Определение № 1693 от 27.05.2025 г. на ВКС по т. д. № 1225/2024 г.

Производството е по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба от ЗАД „Алианц България“ АД, [населено място], чрез процесуален представител адвокат Л. М., за допълване на определение № 1140 от 11.04.2025 г. по т.д. № 1225/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, в частта за разноските. В молбата се прави искане за допълване на определение № 1140 от 11.04.2025 г. по т.д. № 1225/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК и за присъждане на разноски в размер на 6 156 лв., направени за подадения отговор на касационна жалба. Твърди се, че при постановяване на определението по чл. 288 ГПК съставът на ВКС не се е произнесъл по направеното в отговора искане на процесуалния представител на ЗАД „Алианц България“ АД за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по чл. 288 ГПК. Сочи се, че към подадения отговор на касационната жалба по делото е бил представен списък с разноски съгласно чл. 80 ГПК, ведно с доказателства за реалното им извършване. В писмен отговор насрещната страна И. И. Г., със съдебен адрес в [населено място], чрез процесуален представител адвокат М. Д., оспорва молбата по чл. 248 ГПК като неоснователна, като в условията на евентуалност се твърди прекомерност на претендираните разноски с оглед на фактическата и правна сложност на делото, както и на поведението на молителя в хода на процеса. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение намира, че молбата е допустима, като постъпила в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е частично основателна. С определение № 1140 от 11.04.2025 г. по т.д. № 1225/2024 г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на решение № 27 от 24.01.2024 г. по в.т.д. № 347/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в частта му, с която е потвърдено решение № 95 от 14.03.2023 г. по т.д. № 265/2022 г. на Пловдивски окръжен съд в неговата част, с която е отхвърлен предявеният от И. И. Г. иск за заплащане на законната лихва върху присъденото му обезщетение от 64 000 лв., за периода от 20.10.2021 г. до 20.01.2022 г. С горецитираното определение по чл. 288 ГПК обаче не е допуснато касационно обжалване на решение № 27 от 24.01.2024 г. по в.т.д. № 347/2023 г. на Пловдивски апелативен съд в останалата му, обжалвана от И. И. Г., част. Насрещната страна - ЗАД „Алианц България“ АД е подала отговор на касационната жалба, подписан от адвокат М. М. - пълномощник с приложено към отговора пълномощно. Към отговора на касационната жалба е приложен списък по чл. 80 ГПК за направени разноски в размер на 6 156 лв., към който са приложени заверени копия на фактура № [ЕГН] от 17.04.2024 г. за сумата от 6 156 лв., както и на извлечение № 108/07.06.2024 г. от банкова сметка на Адвокатско съдружие „Си Ем ЕС София“, от която е видно, че горепосочената сума е преведена по банков път. Според настоящия съдебен състав така представените документи удостоверяват надлежното изплащане на уговореното адвокатско възнаграждение на адвокат М. М.. По отношение на размера на претендираното адвокатско възнаграждение, настоящият съдебен състав намира, зачитайки конкретните обстоятелства по делото, включително обжалваемия пред касационната инстанция материален интерес /56000 лв./, по отношение на който от молителя е осъществена защитата му в производството на чл. 288 от ГПК срещу касационната жалба на противната страна, както и актуалната практика на СЕС, че молбата по чл. 248 ГПК следва да бъде уважена частично - до размера на 2 000 лв. Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на действителната правна и фактическа сложност на делото, с оглед на факта, че в случая е подаден единствено отговор, без процесуално явяване в съдебно заседание и защита срещу касационната жалба по същество, както и на посочения материален интерес с оглед обстоятелството, че претендираното от молителя възнаграждаване надвишава 10 % от същия. Следва да се уточни, че така определеният размер на адвокатското възнаграждение се отнася до частта на определението по чл. 288 ГПК, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по делото. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,