Определение № 13042 от 03.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9859/2024 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на „К и К“ ООД, гр. Монтана, чрез процесуалния му представител адв. Е. Иванова срещу определение № 14845 от 15.08.2024 г. по адм. дело № 7683/2024 г. по описа на Административен съд – София град. В частната жалба са изложени доводи за неправилност на прекратителното определение. Поддържа се, че в процесния случай е налице формиран от изпълнителния директор на Националната агенция по приходите мълчалив отказ по Закона за хазарта /ЗХ/ във връзка с искане на дружеството за прихващане и/или възстановяване на недължимо събрана сума – внесена държавна такса в размер на 17 500 лева на основание § 22 от ПЗР във връзка с чл. 30, ал. 6 ЗХ относно игрална зала с адрес – гр. Котел, ул. •••, който подлежи на обжалване по реда на АПК пред съответния административен съд. Според частния жалбоподател необосновано първоинстанционният съд е приел за приложим реда по ДОПК и задължителност на обжалването по административен ред. Иска отмяната на определението. Претендира заплащането на внесената държавна такса за образуваното частно производство. Ответната страна - изпълнителният директор на НАП, не изразява становище по частната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение намира, че частната жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на „К и К“ ООД против мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платена сума по подадено искане с вх. № 26-К-1066 от 17.05.2024 г. по описа на НАП, представляваща внесена държавна такса в размер на 17 500 лева на основание § 22 от ПЗР вр. чл. 30, ал. 6 ЗХ / в редакцията му в ДВ, бр. 108 от 30.12.2023 г., в сила от 01.01.2024 г./ относно игрална зала с адрес гр. Котел, ул. •••. За да приеме жалбата за недопустима и да прекрати съдебното производство по нея, първоинстанционният съд приема, че подаденото до изпълнителния директор на НАП искане е до некомпетентен орган, който не е изпълнил задължението си по чл.31ал.2 АПК вр. С пар.2 ДР ДОПК да препрати искането до компетентния според съда орган – директор на дирекция „ОДОП“, което препятства възможността за формиране на мълчалив отказ по искането, както от адресата на искането, така и от всеки друг орган. Съдът приема, че не е формиран мълчалив отказ по смисъла на чл.131,ал.1 и ал.2 ДОПК. Определението е неправилно. Административното производство е образувано във връзка с подадено искане по реда с вх. № 26-К-1066/17.05.2024 г. до изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за прихващане и/или възстановяване на недължимо платени суми, представляваща недължимо платена такса съгласно § 22 вр. чл. 30, ал. 6 ЗХ в размер на 17 500 лева. Действително искането до изпълнителния директор е обосновано с нормите на чл. 128 и чл. 129 ДОПК, но в случая приложение намират правилата на АПК, а не на ДОПК. По реда на ДОПК може да се иска възстановяване или прихващане на данъци и осигурителни вноски по данъчното и осигурително законодателство – чл. 128, ал. ДОПК. Законодателят не е предвидил по този ред да се претендира възстановяване или прихващане на такси по ЗХ, с изключение на такси по ЗМДТ – чл. 128, ал. 3 ДОПК. От друга страна, в специалната норма на чл. 92, ал. 4 ЗХ е предвидено, че недължимо платени суми или събрани суми по ал. 1 – 3 и подлежащи на възстановяване се прихващат или възстановяват по реда на ДОПК. В процесния случай претендираната като недължимо внесена сума е за еднократна такса по чл. 30, ал. 6 ЗХ, а посочените в чл. 92, ал. 1 ЗХ държавни такси са само тези с променлив характер по чл. 30, ал. 3 и ал. 4. Това означава, че съдът е сезиран с надлежна жалба срещу формиран мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП да се произнесе по искането за прихващане/възстановяване на платена сума за държавна такса на основание § 22 вр. чл. 30, ал. 6 ЗХ. Следователно, на основание чл. 28, ал. 2 ЗХ жалбата срещу мълчаливия отказ на изпълнителния директор на НАП следва да се разглежда по реда на АПК. В допълнение следва да се посочи, че в компетентността на изпълнителния директор на НАП съгласно чл. 17, ал. 1, т. 1 ЗХ е да издава, да отказва да издаде, да прекратява и да отнема лицензи за организиране на хазартни игри, лицензи за производство, разпространение и сервиз, както и лицензи за внос, разпространение и сервиз на игрално оборудване. Тълкуването на цитираната разпоредба сочи, че негова е и компетентността да извърши преценка дали платената държавна такса за поддържане на издадения лиценз е дължимо внесена или не и дали подлежи на възстановяване. Независимо, че в изброените в чл. 17 ЗХ функции и компетентности на изпълнителния директор на НАП не е посочено изрично правомощието да възстановява недължимо платени такси, съгласно чл. 17, ал. 1, т. 16 ЗХ същият осъществява и други правомощия в областта на хазарта и свързаните с него дейности, предвидени в нормативен акт. В този смисъл, приложение следва да намерят разпоредбите на чл. 25 и сл. от ЗХ. Съгласно чл. 25, ал. 1 ЗХ в 14-дневен срок от завършване на производството и след като приеме, че обстоятелствата по искането са изяснени, изпълнителният директор на Националната агенция за приходите постановява решение, а съгласно чл. 28 ЗХ решенията му се обжалват относно тяхната законосъобразност пред Административния съд - град София, в 14-дневен срок от съобщаването им по реда на АПК. В случая такова производство не се е развило, поради което след изтичане на 14 - дневния срок от подаване на искането за възстановяване на процесната такса, е налице мълчалив отказ на Изпълнителния директор на НАП. Срокът за произнасяне по подаденото до изпълнителния директор на НАП искане с вх. № 26-К-1066/17.05.2024 г. е изтекъл на 31.05.2024 г., тъй като той е 14 – дневен. Предвид липсата на издаден акт и по аргумент от чл. 58, ал. 1 АПК, след посочената дата безспорно е формиран мълчалив отказ, който съгласно чл. 149, ал. 2 АПК може да се оспори в едномесечен срок от изтичане на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе, т.е. до 30.06.2024г., който в случая е неприсъствен, поради което и на основание чл.60,ал.3 и ал.6 ГПК С чл.144 АПК, се приема, че изтича на 01.07.2024 г. В случая жалбата на „К и К“ ЕООД до АССГ е подадена своевременно чрез НАП на 01.07.2024 г. С оглед на изложеното следва да се приеме, че жалбата е подадена в законоустановения срок за обжалване и като допустима, подлежи на разглеждане. Предвид изложеното по - горе настоящата касационна инстанция намира, че частната жалба е основателна и обжалваното определение като неправилно следва да се отмени, като делото се върне на първоинстанционния съд за продължаване на следващите съдопроизводствени действия по разглеждане на жалбата на „К и К“ ООД срещу мълчалив отказ на изпълнителния директор на НАП за издаване на акт за възстановяване и/или прихващане на недължимо платени суми по подадено искане с вх. № 26-К-1066 от 17.05.2024 г. по описа на НАП. По претендираните от частния жалбоподател разноски за внесена държавна такса за частното производство следва да се произнесе първоинстанционният съд при приключване на съдебното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на осмо отделение