общите условия за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Запад” АД, съставени съгласно чл. 104а от Закона за енергетиката и одобрени с Решение ОУ-2/ 04.06.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране предвидената в неустойка се изплаща от дружеството само след получаване на уведомление от клиента за оставането му без електрическа енергия.

Общите условия не предвиждат неустойки в случай на масово прекъсване на електроснабдяването. Поради това неправилно КЕВР е разпоредила привеждане в действие на посочения текст на Общите условия, тъй като предпоставките за това не са били налице. Наложената от Комисията принудителна административна мярка е правно обоснована именно с посочения текст, който обаче не предвижда изплащане на неустойки без заявление от страна на клиентите. Следователно не е налице правно основание за налагане на такава мярка.

На следващо място приетият от Народното събрание Закон за предоставяне на финансова подкрепа на битови крайни клиенти на електрическа енергия и съответната програма, на Министерски съвет, предвиждат изплащането на всеки битов краен клиент по 30 лв. за първите 24 часа в които е останал без електроснабдяване, а за всеки следващ започнал период от 12 часа– по 20 лв. Тези средства са за сметка на електроразпределителните дружества и не се включват като ценообразуващ елемент при определяне на цени за достъп, пренос и разпределение на електрическа енергия. Поради това задължаването на ЕР Запад да заплати на две различни основания обезщетение на крайните клиенти за оставането им без електрическа енергия би натоварило неоснователно дружеството, за сметка на което крайните клиенти биха се обогатили неоснователно. В този смисъл е изразеното от мнозинството от членовете на състава, постановил Решение № 2422 от 05.03.2026 г. по административно дело № 7626/ 2025 г. на Върховен административен съд, което има за предмет аналогична ПАМ издадена на същото правно основание срещу ЕРМ Север за същите събития в процесния период.

По тези съображения съдебното решение следва да бъде отменено и наложената ПАМ на КЕВР се отмени като неправилна.

При този изход от спора, на „Електроразпределение Запад" АД се дължат разноски съобразно чл.143 АПК. С оглед направеното възражение за прекомерност на насрещната страна и това, че делото е приключило в едно заседание и без събиране на допълнителни доказателства същите следва да бъдат определени в размер 6000 евро за двете съдебни инстанции.

Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение