Определение № 10004 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8547/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Аминистративнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от К. С. Т., чрез адв. Бараков, против определение № 2118 от 27.06.2024 г., постановено по адм. дело № 697/2024 г. на Административен съд - Благоевград, с което е оставена е без разглеждане жалбата на му против разпореждане от 02.05.2024 г. на полицейски инспектор при РУ – Сандански и производството по делото е прекратено Частният жалбоподател по подробно изложени съображения счита, че обжалваното определение неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано е неправилно. Моли за отмяната му и връщане на делото на административния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по частната жалба – полицейски инспектор при РУ – Сандански не изразява становище по същата. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като прецени доводите и възраженията на страните, намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства и е приел за установено от фактическа страна с оспореното разпореждане № 339р-8057/02.05.2024 г. издадено от полицейски инспектор при РУ Сандански с посочено правно основание чл. 64 от ЗМВР, е разпоредено на оспорващия Т. стриктно да спазва Закона за събранията митингите и манифестациите и да не извършва незаконосъобразни действия в това число да не извършва непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. Във връзка със заявление №339000-4628/24 г. за провеждане на честване организирано от ОМО „Илинден“ в [населено място] пред паметника на Гоце Делчев. Съдът е обосновал становището, че независимо от посоченото в процесния акт правно основание за неговото издаване чл. 64 от ЗМВР, водещо за определяне на правната същност на акта е неговото съдържание. В случая с разпореждането не се създават конкретни задължения за адресата, основани на точно посочени фактически и правни основания, чието неизпълнение да влече административнонаказателна отговорност за адресата. По същество, с оглед текста на разпореденото, административният акт представлява предупреждение по смисъла на чл. 65, ал. 1 от ЗМВР. С предупреждението по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред, за отговорността, която се предвижда при извършване на съответното престъпление или нарушение на обществения ред. Този протокол има превантивен и уведомителен характер, като с него се цели единствено лицето да бъде предупредено. В допълнение съдът е посочил, че протоколът по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР би могъл да бъде елемент от процедура по евентуално ангажиране на административнонаказателна или наказателна отговорност на лицето, но самостоятелно не поражда права или задължения за адресата, нито засяга негови свободи или интереси. С довода, че оспореният акт не разкрива белезите на разпореждане по чл. 64 от ЗМВР, а по естеството си представлява предупреждение по чл. 65 от ЗМВР, което не подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съдът е обосновал крайния извод за недопустимост на оспорването поради липса на годен предмет на обжалване. По тези съображения на основание чл. 159, т. 1 от АПК съдът е оставил без разглеждане жалбата. Определението е правилно. Първоинстанционният съд подробно, задълбочено и последователно е анализирал събраните по делото доказателства и е обосновал извод, че волеизявлението на полицейския орган, материализирано в разпореждане № 339р-8057/02.05.2024 г. издадено от полицейски инспектор при РУ Сандански. представлява предупреждение по смисъла на чл. 65 от ЗМВР, а не разпореждане по чл. 64 от ЗМВР. Съгласно чл. 65 от ЗМВР полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Съдът правилно посочил, че правните характеристики на акта се определят от неговото съдържание, независимо от даденото му наименование/форма. Полицейското разпореждане, неговото съдържание, ред и условия за издаването му са регламентирани в чл. 64, ал. 1 – 7 от ЗМВР, а предупреждението на полицейските органи – в чл. 65, ал. 1 – 3 от ЗМВР. В чл. 64, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи могат да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции. Разпорежданията се издават писмено. Разпорежданията на полицейския орган са задължителни за изпълнение, освен ако налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му – чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. Разпорежданията, издадени в писмена форма, се връчват срещу подпис на лицето техен адресат и подлежат на обжалване по реда на АПК – чл. 64, ал. 6 и 7 от ЗМВР. В чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е предвидено, че полицейските органи предупреждават устно или писмено лицето, за което има достатъчно данни и се предполага, че ще извърши престъпление или нарушение на обществения ред. Издаването на протокола за предупреждение по чл. 65, ал. 1 от ЗМВР е насочено към предотвратяването на правонарушения, като лицето потенциален правонарушител се уведомява за отговорността, която ще понесе и за неблагоприятните последици от евентуално негово неправомерно поведение. Протоколът за предупреждение се издава в изпълнение на правомощията по чл. 61, ал. 1 от ЗМВР. Обоснован от фактите по спора и материално законосъобразен е изводът на съда, че процесният административен акт има характер на предупреждение по смисъла на чл. 65 от ЗМВР с цел превенция на нарушение на обществения ред, не създава конкретни задължения за адресата и като акт, който не засяга правната му сфера неблагоприятно, а само предупреждава лицето да има дължимото поведение, не носи белезите на индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 1 от АПК и не подлежи на обжалване. Обективирането на предупреждението в настоящия случай като " разпореждане" с посочено правно основание по чл. 64 от ЗМВР не е от естество да промени горния извод. Формата няма преимущество пред съдържанието при определяне на правната природа на административните актове. Предвид изложените съображения, като е приел подадената жалба за недопустима и прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 от АПК, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен правен резултат. Настоящият състав приема, че оспореното определение не страда от сочените в частната жалба пороци и като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски е неоснователна и не следва да бъде уважена.. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение