Решение № 14391 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2012 г.

Решение № 14391 от 16.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3776/2012 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Тонка Стефанова Франческова с адрес гр. Варна, чрез адв. Горанов - АК Варна, против решение № 65/12.01.2012 г., постановено по адм. д. № 1287/11 г., по описа на Административен съд гр. Варна /АС/, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт № 1100033-В/ 10.01.2011 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Добрич, в частта, потвърдена с Решение № 109/19.03.2011 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП В касационната жалба. се излагат доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неправилно прилагане на закона- касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението и по същество отменен обжалвания РА, с присъждане на разноски за две инстанции. Ответникът по жалбата на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред първата инстанция е бил РА № 1100033-В/ 10.01.2011 г., издаден от орган по приходите на ТД на НАП гр. Варна, офис гр. Добрич, в частта, потвърдена с Решение № 109/19.03.2011 г., издадено от директора на дирекция "ОУИ" гр. Варна при ЦУ на НАП, с който на Франческова са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ, за данъчния период от 01.01.2007 г. до 31.12.2007 г. в размер на 63 190,23 лв. и лихва за просрочие в размер на 21 230,91 лв. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че ревизията по отношение на жалбоподателката за задължения за данък върху доходите на физическите лица за период 01.01.2003 г. - 31.12.2007 г. е започнала по общия ред. За резултатите от ревизията е съставен РД № 1002997/13.08.2010 г. В отговор на връчено ИПДПОЗЛ, с което са изискани всички документи, свързани с източниците на доходи и техния размер през ревизирания период, от жалбоподателката са представени Обяснение за предоставен заем на "ВИА М" ООД от 12.12.2007 г. в размер на 263 110,00 лв., дялово участие в размер на 2 500,00 лв. в същото дружество; Договор за потребителски кредит от 02.09.2005 г. в размер на 1 500,00 лв.; Трудов договор от 04.05.2006 г. с "Хамелеон 2" ЕООД; Трудов договор от 20.08.2007 г. с "Кинтехс" ООД; Договор за паричен заем от 10.12.2007 г. със заемодател Мирослав Николаев Тодоров за 263 000,00 лв. При извършена насрещна проверка на Тодоров е установено, че същият не е имал финансова възможност да предостави процесната сума на жалбоподателката. Предвид констатирано несъответствие на получените и декларираните от лицето приходи и установените извършени от него разходи е установено наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. Спазена е процедурата визирана в чл. 124 в декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК жалбоподателката е декларирала получен заем от Петър Красимиров Петров на 01.12.2007 г. в размер на 680 000,00 лв., дялово участие във "Виа М" ООД - 2 500,00 лв. и трудови доходи платени от "Кинтекс" ООД и "Хамелеон-2" ООД. Получен заем от Мирослав Николов Тодоров не е посочен в декларацията. Петър Петров е представил Договор за паричен заем от 01.12.2007 г., от който се установява, че като заемодател предоставя на Тонка Франческова сумата от 680 000,00 лв. със срок на връщане 30.04.2009 г., разписки за получени на 01.12.2007 г. - 250 000 лв. и на 06.12.2007 г. - 430 000 лв., както и разписка от 07.04.2009 г. за върната сума на Петър Петров в размер на 680 000 лв. Представен е и Договор за паричен заем от 23.11.2007 г. със заемополучател Петър Петров и заемодател "БИ ЕС-80" ЕООД, с управител Стефка Томова-Петрова, разписки за изплатени на заемополучателя на 23.11.2007 г. - 360 000 евро от Стефка Томова Петрова, неподписан РКО № 289/21.11.2007 г. издаден от дружеството за изплатени на Красимир Петров 360 000 евро и Аналитичен регистър от счетоводството на "БИ ЕС-80" ЕООД за сч. сметка 229/9 /Петър Петров/ с регистрирана счетоводна операция от 21.11.2007 г. При извършена насрещна проверка на дружеството "БИ ЕС-80" ЕООД установено, че същото не е открито на адреса за кореспонденция. ИПДПОЗЛ е връчено по реда на чл. 32 от ДОПК, като в указаният срок не са представени изисканите документи. При така установеното съдът е приел, че спорът между страните е по отношение на приходите от декларираният заем от Петър Красимиров Петров, по силата на Договор за паричен заем от 01.12.2007 г. Събраните по делото доказателства съдът е приел че не обосновават положителния факт на реално предаване на процесната сума от Петров на жалбоподателката До този извод съдът е достигнал като е приел, че представените от жалбоподателката договори за заем и разписки, представляват частни писмени документи, които обвързват съда с формална доказателствена сила по отношение на авторството, но не и да датата и мястото на съставянето им, както и съдържанието на документа. Съдържанието на това изявление обвързва страните по договорите, но не и публичноправния субект - данъчната администрация, което е трето лице и не е страна по заемните правоотношения, поради което не следва да бъдат кредитирани. На следващо място съдът е приел, че от жалбоподателката с възражението срещу РД е представен Договор за паричен заем от 21.11.2007 г. / л. 239/, сключен между Петър Петров и "БИ ЕС-80" ЕООД, чрез управителя Стефка Томова-Петрова за предаване в собственост на сумата от 360 000 евро за срок от три години. От Петров са представени Договор за заем с "БИ ЕС-80" ЕООД от 23.11.2007 г. и разписка за получена сума в размер на 360 000 евро /неправилно посочени от съда лева/ лв. от 23.11.2007 г., РКО с дата 21.11.2007 г., т. е. предхождаща тази на сключването на договора и предаването на сумите, Аналитичен регистър на сч. сметка 229/9 /Петър Петров/, за извършена счетоводна операция на 21.11.2007 г. При така установеното съществено противоречие в съдържанието на описаните документи, както и направеният извод в хода на ревизията и необорен от жалбоподателя в хода на съдебното обжалване, че подписите на заемодател и заемополучател в двата документа не са идентични, съдът е приел че законосъобразно ревизията е проведена по реда на чл. 122 от ДОПК, поради наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК Установен е отрицателен баланс на паричните средства за 2007 г. - представляващи доход с недоказан произход в размер на 264 518,94 лв., формиран като разлика между установените доходи в размер на 3 808,06 лв. и извършените разходи в размер на 268 327,00 лв. Дължимият данък в размер на 62 800,55 лв. е изчислен по таблицата в чл. 48 от ЗДДФЛ, като е изчислена и лихва за забава в размер на 21 230,91 лв Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие с доказателствата по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Правилно съдът е приел, че са налице предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК за провеждане на ревизия по особения ред на чл. 122 и сл. от ДОПК. Спазена е процедурата, като е изготвено уведомление по чл. 124 от ДОПК, че данъчната основа ще бъде определена по реда на чл. 122 от ДОПК. като от същата дата е и искането за представяне на документи и писмени обяснения от задълженото лице. Установен е отрицателен баланс на паричните средства за 2007 г. - представляващи доход с недоказан произход в размер на 264 518,94 лв., формиран като разлика между установените доходи в размер на 3 808,06 лв. и извършените разходи в размер на 268 327,00 лв., поради което са неоснователни доводите в тази насока в касационната жалба Както правилно е приел съдът в хода на съдебното обжалване не са оборени констатациите на органа по приходите, във връзка с установените различие в датите на представените от заемодателя и касаторката договори за заем сключен между Петров и "БИ ЕС-80" ЕООД, ведно с различията ни подписи върху тях на заемодател и заемополучател, неподписан РКО с дата 21.11.2007 г. и липса на проверка в счетоводството на "БИ ЕС-80" ЕООД досежно представеното Аналитичен регистър на сч. сметка 229/9, налагат на извода за липса на приходи от декларираният заем от Петър Красимиров Петро, поради което са неоснователни доводите на касатора в тази насока в жалбата. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите прави изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2 от АПК