Определение № 79 от 02.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2355/2022 г.

От касатора Х. П. П. е постъпила молба вх. № 925/27.01.2023г. с искане да бъде освободена, на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК, от заплащане на държавната такса за разглеждане на касационната й жалба поради затруднено материално и здравословно състояние. Към молбата е приложена декларация за материално и гражданско състояние. Съгласно декларацията Х. П. П., която е на 64 години, българска гражданка, с постоянен адрес в страната, разведена и неработоспособна (95% инвалидност с чужда помощ), не притежава имущество, а единствено получава инвалидна пенсия от 535 лева месечно. При тези обстоятелства за касатора следва да бъде признато, че няма достатъчно средства за заплащане на дължимата държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размера по чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс (ГПК) - от 142. 41 лева. Съгласно имущественото състояние, удостоверено в декларация (чл. 83, ал. 2, т. 2 от ГПК), касаторът има доход единствено от инвалидна пенсия в размер на 535 лева, без да притежава друго имущество. Получаваният доход от пенсия е необходим за собствената месечна издръжка на страната. Това е и с оглед възрастта, семейното положение и здравословното състояние на Х. П. П.. Тя не е в млада възраст, няма съпруг и страда от заболяване, заради което в момента е почти напълно неработоспособна. При изложеното Х. П. П. следва да бъде освободена от заплащане на държавната такса за разглеждане на касационната жалба. Воден от горното съдът