Определение № 494 от 19.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 417/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от С. В. Д. срещу Определение №3959 от 05.12.2025 г. на Административен съд (АС) – Велико Търново по адм. дело №1009/2025 г. С определението е отхвърлено искането на жалбоподателя за спиране на предварителното изпълнение на Заповед №GPAM – 1924454 от 30.11.2025 г. издадена от младши автоконтрольор при Районно управление (РУ) - Севлиево към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Габрово, с която е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – „временно отнемане на свидетелството за управление на МПС на водач до решаване въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца“. Частният жалбоподател - С. В. Д. счита, че определението е неправилно. Излага, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че ако се постанови спиране на предварителното изпълнение на оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) ще управлява именно процесното моторно превозно средство (МПС), а не друго МПС. Сочи, че съдът не е обсъдил наведените в жалбата доводи, че при издаването на ЗППАМ автомобилът е имал валидна застраховка гражданска отговорност (ГО), от което следва, че регистрацията на МПС подлежи на служебно възстановяване. Няма доказателства, че към датата на връчване на заповедта автомобилът е със снета регистрация. Сочи, че от Гаранционния фонд му е издадено удостоверение от 05.12.2025 г. (което представя), от което е видно, че към тази дата процесното МПС има валидна застраховка ГО до дата 29.11.2026 г., т.е. не е дерегистрирано. Излага, че съгласно електронно удостоверение (което представя) от МВР, отдел „Пътна полиция“, МПС е регистрирано и не е снето от регистрация към 05.12.2025 г. Сочи, че съдът не е взел предвид, че предварителното изпълнение на заповедта ще доведе до значителни закруднения да се грижи и обслужва своята майка във Велико Търново и същевременно да изпълнява служебните си задължения в гр. София, при очертаната невъзможност да се движи по свой график. Представя два броя епикризи за Р. С. Д., за които сочи, че, установяват [заличен текст]. Излага, че отнемането на свидетелствато за управление на моторно превозно средство (СУМПС) няма как да допринесе за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения съобразно изложените от съда мотиви. В случая жалбоподателят не цели да управлява дерегистриран автомобил, а да продължи да упражнява правото си на правоуправление на МПС, съгласно дадените му от закона правоспособност. Твърди, че предварителното изпълнение на мярката би имало санкциониращ, а не превантивен ефект и може да доведе до настъпването на значителна имуществена вреда за жалбоподателя. Липсата на СУМПС го принуждава да използва обществен транспорт от адресната му регистрация във гр. Велико Търново до местоработата му в гр. София. Това ще доведе до редица неудобства и вероятни закъснения за работа, което неминуемо ще рефлектира върху трудовото му възнаграждение на което разчита, както той, така и семейството му. Невъзможността му да организира графика си, чрез разпределяне на времето си между личните и служебните си ангажименти, е достатъчно основание за да се приеме, че той търпи и ще продължи да търпи значителни и непоправими щети вследствие от невъзможността на използва СУМПС. Предвид изложеното, прави искане определението да бъде отменено и да бъде спряно предварителното изпълнение на заповедта за прилагане на ПАМ. Ответникът – младши автоконтрольор при Районно управление - Севлиево към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работr – Габрово, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. С обжалваното определение АС – Велико Търново е отхвърлил искането на С. В. Д. за спиране на предварително изпълнение на Заповед №GPAM – 1924454 от 30.11.2025 г. издадена от младши автоконтрольор при РУ - Севлиево към ОД на МВР – Габрово, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП. За да постанови определението си съдът е анализирал относимите разпоредби на ЗДвП и чл. 166, ал. 2 във вр. с ал. 4 АПК. Посочил е, че изтъкнатите от Д. съображения, че допуснатото предварително изпълнение на заповедта би затруднило посещението на възрастната му майка, която живее във Велико Търново и за която полага грижи, докато той работи в София, не са нови. Посочил е, че ПАМ е приложена за нарушаване на разпоредбата на чл. 175, ал.3 ЗДвП, т.е. за управление на ненадлежно регистрирано МПС след служебната му дерегистрация. По аргумент от чл.140, ал.1 ЗДвП въпросното МПС не може да служи за транспорт по отворените за обществено ползване пътища. Няма как чрез спирането на изпълнението, да се толерира извършването на нови нарушения чрез управление от страна на водача на МПС, което е служебно дерегистрирано. Спирането на допуснатото по закон предварителното изпълнение на оспорената заповед не би довело до обективна невъзможност за полагане на грижи от страна на жалбоподателя за неговата майка. Предвид изложеното съдът е счел, че искането за спиране на предварителното изпълнение на ПАМ е неоснователно и го е отхвърлил. Определението е правилно. Оспорената Заповед №GPAM – 1924454 от 30.11.2025 г. издадена от младши автоконтрольор при РУ - Севлиево към ОД на МВР – Габрово, с която е приложена ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП, подлежи на предварително изпълнение по силата на закона – чл. 172, ал. 6 ЗДвП. Безспорно е, че предварителното изпълнение на невлязъл в сила индивидуален административен акт въздейства пряко и непосредствено върху правата и законните интереси на адресата на акта, тъй като придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила индивидуален административен акт. Безспорно е също, че това изпълнение, доколкото актът не е влязъл в сила и не е станал окончателен, винаги съдържа в себе си и потенциалната възможност да причини вреди на адресата, ако впоследствие актът бъде отменен. Въпреки тази потенциална възможност законодателят в определени случаи е разпоредил изрично в правната норма, че обжалването няма суспензивен ефект. Какви са били мотивите му за изключението от установения общ принцип на суспензивен ефект на жалбата е ирелевантно, тъй като те нямат отношение към възможността съдът да спре предварителното изпълнение. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране, да докаже, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда - чл. 166, ал. 4 във вр. с ал. 2 АПК. Вредата може да бъде както имуществена – загуба или пропусната полза, така и неимуществена. Тя трябва да е значителна или да има такова отражение за молителя, че той трудно да може да я поправи. Настъпването й следва да е достатъчно вероятно. За вероятността от настъпването на вредата и за възможния й размер трябва да бъдат представени доказателства, а не само да има твърдения в тази насока. Законодателят е оценил прилагането на процесната ПАМ като породено от деяние с висока степен на обществена значимост. В тази насока допуснатото по закон предварително изпълнение на тази ПАМ е за защита на особено значими ценности и права. Фактите, които жалбоподателят излага като противопоставими, следва да са със същата степен на значимост. Изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. По делото не се спори, а и от представените доказателства се установява, че С. В. Д. работи по трудов договор в гр. София, а неговата майка, родена през [заличен текст], живее в гр. Велико Търново и има поставени диагнози [заличен текст] (през м.09.2024 г.) и [заличен текст] (през м.07.2025 г.). Тези твърдения, сами по себе си, не обосновават автоматично наличието на значителна или трудно поправима вреда за Д. от предварителното изпълнение на заповедта, предвид алтернативните възможности за придвижване до неговата майка, включително с обществен транспорт. Липсват данни за влошено здравословно състояние на самия жалбоподател, които да водят до затруднения в придвижването му, съответно – до затруднения да ползва други видове транспорт. Това, че на Д. се налага да търпи неблагоприятните последици от прилагането на ПАМ, като невъзможността му „да се движи по свой гафик“ и евентуалните му закъснения за работа не обосновават извод за наличие на значителна или трудно поправима вреда. В случая дори да се приеме, че личният интерес на жалбоподателя е накърнен поради невъзможността му да се придвижва с управлявано от него МПС, с цел оказване на помощ на неговата майка, по делото не се установява това накърняване да е в резултат на нови обстоятелства, каквото е изричното изискване на чл. 166, ал. 2, изр. последно АПК, за да се спре предварителното изпълнение на акта. Изложените в частната жалба обстоятелства относно наличието на застраховка ГО са неотносими към предварителното изпълнение на заповедта, а касаят спора по същество, поради което не следва да бъдат обсъждани. Определението не страда от релевираните с частната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1-во, вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Седмо отделение