Определение № 10232 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10056/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. АПК и е образувано по частна жалба на кмета на район "Люлин"-СО против определение № 29219 от 05.09.2025г., постановено по адм. дело № 9363/2025г. по описа на Административен съд София-град, с което на основание чл. 166, ал.4 АПК е спряно предварителното изпълнение на негова Заповед № РЛН25-РД48-7/15.08.2025г. до приключване на производството по делото с влязъл в сила съдебен акт. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението и се иска отмяната му и постановяване на дрего, с което да се отхвърли искането за спиране. Ответните страни Н. М. М. и Е. С. Т., чрез пълномощника им адв. Тодоров, оспорват жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното определение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване определение, от страни по делото, за които то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че предварителното изпълнение на заповедта за изземане на общинско жилище ще причини на оспорващите значителни и труднопоправими вреди, предвид обстоятелството, че не разполагат с друго жилище, имат много нисък годишен доход и в това жилище Н. М. живее от 1984г.. Определението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано със събраните по делото доказателства. Допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповед за изземане на общински имот по чл. 65, ал.4 ЗОС може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда-чл. 166, ал.4 вр. ал.2 АПК. В случая е установено, че оспорващата Н. М. живее в общинското жилище от 1984г. и не разполага с друго жилище. Има годишен доход от 10770лв, който не позволява намирането на друго жилище под наем и организиране освобождаването на общинското жилище. Оставането им в общинското жилище до влизане в сила на съдебния акт относно законосъобразността на заповедта е в съответствие с принципа, заложен в чл. 6, ал.1 АПК и чл. 8 Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. Налице са основания за спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед, както правилно приема и първоинстанционният съд. Обжалваното определение не страда от релевираните в частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 вр. чл. 236 АПК, Върховният администартивен съд, четвърто отделение,