Решение № 7529 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2016 г.

Решение № 7529 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 3834/2016 г., I о., докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 368 от 18.02.2016 г., постановено по адм. д. № 2741/2014 г., Административен съд - гр. П., VI-ти състав, е отменил ревизионен акт/РА/ № 261400807 от 05.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., в потвърдената част с Решение № 858 от 28.08.2014 г. на и. д. зам. директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта му за допълнително установени задължения за ЗОВ: - вноски ДОО за 2007 г. в размер на 3 011,09 лв. и лихви за забава 3 487,52 лв.; за ДОО за 2008 г. в размер на 2 425,67 лв. и лихви в размер на 2 197,71 лв.; вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 794,13 лв. и лихви в размер на 543,89 лв.; вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 661,55 лв. и лихви за забава в размер на 353,31 лв.; както и в изменителната част за допълнително начислен ДДС от 42 908,91 лв. на 36 632,05 лв. и прилежащи лихви от 24 917,96 лв. на 20 652,39 лв.,; за разликата над 331,09 лв. общо ДДС до 36 632,05 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. С решението си съдът е осъдил Д "ОДОП" - гр. П. да заплати на ЕТ "Севов - Т. С.", представляван от Т. С. А., разноски по делото по компенсация в размер на 3 422,95 лв. Срещу така постановеното решение, в частта му, в която е отменен ревизионен акт/РА/ № 261400807 от 05.06.2014 г., в частта относно допълнително установени задължения за ЗОВ: - вноски ДОО за 2007 г. в размер на 3 011,09 лв. и лихви за забава 3 487,52 лв.; за ДОО за 2008 г. в размер на 2 425,67 лв. и лихви в размер на 2 197,71 лв.; вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 794,13 лв. и лихви в размер на 543,89 лв.; вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 661,55 лв. и лихви за забава в размер на 353,31 лв.; както и в изменителната част за разликата над 331,09 лв. общо ДДС до 36 632,05 лв., е подадена касационна жалба от Г. Ж. А., в качеството му на директор на Дирекция "ОДОП" - гр. П.. В същата се прави оплакване, че решението на Пловдивския административен съд в посочената му отменителна част е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Пловдивския административен съд в обжалваната му отменителна част и вместо него да постанови друго такова по съществото на спора, с което да отхвърли жалбата на едноличния търговец и против останалата част от ревизионния акт. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба ЕТ "Севов - Т. С.", представляван от Т. С. А., чрез своя процесуален представител адв. П. Ю., взема становище, че решението на Административен съд - гр. П. в обжалваната му отменителна част е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Претендира се присъждане на разноски. Срещу постановеното решение в частта му, в която е потвърден РА и е отхвърлена жалбата, е подадена касационна жалба от ЕТ "Севов - Т. С.", представляван от Т. С. А., чрез пълномощника му адв. П. Ю.. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд - гр. П. в тази му част е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на оплакванията. М. В. административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд - П. в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова по същество на спора, с което да отмени оспорения РА и в останалата му част. Като алтернативно се поддържа искане за отмяна на решението в тази част и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг състав. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика"-гр. П. чрез своя процесуален представител юрк. Кр. Стоянова взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са процесуално допустими, а разгледани по същество тази на Д"ОДОП"-гр. П. е основателна, а тази на ЕТ "Севов - Т. С.", представляван от Т. С. А., е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и са процесуално допустими. Разгледани по същество са както следва: - тази на Д"ОДОП"-гр. П. е частично основателна, а тази на ЕТ"Севов - Т. С.", представляван от Т. С. А., е не основателна. С решението си Административен съд П. е е отменил ревизионен акт/РА/ № 261400807 от 05.06.2014 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., в потвърдената част с Решение № 858 от 28.08.2014 г. на и. д. зам. директор Дирекция "ОДОП" - гр. П., в частта му, допълнително установени задължения за ЗОВ: - вноски ДОО за 2007 г. в размер на 3 011,09 лв. и лихви за забава 3 487,52 лв.; за ДОО за 2008 г. в размер на 2 425,67 лв. и лихви в размер на 2 197,71 лв.; вноски за ЗО за 2007 г. в размер на 794,13 лв. и лихви в размер на 543,89 лв.; вноски за ЗО за 2008 г. в размер на 661,55 лв. и лихви за забава в размер на 353,31 лв.; както и в изменителната част за допълнително начислен ДДС от 42 908,91 лв. на 36 632,05 лв. и прилежащи лихви от 24 917,96 лв. на 20 652,39 лв.,; за разликата над 331,09 лв. общо ДДС до 36 632,05 лв., като е отхвърлил жалбата в останалата й част. Първоинстанционният съд е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, в това число обстоятелството, че по отношение на ревизираното лице е налице предходен ревизионен акт, който е потвърден с влязло в законна сила съдебно решение, поради което органът по приходите е приел, че констатациите по този акт са относими към ревизираните периоди. Изложени са обстоятелствата, поради което ревизиращият орган е приел, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, което обуславя провеждане на ревизията по особения ред. Административният съд е възпроизвел в решението и използваните критерии от органа по приходите за определяне на данъчната основа по чл. 122, ал. 2 ДОПК и определяне на размера на дължимия данък общ доход по чл. 48 ЗДДФЛ и съответните осигурителни вноски за 2007 и 2008 години. Решаващият съд е възпроизвел подробно и събраните доказателства в хода на ревизията, дали основание за изграждане на констатации за определяне на задълженията на ревизирания едноличен търговец. Описани са подробно и доказателствата, събрани в хода на съдебното производство, в това число допълнително събраните писмени такива, заключението на вещото лице по съдебно-графологическата и съдебно-счетоводната експертизи; допълнително представените след експертизата писмени доказателства от жалбоподателя и тяхното оспорване от страна на приходния орган, допълнителните заключения на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Решаващите мотиви на първоинстанционния съд са изложени на стр. 26 и сл. от решението, съответно л. 1756 и сл. от делото. Систематизирани, същите се свеждат до следното: 1. Приложеният ревизионен акт на задълженото лице № 261000108/06.04.2010 г. е по извършена ревизията по ЗДДФЛ за 2007 и 2008 г., като същият е влязъл в сила след решение № 6930/21.05.2013 г. на ВАС, с което ревизионния акт е потвърден. С оглед на това е прието, че съдът по настоящия спор е обвързан с констатациите относно облагаемите доставки за периода 15.01.2008 г. - 24.07.2008 г. и провеждане на ревизията по особения ред. Тъй като няма идентичност между доставките на "Данев 44"-ЕООД, ЕТ "И. Ж.", "В."-ЕООД, "Деливъри"-АД по посочения и сега оспорения ревизионен акт, това дава възможност за оспорване на изводите на приходните органи за конкретните доставчици и периоди и предвид размера на дължимия данък. 2. По делото е изслушана съдебно-графологическа експертиза, която е имала за задача да установи полагането на подпис не само от Т. С., но и от всички лица, които са били наети на трудов договор към момента на процесните доставки. Експертизата е установила полагането на подпис на служител на търговеца само на две фактури - № 7000.... 1649/12.05.2008 г. на "Данев 44"-ЕООД и № 6740/13.08.2007 г. на "Касика"-ЕООД. 3. По отношение на фактурите, издадени от "М. К. енд К. Б."-ЕООД, във връзка със спорния момент достигнат ли е и към кой момент облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, съдът е приел, че съобразявайки системата на търговската верига за продажба на стоки и разплащане с клиенти чрез издаване на карти, следва да се приеме, че фактурите се издават на регистрираното лице /едноличния търговец/, а не на физическо лице. Разпитаният по делото свидетел не е конкретизирал кои стоки, в какво количество и по кои фактури са били закупувани от него като физическо лице, поради което следва да бъде прието, че стоките са ползвани в икономическата дейност на търговеца и той е позволил на други лица да ползват негови карти на приносител. 4. Във връзка с писмените обяснения на управители и представители на доставчиците ЕТ "И. Ж.", "В."-ООД и "Деливъри"-АД - Х., представителят на приходната администрация не е направил искане за разпита им като свидетели на лицата, посочени като шофьори, осъществили превоз и доставка на стоките. Съобразявайки събраните факти в тази насока по време на ревизията, решаващият съд е приел, че данните за транспортиране на стоките не са конкретни и не установяват обвръзка с всяка от фактурите. Посочено е още, че не са направени доказателствени искания и относно представянето на съпътстващи документи към фактурите предвид липсата на приемо-предавателни протоколи. Изложено е, че с оглед на чл. 24, ал. 2 ЗЗД прехвърлителният ефект при сделки с родово определени вещи настъпва с индивидуализирането на вещите, което се осъществява по съгласие на страните или с предаване. 5. Спорът касае фактическото получаване на стоките и разплащането им от едноличния търговец. В съдебната фаза не е изследвано осчетоводяване на издадените фактури при всеки от доставчиците, за да бъде потвърдено, че са платени и отразени като платени, сам по себе си фактът, че са издадени фактури, които са включени в дневниците за продажби и в справката-декларация по ДДС, не е достатъчно основание да се приеме, че действително са извършени доставки. 6. От гледна точка на облагането с ДДС, за да се установи получаване на неотчетени покупки, органите по приходите следва да докажат настъпването на данъчно събитие по смисъла на чл. 35 ЗДДС, а от събраните доказателства не се установява получаването на фактурите от ревизираното лице, като и извършване на последващи продажби, от които не е отчетен приход. Нормата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК определя доказателствената тежест на ревизионния акт, но доколкото ревизираното лице твърди отрицателен факт, то в тежест на приходната администрация е да докаже положителния факт на получаване на стоките. 7. Относно реквизитите на фактурите следва да бъде съобразено Тълкувателно решение № 5 от 14.07.2004 г. на ВАС. Липсата на доказателства за приемо-предаване под каквато и да е форма, включително липса на свидетелски показания на персонал при доставки и липсата на подпис на получател при по-голяма част от фактурите, водят до възприемане на допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза в частта за дължимия ДДС, съобразно резултата от заключението на съдебно-графологическата експертиза. 8. По отношение на задълженията за ЗОВ е прието, че ревизионният акт е незаконосъобразен в тази си част, тъй като нормата на чл. 124а ДОПК има материално-правен характер и на същата не е придадено обратно действие. 9. Решаващият съд е приел за законосъобразен ревизионния акт в частта му по ЗДДС за начислен ДДС в размер на 9 696 лв. в ревизията по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК предвид фактите по делото и заключенията на съдебно-счетоводната експертиза. На стр. 29 - 31 е извършен анализ на събраните доказателства в тази насока - анализ на счетоводни статии Дт 501 и Кт 304, сметки 4531 и 4532; излагане на мотиви, защо не следва да бъдат възприети представените от задълженото лице след първото заключение по съдебно-счетоводната експертиза протоколи; защо при условията на чл. 202 ГПК не следва да се кредитира допълнителното заключение на същия експерт; защо в случая е нарушен принципа за текущо начисляване и защо счетоводството на търговеца не е водено редовно, което обосновава провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. 10. Констатацията по ЗДДФЛ е обвързана от предходните констатации по ЗДДС в частта както за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 2 и 4 ДОПК, така и за размера на недекларираните приходи за 2009, 2011 и 2012години. По жалбата на Д "ОДОП" - гр. П. В касационната жалба се правят оплаквания против отменителната и изменителната част от решението на първоинстанционния съд. От изложеното в жалбата могат да бъдат направени изводи, че се навеждат доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Основните оплаквания на касатора са против изводите на административния съд за незаконосъобразност на РА в частта му относно допълнително установените задължения за ДДС за ревизирания период 15.01.2008 г. - 24.07.2008 г. с мотив, че не е доказано реалното получаване на стоките по фактурите, които са били издадени от доставчиците. Посочва се, че поначало фактическата обстановка е детайлно възпроизведена и правилно възприета, но е извършена грешна преценка на събраните доказателства, като не е било съобразено, че в хода на ревизията е бил приобщен ревизионен акт № 261000108/06.04.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П., потвърден с влязло в законна сила решение на Върховния административен съд по дело № 12833/2012 г., по който акт са били установени задължения на ЕТ "Севов - Т. С." за данък по чл. 48, ал. 1 ЗДДФЛ за 2007 г. и 2008 г. в резултат на установени приходи от продажба на неосчетоводени фактури на същите доставчици "Динев 44"-ЕООД, "В."-ЕООД, ЕТ "И. Ж." е "Деливери"-АД-гр. Х. и че решението на съда е следвало да бъде зачетено от първоинстанционния съд. На отделен ред се правят оплаквания за допуснато нарушение на закона по отношение на установените задължения за ЗОВ по чл. 124а ДОПК. По направените оплаквания настоящата инстанция приема за установено следното: Оплакванията за неправилност на решението в отменителната му част относно установените задължения на едноличния търговец по ЗДДС са основателни. Видно от данните по делото, извършената ревизия на ЕТ "Севов - Т. С." има за предмет установяване на задълженията по ЗДДС за данъчен период 15.01.2008 г. до 24.07.2008 г. и за данъчен период от 01.11.2009 г. до 31.12.2012 г. С ревизионния акт първоначално са били определени общо задължения по ЗДДС за двата отделни периода общо в размер на 42 908,91 лв. и прилежащи лихви от 24 917,96 лв. С решение № 858 от 28.08.2014 г. директорът на Д "ОДОП" - гр. П. е изменил ревизионния акт в тази му част, като е намалил главницата от 42 908,91 лв. на 36 632,05 лв. и лихвите от 24 917,96 лв. на 20 652,39 лв. Тъй като определените задължения за втория период /01.11.2009 г. - 31.12.2012 г./ са в размер на 9 696 лв., то размерът на установените задължения за първият период 15.01.2008 г. - 24.07.2008 г. възлиза на 26 936,05 лв. За да определи този размер на задължението, органът по приходите е приел, че към 31.12.2007 г. търговецът е достигнал облагаем оборот от 200 444,16 лв. и е следвало да подаде декларация за регистрация по ДДС до 14.01.2008 г., след която дата следва да начислява данък добавена стойност по извършваните от него доставки /продажби. Тъй като това не е било сторено, размерът на задълженията за ДДС са определени от ревизиращия орган с ревизионния акт. По изложените по-горе мотиви първоинстанционният съд е приел, че в тази си част ревизионният акт се явява незаконосъобразен, тъй като органът по приходите не е доказал твърденията си за укрити продажби на стоки по доставки, извършени от определени доставчици - "Динев 44"-ЕООД, "В."-ЕООД, ЕТ "И. Ж.", "М. К. енд К. Б." - ЕООД. Настоящата инстанция не споделя този извод на първоинстанционния съд и намира същият за необоснован и в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Изложеното в решението относно начина на разпределяне на доказателствената тежест при оспорване на констатациите на ревизионен акт издаден при особените ревизии по чл. 122 и сл. ДОПК по същество е вярно. Доколкото реалността на доставките е положителен факт, а ревизираното лице отрича да е получавало стоки от гореизброените доставчици, то в тежест на приходния орган е да установи реалното получаване на стоките от едноличния търговец. Изложените от първоинстанционния съд аргументи за недоказване на твърденията на издателя на акта за наличие на укрити доставки по същество биха били верни, ако по делото не е налице представения като доказателство ревизионен акт № 261000108/06.04.2010 г. Същият е издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. П. по отношение на ЕТ "Севов - Т. С." и има за предмет установяване на задълженията на търговеца за данък по чл. 48 ЗДДФЛ за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. и по ЗДДС за данъчни периоди 25.07.2008 г. - 31.10.2009 г. С решение № 6930 от 21.05.2013 г., постановено по адм. д. № 12833/2012 г. Върховният административен съд, състав на първо отделение, е отменил решение № 1982/21.08.2012 г. на Административен съд П. /АСП/ по адм. д. № 1206 по описа за 2010 г. в частта му, с която е отменен ревизионен акт № 261000108/06.04.2010 г., издаден от орган по приходите в на ТД на НАП П., офис Х., в частта за допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 350.07 лв. и лихви 604.23 лв. и за 2008 г. в размер на 1 587.11 лв. и лихви в размер на 168.69 лв., и вместо него е постановил друго такова, с което е отхвърлил жалбата на ЕТ "Севов - Т. С." срещу ревизионен акт № 261000108/06.04.2010 г., издаден от орган по приходите в на ТД на НАП П., офис Х., в частта за допълнително определен данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 2 350.07 лв. и лихви 604.23 лв. и за 2008 г. в размер на 1 587.11 лв. и лихви в размер на 168.69 лв. Със същото решение Върховният административен съд е оставил в сила решение № 1982/21.08.2012 г. на Административен съд П. /АСП/ по адм. д. № 1206 по описа за 2010 г. в останалата му част. С протокол № 1403992/09.04.2014 г. по административната преписка по настоящето дело са присъединени ревизионен акт № 261000108/06.04.2010 г., ревизионния доклад към него и приложенията към тях. На база на въпросния ревизионен акт и доказателствата към него органът по приходите се е позовал за наличие на хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК с оглед на неосчетоводени фактури от същите доставчици за данъчни периоди 2007 и 2008 г. По отношение на доказателствената сила на този ревизионен акт първоинстанционният съд е приел, че констатациите му имат доказателствена стойност само ако е заключителен акт в производство по чл. 122 - 124 ДОПК и то при оспорването му, а не в съдебното производство по обжалване на друг ревизионен акт, че решението на Върховния административен съд по адм. д. № 12833/12 г. има доказателствена сила само относно съдебно установените факти, които са от значение за облагаемите доставки през периода 15.01.2008 - 24.07.2008 г. и провеждане на ревизията по особения ред, като по отношение на реалността на доставките за същия период няма идентичност между двата акта, което обосновава възможност за оспорване на изводите на приходния орган за конкретните ревизирани периоди и размера на установените задължения. Тези изводи на административния съд относно доказателствената сила на предходния ревизионен акт и влязлото в сила съдебно решение не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Според чл. 297 ГПК във вр. с чл. 144 АПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б.. Нормата на чл. 298, ал. 1 ГПК, която регламентира пределите /обективни и субективни/ на силата на присъдено нещо разпорежда, че решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание. В случая с влязло в сила решение е прието между страните по делото, че за данъчни периоди 2007 г. и 2008 г. ЕТ "Севов - Т. С." има неотчетени фактури, издадени от "Динев 44"-ЕООД, "В."-ЕООД, ЕТ "И. Ж.", "М. К. енд К. Б."-ЕООД, поради което са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК. Само въз основа на факта, че има известно разминаване между фактурите, изследвани по двата ревизионни акта, не може да се приеме, че липсва идентичност между двата акта и констатациите на процесния ревизионен акт № 261400807 от 05.06.2014 г. могат да бъдат оспорвани. Въпросът за наличието на законови условия /хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК/ за провеждане на ревизия по особения ред, както и за наличие на неосчетоводени фактури от определени доставчици, е решен с влязло в законна сила решение, което е послужило като основание за провеждане на настоящата ревизия по особения ред, като предвид спецификата на задълженията / по ЗДДС за данъчни периоди 15.01.2008 г. - 24.05.2008 г./ с настоящия ревизионен акт е извършен анализ на неосчетоводените фактури по ЗДДС. П. друго и допуски повторното оспорване на факти, установени с влязло в законна сила съдебно решение, първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Събраните доказателства по делото установяват, че неподписаните фактури, издадени от въпросните доставчици, обективират действително осъществени стопански операции по покупко-продажба на стоки. Приемайки обратното, позовавайки се на заключенията на съдебно-счетоводната и съдебно-графологическата експертиза, и отменяйки ревизионния акт в тази му част като незаконосъобразен, Административен съд - гр. П. е постановил едно неправилно и необосновано съдебно решение. При условията на чл. 222, ал. 1 АПК същото следва да бъде отменено в тази му част и вместо него следва да бъде постановено друго такова, с което жалбата на ЕТ "Севов - Т. С." следва да бъде отхвърлена в тази й част. Не могат да бъдат споделени оплакванията на касатора Д "ОДОП" - гр. П. относно отменителната част от решението по отношение на определените с процесния ревизионен акт задължения за задължителни осигурителни вноски преди м. 02.2011 г. С тълкувателно решение № 1 от 18.05.2016 г., постановено по т. д. № 3/2015 г. Върховният административен съд, е приел, че нормата на чл. 124а ДОПК има материално правен характер и не намира приложения за задължения, преди влизането й в сила на 15.02.2011 г. По силата на чл. 130, ал. 2 Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановление са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. По тази причина, макар и тълкуването на нормата да не се споделя от докладчика по настоящето дело, тълкувателното решение следва да бъде зачетено и бъде прието, че в тази си част решението на административния съд е правилно и законосъобразно. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че решението на административния съд, в отменителната му част по отношение на установените задължения за задължителни осигурителни вноски за времето от 01.01.2007 г. до 31.12.2008 г. се явява правилно и законосъобразно и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. По касационната жалба на ЕТ "Севов - Т. С." В касационната жалба на против отхвърлителната част от решението относно установени задължения по ЗДДС в размер на 9 696 лв. и съответни лихви за забава за периода 01.11.2009 г. - 31.12.2012 г., се правят оплаквания за нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Навеждат се доводи, че административният съд неправилно е приел, че е налице хипотеза по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК и че констатациите на ревизионния акт в тази му част не са били оборени с ангажираните от страната доказателства, в това число заключенията /основно и допълнително/ на вещото лице по назначената съдебно-икономическа експертиза. Посочва се още, че при извършване на ревизията данъчните органи не са се съобразили със стоковата наличност, не са се съобразили с годишния инвентаризационен опис за периода. Прави се и оплакване, че необосновано съдът не е съобразил ползвания в счетоводството на търговеца метод. Поддържа се и искане за назначаване на допълнителна съдебно счетоводна експертиза. Направените оплаквания са неоснователни. Видно от данните по делото, извършената ревизия на едноличния търговец има за предмет и установяване на задълженията по ЗДДС за данъчни периоди 01.11.2009 г - 31.12.2012 г. С оглед на събраните в хода на ревизията доказателства е прието, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 за процесния период, Анализирайки счетоводните сметки за периода, приходният орган е установил, че стоките се завеждат в сметка 304 по покупна цена, а кредитното салдо по сметка 501 Каса означава неправилно и нередовно водено счетоводство. Анализирайки въпросните сметки, приходния орган е приел, че те като активни сметки отразяват наличието на определени активи в предприятието - парични средства в брой и стоки, като дебитирането на сметка 501 Каса документира увеличаването на парите в брой, а с кредитирането на сметка 304 Стоки се документира намаление на стоковите запаси. Прието е още, че парите в брой в касата могат да се увеличат чрез изтегляне на парични средства от банкова сметка, чрез внасяне на пари в брой от собственика или от получаване на парични средства от клиенти при извършени продажби. От обстоятелствата, че ревизираното лице не е посочило да има друг източник за увеличение на паричните средства, с които да са увеличени наличностите в сметка "Каса", както и от намаляване счетоводно на стоковата сметка, е изграден извод, че единственият възможен източник на парични средства е продажбата на стоки и получени пари за клиенти. Приходният орган е приел за неоснователни възраженията на търговеца относно извършена преоценка на стокови наличности с аргумент, че липсва протокол за такава преоценка, а освен това извършването на такова действие предполага извършването на поредица счетоводни операции, които също не са налични. По изложените по-горе мотиви, първоинстанционният съд е приел, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен в тази си част, като констатациите му не са оборени с ангажираните от жалбоподателя доказателства, в това число и от допълнителното заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Настоящата инстанция споделя този негов извод като логически обоснован на фактите по делото и при правилно тълкуване на материалния закон. Решаващият съд е обсъдил констатациите на приходния орган по тази част от ревизионния акт и правилно е приел, че те са обосновани на събраните доказателства по делото. Въз основа на анализ на отделните счетоводни сметки е прието, че са налице хипотези по чл. 122, ал. 1, т. 2 и 4 ДОПК, което обосновава провеждането на ревизията по особения ред. Посочено е, че констатациите на ревизиращия екип по време на ревизията на практика са потвърдени и от първоначалното заключение на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза. Логически обосновани и при правилно тълкуване на закона са и аргументите на административния съд защо не следва да се ценят представените от жалбоподателя протоколи за захранване на сметката със собствени средства на търговеца при положение, че такава теза не е била поддържана от него по време на ревизията. При условията на чл. 202 от ГПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК съдът правилно не е кредитирал и заключението на вещото лице в тази насока, тъй като същото не намира подкрепа в останалите доказателства по делото. Съгласно чл. 220 АПК, Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. В този смисъл няма как да бъде уважено искането на касатора да бъде допуснато назначаването на допълнителна съдебно-счетоводна експертиза по поставените в касационната жалба въпроси. При извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че независимо от изложеното по-горе, първоинстанционният съд е отменил процесния ревизионен акт в частта му по ЗДДС за разликата над 331,09 лв. до 36 632,05 лв. От данните по делото е видно, че с ревизионния акт първоначално са били определени общо задължения по ЗДДС /за двата отделни периода - 1. 15.01.2008 г. - 24.07.2008 г. и 2. 01.11.2009 г. - 31.12.2012 г. общо в размер на 42 908,91 лв. и прилежащи лихви от 24 917,96 лв. С решението си № 858 от 28.08.2014 г. директорът на Д "ОДОП"-гр. П. е изменил ревизионния акт в тази му част, като е намалил главницата от 42 908,91 лв. на 36 632,05 лв. и лихвите от 24 917,96 лв. на 20 652,39 лв. С оглед на това и предвид на гореизложеното по жалбата на Д"ОДОП", следва да бъде отменен диспозитива на решението, с което РА се отменя за разликата от 331,09 лв. до 36 632,05 лв. и при условията на чл. 222, ал. 1 АПК следва да бъде постановено друго решение, с което жалбата на едноличния търговец "Севов - Т. С." следва да бъде отхвърлена в тази й част. В отхвърлителната му част за 331,09 лв. и съответни лихви за забава решението на Административен съд - гр. П. се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Разноски. При този изход на процеса решението на административния съд следва да бъде отменено и в осъдителната му част за разноските. Касаторът ЕТ "Севов - Т. С." е направил разноски за първата инстанция в размер на 4 332,85 лв., от които 50 лв. д. такса, 3 000 лв. заплатен адвокатски хонорар и 1282,85 лв. възнаграждения за експерти, а за втората е направил разноски общо в размер на 1 225 лв. /25 лв. държавна такса и 1 200 лв. адвокатски хонорар/. Върху уважената част от жалбата в размер на 13 474,87 лв. /задължителни осигурителни вноски/ му се следват разноски за двете инстанции в размер на 1 058,40 лв. На касатора Д "ОДОП"-гр. П. съобразно отхвърлената част от жалбата - 57 284,44 лв. се следва юрисконсулско възнаграждение в размер на 2 248,53 лв. за една инстанция, или общо 3 747,55ЛВ. за двете съдебни инстанция / предвид неявяването пред касационната инстанция се присъжда 2/3 от пълния размер на юрисконсулското възнаграждение/. Следователно, по компенсация ЕТ "Севов - Т. С." следва да бъде осъден да заплати на Д "ОДОП"-гр. П. разноски по делото за двете инстанции общо в размер на 2 689,15 лв. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,