Определение № 10067 от 14.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9533/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от АПК. Образувано е по частна жалба на Национална експертна лекарска комисия /НЕЛК/ – София против Определение №8759/15.07.2026 г. на Административен съд Пловдив, постановено по адм. дело №507/2026 г., с което съдът е изменил Определение № 2564 от 05.03.2026 г., по административно дело № 507 по описа на Административен съд – Пловдив за 2026 г., в частта за разноските, като увеличава присъдените в полза на Н. В. К. разноски от 5,11 евро на 261,11 евро и осъжда Национална експертна лекарска комисия – София да заплати на Н. В. К., с [ЕГН], с адрес: [населено място], [улица, ет., ап.], сумата от общо 261,11 евро, представляваща направени разноски по делото, от които 5,11 евро разноски по производството и 256 евро заплатено адвокатско възнаграждение. Излагат се съображения за недопустимост на определението, евентуално за неговата неправилност. Счита, че същото е в противоречие с материалния закон, защото по делото няма данни страната да е заплатила претендираното от нея адвокатско възнаграждение. При наличие на касационното основание по чл. 209, т.3, предл. първо от АПК във връзка с чл. 236 от АПК, жалбоподателят моли съдът да отмени обжалвания съдебен акт и да остави без уважение искането за изменение на решението в частта за разноските. Ответникът- Н. В. К., е подала писмен отговор, с който оспорва жалбата на НЕЛК, счита същата за неоснователна, поради което да се отхвърли като такава. Върховният административен съд, шесто отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Частната жалба е подадена от надлежна страна, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея, както и в рамките на преклузивния срок по чл. 230 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. От данните по делото е видно, че Н. В. К. е депозирала молба за присъждане на разноски, което е сторено още с подаване на жалбата до съда. Приложени са договор за правна защита и съдействие от 18.02.2026 г. и списък на разноските по чл. 80 от ГПК от 05.03.2026 г. /л.34 и л. 35 от първоинстанционното дело/. Твърди се, че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 256 евро е заплатено в брой в деня на подписване на договора, което се установява от съдържанието му. Видно от договора в него е записано, че сумата от 256 евро е платена в брой, в деня на подписването му – 18.02.2026 г. С Определение № 2564 от 05.03.2026 г., постановено по адм. дело № 507 за 2026 г., Административен съд Пловдив е оставил без разглеждане жалбата на Н. В. К. срещу Акт за прекратяване изх. № I-1280 от 05.02.2026 г. по жалба против ЕР № 907 от 17.11.2025 г. на ТЕЛК /трети състав/ при УМБАЛ „Пловдив“ АД и е прекратил производството по делото. Констатирано е, че основанието за прекратяване на съдебното производство е било оттеглянето от административния орган на оспорения административен Акт изх. № I-2046 от 26.02.2026 г. Съдът е преценил правилото в чл. 159, т. 3 от АПК, че жалбата се оставя без разглеждане, а ако е образувано съдебно производство, то се прекратява, когато оспореният административен акт е оттеглен. Обстоятелството, че производството е прекратено поради оттегляне на оспорения акт, не лишава жалбоподателката от право на разноски, в какъвто смисъл са аргументите на първоинстанционния съд. Определението е правилно. Молбата за изменение на решението в частта за разноските е подадена от страна по делото, която е поискала тяхното присъждане, и в срока по чл. 176а, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Приложима е разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от АПК, касаеща случая на прекратено адм. дело поради оттегляне на оспорения административен акт. Верни са изводите на първоинстанционния съд, който е отчел прекратеното съдебно административно производство на основание чл. 159, т. 3 от АПК и е присъдил на страната допълнително направените разноски по първоинстанционното дело. След като прекратяването на делото е пряка процесуална последица от поведението на ответната страна – административен орган, то следва да се посочи, че е изпълнено изискването в чл. 143, ал. 2 във връзка с ал. 1 от АПК, пораждащо право в полза на жалбоподателката да получи направените от нея разноски. В случая, предвид своевременно стореното искане за присъждане на разноски, доказани с приложените договор за правна защита и съдействие от 18.02.2026 г. и списък на разноските от 05.03.2026 г., е налице основание за изплащане на сумата от 256 евро. Още повече, че страната към дата 05.03.2026 г., когато съдът е постановил Определение №2564 от 05.03.2026 г. по адм. дело №507 от 2026 г., тя вече го е сезирала с искане за присъждане на разноските в пълния претендиран размер, включително и за адвокатско възнаграждение в размер на 256 евро, която сума се установи, че е платена в брой към дата 18.02.2026 г., тъй като договорът в тази си част служи като разписка за осъществено плащане. С оглед на горното, доводите на частния жалбоподател за недопустимост, евентуално неправилност на обжалваното определение са неоснователни, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 235 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение