Определение № 1824 от 17.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1177/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на И. П. П., от гр. Велико Търново, чрез процесуален представител, срещу Определение (неправилно изписано като „решение“) № 86 от 07.01.2026 г., постановено по адм. д. № 815 от 2025 г. по описа на Административен съд – Велико Търново, с което на основание чл. 159, т. 5 АПК е оставена без разглеждане жалбата на И. П. П. срещу Заповед № 1322 от 25.08.2025 г. на Директора на Агенция „Митници“ към ЦМУ при Министерство на финансите, с която на основание чл. 100, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, във връзка с образувано срещу служителя дисциплинарно дело със Заповед № ЗАМ-1367/32-259161/ 25.08.2025 г., е наредено, считано от 25.08.2025 г., временното отстраняване от работа на държавния служител И. П. П. – старши инспектор в Териториална дирекция на Агенция „Митници“, ТД Митница Русе, като е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател излага оплаквания за необоснованост, незаконосъобразност и неправилност на обжалвания съдебен акт, като постановен в противоречие с материалноправните норми и процесуалните правила. Настоява, че жалбата му не е просрочена, тъй като оригинал на същата му е връчен на 16.09.2025 г., а жалбата му е подадена на 30.09.2025 г. Счита за неправилен изводът на съда, че на 25.08.2025 г. е бил редовно уведомен за административния акт, тъй като тогава му било връчено само незаверено копие от Заповедта. Иска отмяна на Определението, като отправя искания и излага доводи и по същество на първоинстанционния спор. Претендира разноски. Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва частната жалба и представя подробни съображения за нейната неоснователност и недоказаност. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови обжалваното Определение, съдът е приел, че началният момент, от който е започнал да тече 14-дневният срок за обжалване на Заповед № 1322 от 25.08.2025 г. на Директора на Агенция „Митници“ към ЦМУ при Министерство на финансите, е обвързан с връчването на копие от Заповедта на служителя на 25.08.2025 г., под което копие той се е подписал, че го е получил. Съдът е приел за неоснователно възражението, че оригиналът на Заповедта бил връчен на 16.09.2025 г., поради което тази дата следва да се счита за дата на съобщаване на акта и съответно срокът за обжалване следва да е, считано от нея, като е посочил, че връчването на 16.09.2025 г. се явява поредно връчване, но съдържанието на документа, връчен на 25.08.2025 г., съвпада с това на връчения на 16.09.2025 г., а в самата Заповед изрично е указан срок на обжалване, поради което е счел, че не са налице предпоставки за удължаване на срока на обжалване. Определението е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд. Оспорената Заповед е съобщена на жалбоподателя на 25.08.2025 г., което съобщаване е удостоверено с подписа му и не се оспорва вкл. и в частната жалба. Обстоятелството, че е копие, не променя факта, че е налице в същото информация за съдържанието на оспорения акт като наименование, издател, номер, дата, правни основания за издаването му, диспозитив. Заповедта е връчена лично на жалбоподателя на 25.08.2025 г., което той изрично признава, поради което правилно съдът е приел, че последващото връчване на Заповедта на 16.09.2025 г., в оригинал, но с идентично съдържание на вече връчения акт, получен по електронна поща в ТД Митница – Русе и съответно разпечатан, за да бъде уведомен адресатът, се явява редовно връчване и съобщаване на акта. Законосъобразни, с оглед изложеното, са изводите на административния съд за просрочие на подадената до него жалба на 30.09.2025 г., тъй като срокът за обжалване по смисъла на чл. 149, ал. 1 АПК е изтекъл на 09.09.2025 г. (съдът е приел, че е изтекъл на 08.09.2025 г., понеделник, но през 2025 г. 8.09. е обявен за почивен ден) - вторник, присъствен ден, на основание чл. 60, ал. 6 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Това, че съдът е приел за дата на изтичане на срока 08.09.2025 г., а не 09.09.2025 г., първият работен след почивните дни ден, не опорочава обжалвания акт, тъй като така или иначе жалбата е подадена много време след тази дата. Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че не са налице основания за отмяна на обжалваното Определение и същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на ответника по частната жалба, на основание 143, ал. 3 от АПК, на Агенция „Митници“ при ЦМУ при Министерство на финансите следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът предвид реално осъществената защита чрез писмен отговор от пълномощника и приключване на делото в едно съдебно заседание, определя в размер на 102.26 евро/ 200 лева. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,