Определение № 9178 от 28.09.2026 г. на ВАС по адм. д. № 8712/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 217, ал. 4 от Закона за обществените поръчки /ЗОП/. Образувано е по частна жалба, подадена от "Джерамис Интернешънъл" ЕООД, със седалище гр. София, чрез процесуалния му представител адвокат С. Бостанджиева, против определение № 739/23.07.2026 г. на Комисията за защита на конкуренцията /КЗК, Комисията/, постановено по преписка № КЗК-414/2026 г., с което е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на решение № 607/25.06.2026 г. на КЗК по същата преписка, в частта за разноските. Релевирани са доводи, че с атакуваното определение на КЗК, неправилно не е намален размера на разноските, присъдени на "Террамикс" ЕООД с решението, чието изменение е претендирано на основание чл. 217, ал. 2 ЗОП, в противоречие с правилото на чл. 78, ал. 5 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във връзка с чл. 36, ал. 3 от Закона за адвокатурата /ЗА/, независимо от своевременно заявеното от частния жалбоподател възражение за прекомерността им. Предявено е искане за отмяна на атакуваното определение и изменение на решението на Комисията, в частта за разноските, при което възложените в тежест на "Джерамис Интернешънъл" ЕООД разноски за заплащане на заинтересованата страна, да бъдат намалени от 4 000 евро до минималния размер, установен в чл. 8, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, а именно - 1 500 лева /766.94 евро/, а в условията на алтернативност - до определен от съда, друг справедлив и обоснован размер. Ответникът по частната жалба "Террамикс" ЕООД, чрез процесуалния си представител адвокат Н. Георгиева, в писмено възражение оспорва частната жалба като неоснователна и моли същата да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, четвърто отделение, в настоящия състав намира, че частната жалба е допустима, като подадена от легитимирано лице в законоустановения срок, а разгледана по същество - неоснователна, по следните съображения: Производството пред КЗК по преписка № КЗК-414/2026 г. е образувано по жалбата на "Джерамис Интернешънъл" ЕООД срещу решение № D54511136/17.04.2026 г. на заместник кмета на община Несебър, постановено в качеството му на възложител в процедура по възлагане на обществена поръчка, упълномощен със заповед на кмета на общината № 79/19.01.2024 г. С атакуваното пред КЗК решение, дружеството е отстранено от участие в проведената процедура с предмет "Авариен ремонт на футболен терен /размери 55.50х97.50м/ в ПИ 11538.501.539 по плана на гр. Свети Влас, община Несебър", а за изпълнител на поръчката е определено "Террамикс" ЕООД. С решение № 607/25.06.2026 г. на Комисията, постановено по преписка № КЗК-414/2026 г. е оставена без уважение жалбата на "Джерамис Интернешънъл" ЕООД, срещу решение № D54511136/17.04.2026 г. на заместник кмета на община Несебър, при съответно произнасяне относно разноските. Поради това, че решението е благоприятно за заинтересованата страна, с него в тежест на жалбоподателя пред КЗК са възложени направените за производството от "Террамикс" ЕООД разноски в пълния им претендиран размер, като направеното възражение за тяхната прекомерност е оставено без уважение, като бланкетно заявено в нарушение на чл. 78, ал. 5 ГПК. Във връзка с подадената от процесуалния представител на "Джерамис Интернешънъл" ЕООД молба от 13.07.2026 г. за изменение на решението на КЗК в частта за разноските, е постановено определението, атакувано по реда на настоящото производство, с което при условията на чл. 217, ал. 2 ЗОП, това искане е оставено без уважение. За да постанови посочения резултат, Комисията приема, че не са налице предвидените в закона основания за редуциране на възложените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение. Изтъква, че действителната правна и фактическа сложност на делото не се преценява като механичен сбор на представени писмени защити, обем на твърденията и присъствено участие в открито заседание, както и че прогнозната стойност на поръчката не оказва влияние върху сложността на процесуалното представителство по преписките по ЗОП. Излага съображения, че правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК въвежда изискване на мотивираност на възражението за прекомерност, което в случая не е изпълнено с оглед бланкетния характер на възражението, заявено от жалбоподателя. КЗК изрично акцентира върху това, че възлагането в полза на "Террамикс" ЕООД на претендираните разноски в пълен размер, не се основава на преценка относно фактическата и правна сложност на производството, а на липсата на каквито и да било изтъкнати аргументи в подкрепа на искането на "Джерамис Интернешънъл" ЕООД за тяхното намаляване. По тези съображения Комисията приема, че не са налице основания за изменение на решение № 607/25.06.2026 г. постановено по преписка № КЗК-414/2026 в частта му за разноските. Обжалваното определение на КЗК е правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК /изм. по ДВ, бр. 17/2026 г./ ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото съдът може по мотивирано възражение за прекомерност, направено от насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, като при преценката за прекомерност прилага съответно критериите за определяне на адвокатските възнаграждения по чл. 36, ал. 3 ЗА и правилата за прилагането им, уредени в наредбата по чл. 36, ал. 4 от същия закон, и не може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокатско възнаграждение от размера на заплатеното възнаграждение на адвоката на насрещната страна. Анализът на нормата налага извода, че наличието на мотивирано възражение е изрично установена от законодателя предпоставка за упражняване на правомощието на съда да извърши преценка за прекомерност и евентуално - да редуцира размера на адвокатското възнаграждение. От своя страна изискването за мотивираност налага посочване на конкретни съображения, по които претендираният от насрещната страна размер на разноските се определя като несъответен на действителната фактическа и правна сложност на спора. Именно чрез излагането на такива аргументи се очертава предметът на последващата съдебна преценка по чл. 78, ал. 5 ГПК. В настоящия случай Комисията в постановеното от нея решение, а впоследствие - и в атакуваното пред ВАС определение, правилно преценява направеното от частния жалбоподател възражение за прекомерност, като немотивирано, а оттам и че не изпълнява условията на цитираната правна норма. От извършена служебна справка по преписката на КЗК, приложена по адм. дело № 7181/2026 г., по описа на ВАС, IV oтделение, действително се установява, че в молба, подадена от "Джерамис Интернешънъл" ЕООД на 24.06.2026 г. е заявено бланкетно възражение за прекомерност на евентуално претендирани от ответника и заинтересованите страни в производството разноски, и е поискано намаляване на същите до "минималния приложимия размер". Следователно, правилно КЗК приема, че възражението се изчерпва с общо оспорване на размера на разноските, без да е обосновано с конкретни съображения, противно на изискванията на актуалната към този момент редакция на чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид това, обосновани са направените от КЗК изводи за липсата на основание за намаляване на претендираните от "Террамикс" ЕООД разноски за платено адвокатско възнаграждение в производството пред нея, а оттам и за изменение на постановеното от решение при условията на чл. 217, ал. 2, във връзка с ал. 4 ЗОП. Следва да се отбележи, че не обосновават различен извод релевираните от "Джерамис Интернешънъл" ЕООД в искането за изменение до Комисията, аргументи в подкрепа на направеното възражение за прекомерност, поддържани и с частната жалба пред съда, като несвоевременно заявени и оттам - без правно значение за дължимата от настоящия състав преценка. По изложените съображения, съдът приема, че частната жалба е неоснователна и атакуваното определение, като правилно и при липсата на установени други негови пороци, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, във връзка с чл. 236 АПК, във връзка с чл. 216а, ал. 3 ЗОП, настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение,