Определение № 6827 от 04.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2395/2024 г.

Производството е образувано по касационна жалба на Й. К. Н., подадена чрез адв. Цановска като процесуален представител, против решение № 7865 от 15.12.2023 г., постановено по адм. дело № 8972/2023 г. по описа на Административен съд – София-град. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, като преписката се върне на административния орган за продължаване на административнопроизводствените действия по заявлението за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, както и присъждане на направените разноски за двете инстанции. Ответниците – А. И. А., чрез пълномощника си адв. Костова и главният архитект на район „Витоша“, Столична община, чрез пълномощника си юрк. Методиева, изразяват становище за неоснователност на жалбата и претендират присъждане на разноски за настоящото производство. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение на правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема жалбата за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срок. Разгледана по същество е частично основателна. Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на Й. К. Н. против заповед № 131/11.08.2023 г. на главния архитект на район „Витоша“ при Столична община, с която на основание чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е прекратено административното производство по подаденото от нея заявление за одобряване на инвестиционни проекти и издаване на разрешение по чл. 56 ЗУТ за поставяне на преместваем обект „павилион“ в УПИ Х-234, кв. 226, м. "Павлово-Бъкстон" по плана на гр. София, поземлен имот с идентификатор № 68134.1930.234 по КККР на гр. София, поради неотстраняване на нередовностите по искането в указания срок. С обжалваното решение в производство по чл. 145 и сл. АПК оспорването е отхвърлено. За да постанови този резултат, съдът приема, че актът е постановен от компетентен орган, в установената писмена форма и със съдържанието по чл. 59, ал. 2 АПК, без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Излага съображения за необходимост по аргумент от чл. 56, ал. 5 ЗУТ на писмено съгласие и от другия съсобственик на поземления имот като условие за редовност на сезиращото административния орган искане. Обосновава извод за законосъобразност на прекратяването на производството по заявлението за издаване на разрешение за поставяне на преместваем обект, доколкото не са отстранени в указания 3-дневен срок нередовностите по същото. При извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК служебна проверка настоящият състав констатира, че обжалваното решение е недопустимо в частта, в която е постановено с участието на А. И. А. като заинтересована страна. В случая пред първоинстанционния съд е оспорена заповед, с която е прекратено административното производство по подаденото до компетентния орган искане по чл. 56 ЗУТ. Съгласно чл. 56, ал. 4 АПК актът за прекратяване на производството се обжалва по реда на глава Десета, раздел Четвърти от АПК. В производството по проверка за редовност и допустимост на искането сезираният със заявление за издаване на административен акт орган има задължението съгласно чл. 9, ал. 1 АПК да провери предпоставките за образуване, провеждане и приключване на административното производство. В това производство, по аргумент от чл. 27, ал. 1 във вр. с чл. 24, ал. 1 АПК, страни са искателят и компетентният административния орган, до който искането е депозирано (чл. 25, ал. 1 АПК), поради което заповедта за прекратяване на административното производство по това искане засяга единствено субекта, подал заявлението. В този смисъл в съдебното производство по оспорване на акт по реда на чл. 197 и сл. АПК други заинтересовани лица няма. Това е така, защото по отношение на субекти, извън заявителите, отказът за разглеждане по същество на искане до административния орган, респ. актът за прекратяване на административното производство съгласно чл. 56, ал. 2 във вр. с чл. 30, ал. 2 АПК няма пряко и непосредствено действие, тъй като той не ги засяга, нито създава задължения за тях. В настоящата хипотеза оспорената заповед предизвиква негативни последици единствено в правната сфера на лицето, поискало издаването на разрешение за поставяне на преместваем обект - Й. К. Н., която е адресат на оспорената заповед. За А. И. А. липсва правен интерес от участие като заинтересована страна в съдебното производство, проведено по жалба срещу акта, с който се прекратява административно производство поради това, че оспореният акт не засяга права и не създава задължения за него в качеството му на съсобственик на имота, предмет на искането до органа. С оглед изложеното съдът не е следвало да конституира А. И. А. като заинтересована страна в първоинстанционното производство. Обжалваният съдебен акт е частично недопустим като постановен с участието на ненадлежна страна, поради което в тази част следва да се обезсили и производството по делото - да се прекрати на основание чл. 221, ал. 3 във вр. с чл. 236 АПК. Решението с характер на определение в останалата част е валидно, допустимо и правилно като краен резултат. В случая съдът неправилно се произнася по жалбата в производство по реда на чл. 145 и сл. АПК. Предмет на оспорване пред него е заповед, с която по реда на чл. 56, ал. 2 АПК е прекратено образуваното по заявлението на Й. К. Н. административно производство поради неотстраняване на нередовност по искането – представяне на съгласие от съсобственика на имота за поставяне на преместваемия обект. Тази заповед не носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, а представлява волеизявление на административния орган с процесуален характер, преграждащо развитието на административното производство, което подлежи на съдебен контрол само в изрично предвидените случаи. В случая оспорването е предвидено с разпоредбата на чл. 56, ал. 4 АПК - по реда на чл. 197 и сл. АПК. По такава жалба съдът следва да се произнесе с определение - чл. 200, ал. 1 АПК. Съгласно ал. 2 на цитираната разпоредба определението може да се обжалва с частна жалба от страните, участващи в административното производство. Независимо от обстоятелството, че от първоинстанционния съд в случая е постановено решение, то същото е с характер на определение. В тази връзка подадената срещу него жалба подлежи на разглеждане по реда на чл. 229 и сл. АПК. Със заявлението до административния орган жалбоподателката иска одобряване на проекти и издаване на разрешение по чл. 56 ЗУТ за поставяне на преместваем обект „павилион“ в поземлен имот с идентификатор № 68134.1930.234, УПИ Х-234. Видно от данните по делото възложителката и А. И. А. са съсобственици на посочения поземлен имот, като с решение № 20221871 от 13.12.2021 г. по гр. дело № 41375/2019 г. на Районен съд – София, което не е влязло в сила, в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС е разпределено ползването му според изготвен съобразно съдебно-техническа експертиза проект, неразделна част от решението. Във връзка с подаденото заявление и постъпилите изрични възражения от другия съсобственик на имота административният орган констатира, че заявлението е нередовно, тъй като към него не е приложено съгласие за това, в съответствие с разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ. Дадените по реда на чл. 30, ал. 2 АПК указания са надлежно съобщени на оспорващата на 24.02.2022 г., като писмено съгласие от А. И. А. за поставяне на павилиона в съсобствения им имот, не е представено. Законосъобразен е изводът на административния съд относно неизпълнение на дадените указания и в този смисъл за липсата на предпоставки за произнасяне от административния орган по съществото на направеното искане. По делото е установено, че в посочения с уведомителното писмо от 16.02.2022 г. 3-дневен срок, жалбоподателката не отстранява констатираните от административния орган нередовности на нейното заявление. Съответен на константната съдебна практика е изводът на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 56, ал. 5 ЗУТ, според която в чужди поземлени имоти разрешение за поставяне на преместваеми търговски обекти се издава въз основа на изрично писмено съгласие на собственика на поземления имот или писмен договор за наем на заетата от преместваемия обект площ. Това изискване се отнася и в случаите на съсобствен имот. Правилата по ЗС за управление на съсобствена вещ са неприложими при наличието на изрична разпоредба в специалния ЗУТ. В случая се претендира снабдяване с разрешение за поставяне на преместваем обект в съсобствен поземлен имот, от което следва, че част от същия се явява чужд за заявителя, съответно е необходимо изрично писмено съгласие от другия съсобственик за издаването му. Липсата на такова, за представянето на което от административния орган са дадени надлежни указания, е пречка за развитието на административното производство, поради което същото законосъобразно е прекратено, както е прието и в обжалвания съдебен акт. Противно на доводите на жалбоподателката искането до административния орган е за издаване на разрешение за поставяне на нов преместваем обект - павилион за плодове и зеленчуци, ситуиран на мястото на съществуващия такъв, а не за продължаване срока на разрешение за монтаж от 24.02.2011 г., което се установява от обяснителната записка към проекта. Предвид изложеното решение с характер на определение в допустимата му част като законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Изложеното налага отмяна на определението, с което е даден ход на делото по същество. Предвид изхода на спора и своевременно направеното искане за присъждане на разноски, частната жалбоподателка следва да бъде осъдена да заплати в полза на Столична община сума в размер на 100 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,