Решение № 739 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2009 г.

Решение № 739 от 30.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1947/2009 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Илияна Папазова Производството е с правно основание чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Д. строителство и възстановяване" гр. София, представлявано от директора Т. процесуалния представител-юрисконсулт Д. против въззивно решение от 6.07.2009 г. по в. гр. д. № 3792 по описа за 2008 г. на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решение от 30.07.2008 г. по гр. д. № 22474/06 г. на Софийски районен съд, 68 състав в обжалваната част, с която са уважени предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и по чл. 55, ал. 1 изр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ до размер на 336 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.10.2006 г. Като се сочи отменителното основание по чл. 281, т. 3 от ГПК, се иска отмяна на въззивния акт като неправилен, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и като необоснован, с решаване на въпроса по същество, като предявените искове бъдат отхвърлени. С определение № 262 от 16.03.2010 г. - ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК по поставения въпрос, във връзка със спазване на процедурата по чл. 193, ал. 2 от КТ. В съдебно заседание страните не се явяват лично, но касаторът се представлява от процесуалния си пълномощник, който поддържа изложените в жалбата доводи. Върховният касационен съд, състав на III г. о., след като обсъди направеното искане и доказателствата по делото, намира следното: Настоящето производство е висящо относно два обективно съединени иска-единия с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, а втория - с правно основание чл. 55, ал. 1 изр. 3 от ЗЗД, във вр. с чл. 221, ал. 2 от КТ. Досежно втория иск- образуваното касационно производство е недопустимо и следва да бъде прекратено, на основание чл. 280, ал. 2 от ГПК, тъй като по него обжалваемият интерес е под 1 000 лв. /претендираният размер на удържаното едномесечно брутно трудово възнаграждение възлиза на сумата от 400 лв./ По поставения въпрос, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, настоящият съдебен състав намира следното: Законоустановените в чл. 193, ал. 1 от КТ задължения за работодателя преди да наложи дисциплинарно наказание-са две: 1.да изслуша работника или служителя /или съответно да приеме писмените му обяснения/ и 2. да събере и оцени посочените доказателства. Законът не установява формална процедура относно това - как следва да бъдат изпълнени тези задължения. Тъй като целта е - да не се допусне работодателя да вземе окончателното си решение във връзка с вината на работника и относно вида на наложеното дисциплинарно наказание-без да бъде съобразена позицията на нарушителя и без да бъдат прецени посочените от него доказателства, определящи следва да се считат: отправянето на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения, достигането на същата до работника, достигането на обясненията на работника до работодателя и установяването на изтекъл достатъчен, разумен срок между даденото време за обяснения и наложеното наказание /така че да е технически възможно работодателят да вземе пред вид обясненията на работника преди да вземе решение за налагане на наказание и за определяне на вида му/. Законът не изисква нарочно уведомяване за започнала дисциплинарна процедура. Няма забрана обясненията да бъдат поискани и приети за работодателя от трето лице, което не е носител на дисциплинарна власт /без за това да е необходимо изрично упълномощаване/, ако е установено, че тези обяснения са достигнали до работодателя и той ги приел и оценил преди да наложи наказанието. В случая - спорът относно спазването на процедурата по чл. 193, ал. 2 от КТ е във връзка с обстоятелството, че не са представени доказателства за отправяне на покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения и поради наличието на дадени писмени обяснения от страна на работника, но пред друг орган - Комисия, изрично назначена по заповед на работодателя за проверка на изпълнението на служебните задължения на работника. Въззивния съд е приел, че тъй като работодателят не е доказал, че работникът е бил уведомен за започналото срещу него дисциплинарно производство и тъй като дадените от него обяснения не са адресирани до субекта на дисциплинарната власт - то процедурата по чл. 193, ал. 2 от КТ не е спазена и на това основание наложеното дисциплинарно наказание следва да бъде отменено, без да се разглежда спора по същество. Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. Както беше посочено по-горе - няма законово изискване, вменяващо на работодателя задължение- да уведомява работника, че срещу него е налице висящо дисциплинарно производство. За това-в случая е ирелевантно обстоятелството, че не са представени доказателства за отправена покана от страна на работодателя до работника за даване на обяснения. Фактът, че по делото са приложени два броя писмени обяснения, подписани от работника -от 29.06.2006 г. под наименование "Справка-обяснение", в която е посочено, че е дадена във връзка с "изпълнение на задълженията ми като управител на склад за периода 12.06.2006 г. до днес" и друго - от 3.07.2006 г. под наименование: "Обяснение от Й. Г. на склад строителни материали СМР С. - отговори на въпрос, зададени ми от Комисията, съставена по заповед на директора на 30.06.2006 г. в състав..." - недвусмислено сочи, че обяснения са били изискани и съответно дадени от работника. Обстоятелството, че обясненията са дадени именно във връзка с деянията, който са послужили като основание за налагане на дисциплинарното наказание с процесната заповед - се установява от съдържанието на последната, в която мотивите са свързани с констатациите, направени от нарочно създадената по заповед на директора комисия за проверка на изпълнението на служебните задължения на ищеца.При съпоставка между заповедта и дадените обяснения - се установява, че - последните са дадени по повод на задени от комисията въпроси, по които впоследствие тя е излязла със становище, което пък е било преценено от работодателя, който издавайки заповедта за налагане на наказание - е имал възможност да съобрази както оценката на комисията, така и дадените от работника обяснения. Неправилен е извода на въззивния съд за неадресираност на така дадените обяснения.Същите са входирани в канцеларията на предприятието и са със съответен входящ номер и печат: ДП "ТСВ". Не могат да бъдат споделени и мотивите, че обясненията, задължително следва да бъдат дадени пред субекта на дисциплинарна власт. В уеднаквената по реда на чл. 290 от ГПК своя практика - ВКС нееднократно е приемал/например в решения, постановени по гр. д. № 301/09 г., по гр. д. № 1687/09 г., по гр. д. № 1032/09 г./, че от значение е достигането на обясненията до работодателя, за да ги съобрази и прецени, а не кой е техния приносител и кой е извършил организационните действия по изискването им. В случая -определящото е, че обясненията са достигнали до работодателя и че той ги е взел пред вид, а това че - въпреки тях е преценил, че следва да бъде наложено най-тежкото дисциплинарно наказание - е въпрос на субективна преценка, която е в неговите правомощия. Като е приел обратното Въззивния съд е постановил неправилен акт, който следва да бъде отменен. Пред вид на обстоятелството, че спорът не е преценен по същество - след отмяната на въззивния акт, делото следва да се върне на друг състав на въззивния съд за преценка на законосъобразността на извършеното уволнение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение