Определение № 230 от 30.06.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5462/2014 г.

Производството е по реда на чл.248 от ГПК. Образувано е по молба на Прокуратурата на Република България за допълване на решение № 95 от 29.04.2015 г. по делото в частта за разноските. Молителят твърди, че с решението е намален размерът на присъденото на Б. В. С. обезщетение по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди от 82 000 лв. на 40 000 лв., но не са намалени разноските, които прокуратурата е осъдена да заплати от първоинстанционния съд, потвърдени от въззивния съд. Моли решението да бъде допълнено в този смисъл. Ответникът по молбата Б. С. не взема становище по нея. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение, след като взе предвид становищата на страните, приема следното: Молбата за допълване на решението в частта за разноските е подадена в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество, тази молба е неоснователна. Дори когато променя изхода на спора при разглеждането му в по-горна инстанция, съдът няма право да се произнася служебно по разноските без наличие на искане от страната. В случая както в касационната жалба, така и в пледоарията в публичното съдебно заседание на 16.04.2015 г. Прокуратурата на Република България не е формулирала искане до съда да измени обжалваното решение на въззивния съд в частта за разноските. Съгласно т.11 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълкувателно дело № 6 от 6.11.2012 г. на ОСГТК на ВКС страните могат да отправят искания до съда, включително относно разноските по делото, най късно до приключване на устните състезания. След тази фаза на процеса съдът постановява своя съдебен акт, а страните вече не могат валидно да осъществяват процесуални действия, свързани с фази на производството, които са приключили. Следователно искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските не е било своевременно заявено, поради което молбата за изменение на решението в частта за разноските се явява неоснователна и трябва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Трето отделение